Реалната безработица е между 12 и 13 на сто

Реалното ниво на безработицата в страната е двойно по-високо. По данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрината безработица през декември 2020 г. е 6,7%. Според специалиста по човешки ресурси от Българската асоциация за управление на хора Георги Първанов обаче реално безработицата в страната е около 12-13%. Експертът смята, че дори да се случи отварянето, което очакваме, то няма да доведе до бърз ръст на заетостта. 

Ударът на пандемията върху заетостта е поет най-вече от големите икономически центрове на България, показва анализ на Института за пазарна икономика. Възстановяването на пазара на труда в общините, където хотелите и ресторантите формират голям дял от икономиката, ще е чувствително по-бавно. 

Последните данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта сочат, че над 400 хиляди души са новорегистрираните безработни в бюрата по труда у нас от началото на пандемията досега. За периода от 3 февруари 2020 г. до 17 януари 2021 г. безработните в бюрата по труда са малко над 404 хиляди души. София-град, Благоевград, Варна, Пловдив са сред областите с най-много нови безработни.

"Годината започна доста негативно. През първата седмица на януари добавихме 15 хиляди нови безработни", отбеляза Първанов. По мои сметки може би сме на около 12-13% безработица", казва специалистът, цитиран от investor.bg. Според него без мерките на държавата сме щели да стигнем 18%, ако не и по-голямо равнище на безработица.

Специалистът смята, че дори да се случи очакваното отваряне, то няма да доведе до бърз ръст на заетостта. "Хората няма да посещават особено често в началото нито моловете, нито фитнесите, нито ресторантите и много бизнеси, които на ръба са оцелявали", каза той. Бизнесите, които оцеляват и бързо са се преориентирали в новата среда, са свързани с онлайн сферата, медицината и фармацията, ИТ индустрията, посочи още Първанов. 

Възстановяването на пазара на труда в общините, където хотелите и ресторантите формират голям дял от местната икономика, ще е чувствително по-бавно от това на останалите, посочват в анализ икономистите на Института за пазарна икономика. Причината е, че зимният туризъм в началото на 2021 г. е силно свит на фона на ограниченията в голяма част от Европа, а и туристическите потоци най-вероятно няма да се възстановяват до предкризисните си равнища още няколко години.

Пикът на безработицата през 2020 г. е бил през май-юни, след това тя спада продължително време и е имало лек ръст нагоре в средата на декември, когато противепидемичните мерки отново са затегнати. Ударът на пандемията обаче върху заетостта е поет най-вече от големите икономически центрове на България, а слаборазвити области като Силистра, Търговище, Кърджали и Разград почти не са го усетили.

Най-силно нарастване на безработицата през пандемичната 2020 г. е имало в Габрово, Бургас, Варна и столицата. Спрямо браншовете ударът е бил най-вече върху туризма и свързаните с него сектори и в общините с подчертано туристически профил като Банско, Павел баня, Велинград и др. има доста силно нарастване на безработните. През август в повечето от тези общини заетостта се е стабилизирала. И през 2020 г. разликата между икономическото развитие на София-град и всички останали области в страната се задълбочава, подчерта старши изследователят на ИПИ Петър Ганев.

Коронавирусът изтри 255 млн. работни места

През 2021 г. световната икономика няма да бъде в състояние изцяло да възстанови щетите върху заетостта от миналата година, когато коронавирусната пандемия заличи около 255 милиона работни места, става ясно от данни на Международната организация по труда. Щетите от пандемията през 2020 г. са исторически безпрецедентни и около четири пъти по-големи от тези по време на финансовата криза от 2009 г., става ясно от доклада. Според основния сценарий на организацията глобалната икономика ще приключи тази година с 90 милиона по-малко работни места на пълна заетост спрямо предкризисните нива.