Рекет и подкупи крепят мнозинството

Теофан Германов

Откакто ГЕРБ дойде на власт, политическият ни живот е блато, но преди броени дни блатото направо започна да бълбука и вони. С очите си видяхме как в управляващото мнозинство, което стои зад правителството на Бойко Борисов, всичко става за пари. Когато не е за средно големи пари, е за много пари. Този извод не е нов. Лобирането и лобистките законотворчески приумици на ГЕРБ станаха ежедневие в парламента. Само за около година имаше десетки лобистки опити - успешни или пресечени. Работата на НС започна с лобистка поправка по Закона за нотариусите, внесена от нотариус Искра Фидосова. Тенденцията продължи със закона за ГМО, с опита да се разреши превоз на деца и през нощта (въпреки пресния спомен за трагедията в река Лим), с вмешателства в клиничните пътеки, правени заради хатъра на мастита депутатка от ГЕРБ, та се стигна до върха на нахалството-подмяната на текст в "Държавен вестник". Че икономическият интерес е кредо на ГЕРБ разбрахме и от прословутите СРС-та, в които премиерът и важни фигури от ГЕРБ лобираха за митничари, а митническият шеф и финансовият министър обявиха, че вездесъщият Цветан Цветанов слага полицейски чадър над "наши" фирми. Разбрахме го и когато Бойко Борисов бе засечен да спира митнически проверки на бизнеса на вече покойния Мишо Бирата. И няма място за чудене защо публикуваните в "Уикилийкс" грами на бившите US посланици у нас - Байърли и Макълдауни, дават негативен образ на премиера, като припомнят и важни биографични подробности за него от мутренския преход.

  Борисов и Сидеров - довчера първи приятели, отскоро - върли врагове

Новите моменти обаче са още по-шокиращи, защото около сагата "Сидеров" картината на

финансовите зависимости във властта

стана още по-ужасяваща и гротескна. Оказа се, че управляващите не просто поддържат и толерират бизнес интереси, а че икономическият интерес е в основата на съществуването и функционирането на тази върхушка.
Но всичко по реда си!
Изненадващо, но Народното събрание, включително с гласовете на ГЕРБ, отхвърли наглото предложение на Волен Сидеров да оглави парламентарната комисия "Антикорупция". Изненадващо е, защото отношенията на ГЕРБ с националистите като че ли се бяха уталожили и тръгнаха в нормалното си русло. Волен Сидеров бе мирнал след огромната провокация срещу етническия мир, която извърши пред софийската джамия, а пък ГЕРБ забрави за лютите му закани и разграничения. Явно кротването на Сидеров е имало своята логика - той е очаквал да оглави Комисията за борба с корупцията, за да замете следите по сигнала срещу него, подаден от настоящия председател и още двама негови бивши парламентаристи. И щеше да се отплати на ГЕРБ, като потулва постъпващите в комисията информации за далавери на властта, чийто брой расте от ден на ден. А че втората част от уравнението е такава, си личеше и от настояването на ГЕРБ "Атака" да продължи да ръководи комисията още една сесия (до изборите и малко след тях), въпреки, че така грубо се наруши принципът на ротация.
В отказа на ГЕРБ да даде поста на Сидеров има желязна логика. Макар че в парламентарната им група всичко е временно, относително и променливо, герберите

не посмяха да подкрепят Сидеров

след погрома над джамията "Баня Баши" и най-вече - преди началото на разследването срещу него за скандалните договори за заем, подписвани от депутатите на "Атака" като гаранция за лоялност. Но и националистическият лидер не им остана длъжен. Той хвърли бомбата, че можело "Атака" да подкрепи вот на недоверие, ако е добре мотивиран и че националистите ще станат много по-страшна опозиция за ГЕРБ от сегашните опоненти. Но подобни гръмки клетви Сидеров не отправя за първи път, откакто в 41-ото НС стана водещ партньор на Бойко Борисов. Сигурно ще му мине и депутатите от "Атака" послушно ще натискат копчетата, за да дадат още една глътка въздух на премиера и министрите му.
Сидеров обаче направи и едно много по-интересно и скандално изявление, което ще има по-важни последици. Той контрира обвиненията в рекет за лоялност на депутати с разкритие на схемата, по която ГЕРБ държи в подчинение някои от независимите народни избраници, за да поддържат властта - чрез превеждане на държавната субсидия (по 50 хиляди годишно) на самия депутат, който си я харчи, както реши.
Някъде в навалицата от надвиквания парламентарният водач на ГЕРБ Красимир Велчев за сетен път се опита да наложи мнението, че "Атака" никога не е била част от мнозинството, с което искаше да подчертае, че няма изненада в гласуването на ГЕРБ по казуса.
По принцип позицията на депутатите и специално на тези от мнозинството е похвална. Но дали тя е искрена и какво се крие

зад маската на грижата за справедливостта

Наистина щеше да е своеобразно дъно на морала и парламентаризма да сложиш Волен Сидеров за шеф на Комисията по корупция, докато в публичното пространство излизат все нови и нови доказателства, че той е принудил поне 40-50 функционери на "Атака" с шанс за 41-ото НС да подпишат документи, че дължат по 150 хиляди евро на офшорни фирми на Сейшелите. Според участници в събитието документът е бил прикрит в огромен куп декларации и формуляри, като имало преса да бъдат подписани бързо. Ставало дума и за сложна и добре изпипана юридически схема от взаимни гаранции между отделни хора, както и за превъртане на парите през няколко фирми, така че следите им лесно да се загубят.
Ако такава схема съществува, а това е почти сигурно, то се оказва, че кандидатът за главен борец с корупцията е оглавил едновременно схема за финансово престъпление, организирана група за рекет и най-вече - заговор за нарушаване на конституцията. Защото държането в зависимост на народни представители, които да действат не по своята и на народа воля, е реално

заговор срещу държавния строй

а той все още, поне на книга, е демократична и парламентарна република.
Въпреки че липсват солидни доводи, че схема няма, Сидеров засега е чист. Двамата, които се юрнаха да го защитават, реално засилиха подозренията - адвокатът Явор Нотев призна, че имало документи, но те не били валидни, защото нямали подпис на другата страна и печат (все едно не могат да бъдат сложени по-късно), а архонт Слави Бинев категорично отрече да са му давали да подпише подобна декларация. Трябва да се има предвид обаче, че в "Атака" той има по-специалното положение на спонсор и едва ли влиза в графата на провинциалните функционери, мечтаещи да ги огрее щастието на депутатството.
Достойното поведение на ГЕРБ всъщност се оказа доста фалшиво и химерно. От една страна, на всички става вече ясно каква е магическата формула на безусловната подкрепа на "Атака" към ГЕРБ. Явно врелите и кипели в милиционерско-шпионските сценарии хора от елита на ГЕРБ имат съответните доказателства за офшорните хобита на Волен Сидеров и именно те са били тоягата, с която са озаптявали буйния националист. Защото разкритието за връзка с офшорни фирми и далавери с документи са опасни за всеки политик, но за сиромахомила-националист, подкрепян от най-бедните и неуспели в прехода хора, е смъртоносно в политически смисъл.
Морковът, който управляващите даваха на "Атака", бе легитимирането й като сериозна сила и позиции на средно управленско ниво. Красимир Велчев, който неуспешно разиграваше сценки с реплката "Кои пък бяха тия "Атака"?, само преди няколко седмици обясняваше как депутатите на ГЕРБ били инструктирани да гласуват задължително за кандидата на "Атака" в Комисията по конфликт на интереси. Явно е, че след истериите край джамията ГЕРБ не прекрати партньорството си с "Атака", а само си

прибра морковчетата и размаха тоягата

Направи го, като насърчаваше тримата, напуснали Волен депутати, да разказват надълго и нашироко за скандалните договори. Открехването на истината за зависимостта на депутатите от "Атака" и последвалото гласуване срещу Сидеров бе ясен сигнал към него да мирува, защото току-виж тайните договори станат явни и тоягата заиграе директно по неговата гърбина. Именно на този тип предупреждение Волен отговори с контраатаката, че ГЕРБ държи независимите народни представители не само със страха, че при предсрочни избори те изпадат зад борда, но и със съвсем реална благина - държавната субсидия, която по правило би трябвало да отива в партийната централа на съответната партия. Или, иначе казано, ако Сидеров рекетира депутатите, то Борисов ги пазарува. Което и в двата случая е форма на корупция.
Обвиненията, които Сидеров отправи към Борисов, на сто процента си плачат за разследване. Защото, ако се докаже, че са верни, налице ще са поне три престъпления - грубо нарушение на Закона за политическите партии, където ясно се казва за какво може да се харчи държавната субсидия, корупция и държавна измяна. И то не по-малка от тази с рекета, защото и тук има потенциален престъпен сговор срещу парламентаризма и свободната воля на народните представители, този път по метода на подкупването.
И рано или късно обществото, политическите партии, честните граждани трябва да поискат цялата истина за това, което се случва и организаторите на безобразията да понесат своята отговорност.
Няма съмнение, че потенциална държавна измяна, ставаща със знанието (а дали не и под бащинския поглед) на лидера на ГЕРБ, ще е доста кофти начало за Бойко Борисов или друг от неговите хора по пътя към президентския пост. Защото, както знаем, от президентската институция се излиза предсрочно по два начина - ако Господ реши да си прибере президента или заради доказана държавна измяна.
И ако твърденията за и на Сидеров са верни, то България се намира в условия на най-тежкия политически скандал от доста години насам. Понеже става ясно, че правителството и мнозинството в 41-ото НС не се държат на базата на вътрешното убеждение на депутатите и даже не на партийната дисциплина, а на две напълно престъпни и наказуеми схеми - рекет с дългове и подкуп. А ако това се докаже, предсрочните избори ще са най-малкото нещо, което може да измие срама за държавата.