Развълнуван диалог с Киркегор

Ерика Лазарова

Когато внимателният читател посегне към текста на Теодор Христов, го поразява усещането за страстен и проникновен диалог на автора с бащата на екзистенциализма Сьорен Киркегор. Явно става въпрос за феномена, който Гьоте нарича "роднинство по избор" - сроден поглед към света, мирогледен пиетет към въпросите на битието, една и съща трагична екзистенциална напрегнатост в търсене на истината за смисъла на живота и за същността на Бога, за човешката природа и сложната диалектика естетика-етика-религия.
За първи път студентът Теодор Христов пише за датския философ през 1992 г. и статията му, отпечатана във в. "Арт", носи показателното заглавие "Киркегор танцува свободата". Тук той безспорно е повлиян от неговия иконоборски устрем да руши утвърдени авторитети и лично да беседва с Бога, да преминава през личностните метаморфози на литературните си герои.
По-нататък младият философ отново и отново ще бъде увлечен от този мъчителен танц на самоизразяване чрез словото и самосъздаване в мисълта, на самоосвобождение и екзистенциално прозрение, завъртайки се в сложните стъпки на движение от ирония към самоирония и от познание към себепознание.
Тридесет и осем години земен живот са далеч от философската зрялост, но дават възможност на един търсещ ум да направи заявка чрез словото си за правото да изрази своята дума за живота като проблем. И в този смисъл сборникът есета на Теодор Христов "Усмивката на Бога" (1996), издадена приживе, и посмъртната му стихосбирка "Нощта на моя ден" (2008) са начинът му да заяви пред света, дори извън физическата ограниченост на личното си време-съдба: "Изповядвам, че живях."
При това става въпрос за тридесет и осем години на нравствено будуване и безкрайни въпроси към мирозданието. Защото само подобна интимна позиция към същността-съществуване може да обясни огромната взискателност и себевзискателност към света и творчеството, чийто синоним, поне от романтизма насам, е Поезията.
Едновременно лесно раним и възторжен, гневен към дребнавостта на ежедневието и неприемащ нравствената мимикрия, за поета Т. Христов стиховете са само друг начин да изрази философската си развълнуваност и да даде израз на болката си от несъвършенствата в света, който ни заобикаля, и уважението си към космическата извисеност на разума, който прониква зад измамната видимост на явленията. И точно по тази причина той вижда поезията "като приказна самодива, убиваща със стих всичко нищожествено":

Поезията е изпято вино,
поръчано от небесата,
тя кара да лети главата
от радост неизвестна, свята.

                ("Поезията")

Тази свята радост на съществуващото, която вижда въплътена в злачни ниви, не му пречи да отронва мъжка сълза за "гладните до смърт деца", да мечтае за приятелства без предателства и да тъжи за неродения си, но чакан син.
Екзистенциалната тревога и екзистенциалната бдителност не му позволяват да бъде просто един от лекомислените млади хора, за които е достатъчно да се въртят в омагьосания кръг на делника, търсейки разтуха в дискотеката или в притъпяващите съзнанието популярни телевизионни форми на кресливо-развлекателното.
Навярно е необходима именно нагласа на поетическа непримиримост със злото, за да можеш да превърнеш Сьорен Киркегор в свой "събеседник и душеприказчик", въпреки че ги разделя повече от век.
Разсъждавайки върху "необходимостта от една по-висша хармония между естетическото и етическото", младият философ, по собствените му думи пред приятели и съмишленици, се опитва да изрази перспективата от необходимо "пълно съгласие между красотата и доброто, за да може човекът да стигне до вярата".
Щом етиката е самоосъзналата се красота, тя е "свободният Аз, достигащ до Вярата". Самият самотник Киркегор всъщност търси и се стреми да постигне споделената самота в общуването с Бога, ако не може да го достигне в любовта като споделена хармония между двама души. Както ще напише в богоискателните си есета Теодор Христов, "един без друг и Бог, и човекът са нещастни". Той възприема Бога и света именно чрез личностната връзка.
И е повече от ясно, че човекът, търсещ диалог с Бога, е духовно свободна личност, излизаща извън каноните на официално регламентираните истини. По тази причина и в диалога му със Сьорен Киркегор няма ученическо смирение от типа "Учителят каза", а умело търсене на аргументите на собствения дух у една напреднала Душа и голям философ, изразил себе си чрез вечното съмнение "или-или" като позиция на неприемане наготово на тези и хипотези, на наложени истини и официозни позиции. Мислителят Т. Христов притежава свободата и таланта да устоява своята гледна точка в този задочен диспут с Безсмъртния екзистенциалист. И това е най-ценното като постижение на този млад, но зрял в съжденията си философски ум.
За съжаление, съдбата не е била толкова щедра към българския мислител, колкото към големия датчанин. Винаги давам С. Киркегор като пример на студентите си за важността на материалното битие като условие за духовното творчество, въпреки че мнозина от гениите са творели на прага на оцеляването. Той пише своя основополагащ труд "Или-или" с вярата, че дава на света безценно съкровище. Но продава от него само четири екземпляра, а уличните хлапета вървели по петите му и се кривели с неприлични гримаси, подвиквайки иронично "или-или". Представяте ли си, ако е трябвало да живее от някаква скромна заплата или да бъде оценяван от колеги, борещи се за едно работно място с него?
А има ли изобщо в днешния свят на добре организирани свръхскъпи рекламни кампании и самореклама място за истинския творец, убеден в призванието си, дори когато никой не подозира за него, а самомнителни телевизионери обявяват, че те творят новините и ако го няма в новинарските емисии, дадено събитие просто не се е случило?
Трудно, много трудно е за чувствителния творец вчера и днес. Особено ако не търси лесните пътища, а провокира себе си, своите съвременници, епохата, опитвайки се да намери нови хоризонти на човешкото познание и нови надежди за оцеляване на човещината. И е страшно, ужасно страшно, когато някой, "целунат от Бога", както прекрасно казва А. Блок за творците по призвание, се почувства дотолкова сам, че вижда в смъртта освобождение и Велика свобода.


Факсимиле от титулната страница на най-новата книга на Теодор Христов, издадена посмъртно от ИК "Коралов и Сие"


Снимка от семейния албум - малкият Теодор Христов в средата заедно със своя баща - литературния критик и журналист Йордан Т. Христов и своята майка Гинка Христова
Снимки - личен архив на семейството