Реформатор и мечтател

Негово водещо в живота му кредо е "Тъмнината не може да прогони тъмнина - само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза - само любовта може да го направи". И през целия си не много дълъг живот той се ръководи от това - да се бори за справедливост, но с мирни средства. Неговата битка за равноправие запалва искрата на надеждата не само в Америка. Името на Мартин Лутър Кинг е познато в целия свят.
Всъщност истинското му име е Майкъл, както и на баща му. След посещение на семейството в Германия през 1934 година бащата обаче променя имената и на двамата в чест на германския протестантски водач Мартин Лутер.
Прадедите му са били роби, дядото - прост селянин, баща му обаче вече е свещеник, а самият той получава докторска степен по философия от Бостънския университет и има 20 почетни докторски степени от различни университети и колежи в САЩ и света.
Ерата на Кинг започва през декември 1995 година, след на пръв поглед съвсем незначително събитие в Монтомъри, където по това време той е пастор. Тъмнокожата шивачка Роза Паркс е арестувана заради отказа си да отстъпи място в автобуса на бял пътник. Жената не само е хвърлена в затвора, но и глобена. Под ръководството на Кинг негърската общност бойкотира транспорта в града цели 382 дни. Кинг също е арестуван, в къщата му избухва бомба, но бойкотът все пак завършва с победа. През ноември 1956-а Върховният съд на САЩ признава закона за сегрегацията (разделянето) в Алабама за неконституционен. Още същия декември черни и бели вече започват да ползват автобусите заедно. Между другото още дядото на Кинг навремето организирал бойкота на расисткия вестник "Джорджийн" в Атланта. Когато шест хиляди черни жители на Атланта престават да си купуват изданието, вестникът фалира.
През 1959 г. Мартин Лутър посещава Индия по покана на Джавахарлал Неру. Именно след престоя си там и запознаване отблизо с делото на Махатма Ганди той решава да посвети живота си на борбата за граждански права.
През 60-те години всички речи и изяви на придобилия известност Мартин Лутър се излъчват от телевизията и радиото и това му носи голяма популярност. Не са редки случаите, когато мирните протести ескалират в кървави сблъсъци. Те обаче постигат целта си с Акта за граждански права от 1964 г. и Акта за право на гласоподаване през 1965 година.
Ролята на Кинг в ненасилствената борба за приемането на закон, ликвидиращ остатъците от расова дискриминация, бе отбелязана с Нобелова награда за мир. Когато през 1964 г. му връчват наградата, Кинг е само на 35 години и става най-младият лауреат в историята на Нобеловата награда за мир. А премията от 54 хиляди долара пасторът дарява за нуждите на движението за правата на човека.
През август 1963 г. шест организации за граждански права организират поход до Вашингтон, наречен "Марш за работни места и свобода". Мартин Лутър Кинг е председател на една от тези шест организации. Исканията, поставени по време на марша, са свързани с изравняване на гражданските права. Част от тях са: прекратяване на расовата сегрегация в училищата, забраняване на дискриминацията при наемане на работа, минимална заплата от 2 долара на час и др. В похода участие взимат над 250 000 души, между тях и известни личности като Сидни Поатие, Марлон Брандо.
На 28 август, точно преди 50 години, Мартин Лутър Кинг на стълбите на мемориала Линкълн произнася своята легендарна реч "Имам една мечта". В този великолепен шедьовър на ораторското изкуство той изразява вярата си в братството между всички хора. В тази 17-минутна реч Кинг споделя виждането си за бъдещето, в което равноправно съществуват черни и бели.
"Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта. Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта. Мечтая някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: "Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни"...
Мечтая четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая..., че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета...
Това е нашата надежда...
С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството".
Тази реч се превръща в символ на борбата за правата на цветнокожите в САЩ, тя вдъхновява обаче и хората в много други страни по света. Три месеца след като пасторът произнася тази реч, над 100 държави приемат Декларацията на Обединените нации за ликвидирането на всички форми на расова дискриминация.
Думите на Кинг стават пророчески. За 50 години Америка измина пътя от първия акт на протест на Роза Паркс до първия тъмнокож президент. И въпреки че много от това, което прави днес първият президент на САЩ афроамериканец, не би харесало на Мартин Лутър Кинг, той би бил доволен - неговата мечта се сбъдна.
Пасторът обаче е мечтал не само за равноправие, а и за справедливост.
Към 1965 г. Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам и обвинява Вашингтон в убийството на около милион невинни виетнамци - жени и деца. От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на САЩ. Говори дори за възможността Америка да тръгне по пътя на демократическия социализъм. Тези му идеи му спечелват много врагове. Мартин Лутър Кинг започва да получава и смъртни заплахи.
В началото на април 1968-а Кинг пристига в Мемфис, щата Тенеси, за да подкрепи протест срещу ниското заплащане на чернокожите санитари. Той говори в местния масонски храм, където споделя, че животът му е застрашен. На следващия ден Кинг-младши е застрелян на балкона на хотела, в който бил отседнал. Куршумът го улучва в главата, засяга гръбначния стълб и засяда в рамото. Мартин Лутър умира час по-късно в болница. Загива от куршум едва на 39 г. човекът, който проповядва ненасилие.
Убийството на Мартин Лутър е последвано от множество бунтове. Заради неговото убийство пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Така Мартин Лутър става първият чернокож, за когото е обявен национален траур. В последния му път го изпращат над 300 000 души, а певицата Махалия Джаксън изпълнява любимата му песен "Вземи ръката ми, скъпи Боже".
Предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей е заловен два месеца по-късно. Малко след задържането си Рей, повярвал на съдиите, които му обещали по-лека присъда, подписва чистосърдечни признания и е осъден на 99 години затвор. След обявяването на присъдата той заявява, че не е убивал Кинг. Разследването, по време на което във вината на Рей се усъмнили дори членовете на семейството на Кинг, било продължено, но нищо така и не било направено. По случая обаче излизат разкрития, че ФБР и ЦРУ са замесени в покушението. Но и до днес истинският убиец на Мартин Лутър Кинг не е разкрит. А Рей умира в затвора през 1998 година.
Шест дни след смъртоносния изстрел, на 10 април 1968 г., е прието законово предложение, което прокламира края на дискриминацията при продажба на къщи и при отдаването на жилища под наем. Така Мартин Лутър Кинг удържа посмъртно последната си победа над расовата дискриминация.
Да, Америка измина голям път. Мечтата обаче не остава несбъднала се, нереална фантазия, защото Кинг е тръгнал насреща на тази мечта. В продължение на 11 години той е изминал над седем милиона километра, произнесъл е речи повече от 2500 пъти, постоянно е бил там, където е имало протести, акции и борба с несправедливостта. В същото време е успял да напише пет книги и огромно количество статии.
А колко велики дела са започвали с обикновена стъпка, действие или решение? Колко обаче велики и не толкова велики дела така и са си останали просто мечти, защото никой така и не е направил простичка стъпка насреща? Колко добри начинания, мечти и нереализиран потенциал са погребани на гробището на несбъднатите надежди!
Човек е имал мечта. Тя му е коствала живота, но тази мечта си е струвала това.


Маршът до Вашингтон за работни места и свобода


Кинг и президентът Линдън Джонсън през 1966-а


Кинг изнася най-известната си реч "Имам една мечта!"


На тази снимка Кинг-младши играе билярд с Ал Рейби, местен защитник на гражданските права. Това не е нагласена снимка, на която известна личност се опитва да изглежда като обикновен човек. Младши е бил доста добър играч на билярд - започнал е още в колежа 20 години по-рано. Дори спечелил уважението на местни гангстери, след като ги победил