17 Юли 2024сряда11:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Книги и съдби

Развълнуван диалог с Киркегор

Още една книга на трагично отишлия си Теодор Христов, с която той влиза "в спор" с големия датски теолог и философ

/ брой: 184

visibility 1328

Ерика Лазарова

Когато внимателният читател посегне към текста на Теодор Христов, го поразява усещането за страстен и проникновен диалог на автора с бащата на екзистенциализма Сьорен Киркегор. Явно става въпрос за феномена, който Гьоте нарича "роднинство по избор" - сроден поглед към света, мирогледен пиетет към въпросите на битието, една и съща трагична екзистенциална напрегнатост в търсене на истината за смисъла на живота и за същността на Бога, за човешката природа и сложната диалектика естетика-етика-религия.
За първи път студентът Теодор Христов пише за датския философ през 1992 г. и статията му, отпечатана във в. "Арт", носи показателното заглавие "Киркегор танцува свободата". Тук той безспорно е повлиян от неговия иконоборски устрем да руши утвърдени авторитети и лично да беседва с Бога, да преминава през личностните метаморфози на литературните си герои.
По-нататък младият философ отново и отново ще бъде увлечен от този мъчителен танц на самоизразяване чрез словото и самосъздаване в мисълта, на самоосвобождение и екзистенциално прозрение, завъртайки се в сложните стъпки на движение от ирония към самоирония и от познание към себепознание.
Тридесет и осем години земен живот са далеч от философската зрялост, но дават възможност на един търсещ ум да направи заявка чрез словото си за правото да изрази своята дума за живота като проблем. И в този смисъл сборникът есета на Теодор Христов "Усмивката на Бога" (1996), издадена приживе, и посмъртната му стихосбирка "Нощта на моя ден" (2008) са начинът му да заяви пред света, дори извън физическата ограниченост на личното си време-съдба: "Изповядвам, че живях."
При това става въпрос за тридесет и осем години на нравствено будуване и безкрайни въпроси към мирозданието. Защото само подобна интимна позиция към същността-съществуване може да обясни огромната взискателност и себевзискателност към света и творчеството, чийто синоним, поне от романтизма насам, е Поезията.
Едновременно лесно раним и възторжен, гневен към дребнавостта на ежедневието и неприемащ нравствената мимикрия, за поета Т. Христов стиховете са само друг начин да изрази философската си развълнуваност и да даде израз на болката си от несъвършенствата в света, който ни заобикаля, и уважението си към космическата извисеност на разума, който прониква зад измамната видимост на явленията. И точно по тази причина той вижда поезията "като приказна самодива, убиваща със стих всичко нищожествено":

Поезията е изпято вино,
поръчано от небесата,
тя кара да лети главата
от радост неизвестна, свята.

                ("Поезията")

Тази свята радост на съществуващото, която вижда въплътена в злачни ниви, не му пречи да отронва мъжка сълза за "гладните до смърт деца", да мечтае за приятелства без предателства и да тъжи за неродения си, но чакан син.
Екзистенциалната тревога и екзистенциалната бдителност не му позволяват да бъде просто един от лекомислените млади хора, за които е достатъчно да се въртят в омагьосания кръг на делника, търсейки разтуха в дискотеката или в притъпяващите съзнанието популярни телевизионни форми на кресливо-развлекателното.
Навярно е необходима именно нагласа на поетическа непримиримост със злото, за да можеш да превърнеш Сьорен Киркегор в свой "събеседник и душеприказчик", въпреки че ги разделя повече от век.
Разсъждавайки върху "необходимостта от една по-висша хармония между естетическото и етическото", младият философ, по собствените му думи пред приятели и съмишленици, се опитва да изрази перспективата от необходимо "пълно съгласие между красотата и доброто, за да може човекът да стигне до вярата".
Щом етиката е самоосъзналата се красота, тя е "свободният Аз, достигащ до Вярата". Самият самотник Киркегор всъщност търси и се стреми да постигне споделената самота в общуването с Бога, ако не може да го достигне в любовта като споделена хармония между двама души. Както ще напише в богоискателните си есета Теодор Христов, "един без друг и Бог, и човекът са нещастни". Той възприема Бога и света именно чрез личностната връзка.
И е повече от ясно, че човекът, търсещ диалог с Бога, е духовно свободна личност, излизаща извън каноните на официално регламентираните истини. По тази причина и в диалога му със Сьорен Киркегор няма ученическо смирение от типа "Учителят каза", а умело търсене на аргументите на собствения дух у една напреднала Душа и голям философ, изразил себе си чрез вечното съмнение "или-или" като позиция на неприемане наготово на тези и хипотези, на наложени истини и официозни позиции. Мислителят Т. Христов притежава свободата и таланта да устоява своята гледна точка в този задочен диспут с Безсмъртния екзистенциалист. И това е най-ценното като постижение на този млад, но зрял в съжденията си философски ум.
За съжаление, съдбата не е била толкова щедра към българския мислител, колкото към големия датчанин. Винаги давам С. Киркегор като пример на студентите си за важността на материалното битие като условие за духовното творчество, въпреки че мнозина от гениите са творели на прага на оцеляването. Той пише своя основополагащ труд "Или-или" с вярата, че дава на света безценно съкровище. Но продава от него само четири екземпляра, а уличните хлапета вървели по петите му и се кривели с неприлични гримаси, подвиквайки иронично "или-или". Представяте ли си, ако е трябвало да живее от някаква скромна заплата или да бъде оценяван от колеги, борещи се за едно работно място с него?
А има ли изобщо в днешния свят на добре организирани свръхскъпи рекламни кампании и самореклама място за истинския творец, убеден в призванието си, дори когато никой не подозира за него, а самомнителни телевизионери обявяват, че те творят новините и ако го няма в новинарските емисии, дадено събитие просто не се е случило?
Трудно, много трудно е за чувствителния творец вчера и днес. Особено ако не търси лесните пътища, а провокира себе си, своите съвременници, епохата, опитвайки се да намери нови хоризонти на човешкото познание и нови надежди за оцеляване на човещината. И е страшно, ужасно страшно, когато някой, "целунат от Бога", както прекрасно казва А. Блок за творците по призвание, се почувства дотолкова сам, че вижда в смъртта освобождение и Велика свобода.


Факсимиле от титулната страница на най-новата книга на Теодор Христов, издадена посмъртно от ИК "Коралов и Сие"


Снимка от семейния албум - малкият Теодор Христов в средата заедно със своя баща - литературния критик и журналист Йордан Т. Христов и своята майка Гинка Христова
Снимки - личен архив на семейството

Чуждите инвестиции намаляха с 62%

автор:Дума

visibility 11

/ брой: 134

НАП засякла само 255 кешови плащания над 10 000 лв.

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 134

Възраждат идеята "донос-бонус"

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 134

Европейският парламент се събра на първа сесия

автор:Дума

visibility 11

/ брой: 134

Тръмп избра сенатор за вицепрезидент

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 134

Пожари бушуват на Балканите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 134

Накратко

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 134

Касапи на Конституцията

автор:Александър Симов

visibility 10

/ брой: 134

За нуждата от ТЕЦ-ове

visibility 9

/ брой: 134

Глад за медицински сестри

автор:Аида Паникян

visibility 14

/ брой: 134

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ