Речева агресия

Владислав Миланов

Защо циничният и груб език превзе пространството? И защо се случи така, че грубото говорене на политиците се превърна в норматив, който не се съобразява с обществото?
От години наблюдаваме тази реч и предупреждаваме за няколко тенденции, които не правят чест нито на политиците ни, нито на нас като общество, което позволява да му говорят по този начин. Едната от тези тенденции са клишираните употреби, зад които много често няма информация. Ние слушаме толкова много реч, толкова много думи ни заливат в пространството, но те не достигат до човека и не изграждат действителност. Това включва и брюкселския език, и тези модели, които замениха така наречения "дървен език" от времето на социализма и след това пренесоха новоизкованите брюкселски клишета. В пространството има толкова много думи и толкова много изречения, но хората не вярват на тези думи, защото зад тях не стои действителност. Когато някой непрекъснато ви повтаря, че образованието е приоритет, че здравеопазването е приоритет, а вие виждате какво става и с образованието, и със здравеопазването, то тогава си казвате, че това са едни думи, зад които не стои реалност.
Втората опасност, за която предупреждаваме от толкова години, е именно речевата агресия. Речевата агресия е много опасна, защото като модел тя се възпроизвежда в обществото. Речевата агресия често стои в основата на физическата агресия, речевата агресия е белег за ниско възпитание, речевата агресия е неуместна от институцията, в която нашите народни представители трябва да представляват нас като граждани и като общество. И по-опасното, което наблюдаваме, е че зад тази речева агресия, зад цинизмите, често стои бедна мисъл, често стои цинично мислене. Когато навремето един политик нападна агресивно майките на децата-инвалиди, ние бяхме безпомощни да анализираме речевото му поведение, но си давахме ясно сметка, че човек, който говори така, не бива да заема подобни позиции, защото това цинично мислене и тази цинична реч са опасни за всяко едно общество. Преминати са границите.
Тази хаотична политическа действителност доведе и до едно безотговорно говорене. Едно говорене, което днес изпраща едни послания, следващия ден – други. Хората застават разкъсани между думите, объркват се и започват да казват, че това е игра, че това е цирк и че това не е възможно. На другия ден се появява нова ситуация и колкото и да твърдят някои политолози, че сме млада демокрация, че е нормално, думите винаги трябва да бъдат използвани отговорно, думите винаги трябва да си тежат на мястото... Това не е подредено общество и ние няма как да очакваме думите да подредят един смислен свят, ако не сме си подредили деня, живота и политическия ситуация.

Пред БНР