Референдум за спасение

Гърция пее лебедовата песен на еврото, а Меркози е в джаза. Фондовите борси го подкараха минорно, след като Атина обяви намерението си да организира референдум по спасителния план за страната. Бомбата гръмна в навечерието на неприятните разговори на Г-20 в Кан, където колосите Ангела Меркел и Никола Саркози ще пристъпят като напълно неспособни да измъкнат Европа от отровното блато на кризата. Решението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу взриви Брюксел, който дори не бе предупреден за хода, и големите европейски столици, които, ошашавени от възмущение, едва сколасаха да го окачествят като безразсъден и опасен. Да загряват следващите осъдени в списъка - часовникът отброява неумолимо изгубените минути на Италия, Испания и Португалия.
Вотът на доверие в Гърция ще реши легитимността на Папандреу. А после референдумът ще му позволи да си откупи малко време, за да избегне свикване на предсрочни избори, които ще доведат до тотално разединение на гърците, обричайки страната на безвъзвратен фалит. Но как ще се управлява Гърция до провеждането му? Откъде ще вземе пари за оцеляването си, ако подготовката се проточи няколко месеца, а Европа спре кранчето? Гърция като че ли забрави, че освен права в ЕС има и задължения. Само преди седмица, след поредица от срещи на върха, бе постигнато споразумение с банките за опрощаване на гръцкия дълг с 50% и за предоставяне на втори спасителен пакет на закъсалата страна в размер на 100 млрд. евро. Това изисква нови строги мерки за икономии на висока социална цена. А нея гърците трябва да заплатят, понеже няма кой друг да им оправи сметката.
От друга страна, политическата маневра на Папандреу придобива друго измерение в очите на недоволните гласоподаватели, защото, както изглежда, участващите в съветите в Брюксел са безкрайно загрижени не за интереса на европейските граждани, а за спасяването на европейските банки и частните инвеститори, притежаващи гръцки държавни облигации. Европейската централна банка се тресе не заради живота на обикновените хора, които трябва да изпият горчивата чаша до дъно, а заради съдбата на единната валута и финансите.
Освен това референдумът ще позволи на непопулярното правителство на Папандреу да върне топката в ръцете на гръцкия народ, като го направи отговорен за своето бъдеще. Разбира се, гърците може и да отхвърлят плана, но те ще трябва да си понесат последствията от своето лично решение. А това вече е демокрация в цялото й плашещо величие.