Разтури къща, направи дупка

Поредна глупост с негативни последствия е на път да се случи в БАН. Ръководството решило да преструктурира т.нар. специализирани звена в академията. Та в този си устрем иска да слее ведно три от емблематичните институции на академията - Научния архив, Централната научна библиотека и националната служба "Българска енциклопедия". И трите - национално достояние на България, и трите - ясно видими пред света, и трите - знакови за академията и за науката изобщо. Но най-важното, всяко от тях - със специфична дейност и организация, които са коренно различни и несъвместими. Новият Франкенщайн щял да се казва "Център за научна информация", каквото и да означава това.

Нито една обосновка защо се прави

такова сливане и каква ще е ползата от него не прозвуча в понеделник, когато намерението бе поднесено за решение в Общото събрание на БАН. Ни дума не бе казана как ще работи новото звено, с каква структура, как ще се управлява. Нещо повече, остана впечатлението, че вносителите нито познават същността и работата на трите звена, нито имат представа как ще изглежда новото формирование. Някакви приспивни обещания, че звената щели да запазят самостоятелност под общата шапка даде зам.-председателят на БАН чл.-кор. Николай Милошев, като не се разбра защо и с каква цел тогава им се слага тази "шапка". Пълна дупка зад лозунга "правим реформа". Затова пък представители на хуманитарите изказаха остро несъгласие със сливането и Общото събрание поиска до дни да му се даде поне юридическа обосновка, за да се ориентира какви са всъщност намеренията. Но за това - после. Първо да напомним кратко какво представляват трите институции и защо те са не просто служби в БАН, а достояние на нацията, към което не може да е равнодушно обществото.

Най-старият научен архив в България

Научният архив на БАН има задачата да издирва, съхранява, обработва и предоставя за обществено ползване всички материали от историята, ценни документи на българската държава от Средновековието до днес, ръкописи, материали за историята на научната мисъл у нас, сбирки с документи на български политици и учени и други "знаменитости", както са ги нарекли основателите. Първите стъпки за събиране на този научен архив започват преди 145 години, преди Освобождението на България от турско робство - през 1869 г., когато е основано Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано в БАН със закон). Днес екипът на Научния архив прави и експертизи, има лаборатория за консервация и реставрация на документите, фотолаборатория. Участва в международния микрофилмов обмен на архивни документи. В Научния архив се съхраняват и обработват над 380 лични фондове на политици и учени от ХтХ и ХХ век, над 80 хил. микрофилми на най-ценните документи, институтски фондове, 17 сбирки - една от най-ценните е например сбирката "Старобългарски и славянски ръкописи" с документи от Средновековието и Възраждането, дамаскини, псалтири, евангелия, преписи на Паисиевата история, за музикалното минало на регионите и пр. Документите се ползват активно от учени при написването на дисертации, статии, монографии и пр. 

Най-голямата научна библиотека у нас

Централната библиотека на БАН също започва да събира своите фондове от книги със създаването на БКД - след 1870 г. първият й уредник е възрожденецът Васил Стоянов, който събира и първите дарения на книги от научни институции от цяла Европа и от частни лица. От 1929 г. в сградата на БАН се отделят специални помещения за нея. Днес Централната библиотека на БАН е най-голямата и най-модерната научна библиотека в България. Има статут на център за специализирана библиография, в 70-те години на ХХ в. дори е имала статут на институт. Има сектор за чуждестранна българистика, поддържа фонд от българска и чуждестранна литература. Внедрила е израелска интегрирана библиотечна система, изгражда електронен каталог на библиотечните документи като пилотен проект за библиотеките в страната, от 2004 г. стартира дигитализация на микрофилми на ръкописи от Британската библиотека, а от 2008 г. - дигитализация на колекциите от старопечатни и възрожденски книги. Освен това поддържа множество специализирани каталози на книги, вестници и списания, богати библиографии, издава справочни библиотечни издания. Както и база данни за академиците и други видни учени, съхранява дарените лични библиотеки на десетки знаменити български изследователи. Осигурява достъп до чужди бази с научни данни, за които иначе всеки трябва да си плаща. Обучава студенти в областта на библиотечно-информационните технологии. Осъществява методическо ръководство на цялата библиотечна мрежа в институтите на малки специализирани библиотеки по видове науки.    

Уникалният център "Българска енциклопедия"

Това е единствената специализирана институция в България, която може професионално да създава и изработва общи и специализирани енциклопедии, енциклопедично справочни и справочни книги. Изданията са на високо академично ниво, техни автори са изтъкнати наши учени от всички клонове на науката, а редактори - опитни в научното книгоиздаване специалисти. Функцията й е разпространяването и популяризирането на научните знания. Оказва методическа помощ на други институции, редактира българските материали за чужди енциклопедии, подготвя издаването на CD енциклопедии като популярното напоследък издание "А-Я" и на онлайн енциклопедии.  
Специализирано звено "Българска енциклопедия" в БАН е създадено за пръв път през 1955 г. При честването на неговата 50-годишнина през 2005 г. звеното получи най-високите оценки от президента Първанов и от всички водещи държавни институции.  
 * * *

Дори при беглия поглед се вижда твърде различният характер на дейността на тези три институции, на който акцентират разбираемо най-вече учените хуманитари във възраженията си срещу сливането. Какво общо има между изследването на едно Четириевангелие от ХV в., личната библиотека на премиера Иван Ев. Гешов от началото на ХХ в. или на Цола Драгойчева и съставянето на енциклопедия за гъбите в България например? На този принцип всички институти на БАН може да се слеят в един, особено хуманитарните. 
То изобщо е срамота тези три институции да се третират като "преструктуриране на администрацията" и по същия начин "специализирано" като техническите работилници или хотела на БАН за гости. И да се водят "администрация", управлявана като цялата администрация на БАН от специално назначената за шеф неотдавна Петя Първанова, жена с ранг на генерал в полицията, бивша министърка на МВР от служебния кабинет след ГЕРБ. Пък и както прозвуча в някои изказвания, централната администрация уж се реформира, за да намалее, а в нея има нови назначения и разходите й са се увеличили. Пък и ръководният тежък натиск върху директорките на трите институции бе споменат... Ама имало дрязга между две от директорките по някаква тема, опонира проф. Николай Милошев. Бога ми, ако има личностни търкания, те се решават по друг начин, а не се гори юрганът заради бълхата! 
Всъщност Научният архив на БАН е единственият ведомствен архивен фонд, регулиран със

Закона за националния архивен фонд

като част от националния фонд. А статутът на Централната библиотека на БАН се подчинява на Закона за обществените библиотеки. Странно е, че проф. Николай Милошев пред Общото събрание зададе с наивен вид абсурдния въпрос: "Ами като са подчинени на други закони, защо са в БАН и защо ние решаваме за тях?" Не е срамно човек да не знае нещо - никой не може да знае всичко. Но когато си се заел да "реформираш", би трябвало поне да си запознат с материята, която реформираш. И не може да демонстрираш тотална неосведоменост. Защото въпросните закони регулират всички архивни или библиотечни институции в страната, независимо на кого принадлежат и къде се намират. Затова и архивът, и библиотеката на БАН трябва да изпълняват предписанията на тези закони, което ще е твърде трудно след едно сливане. Дори елементарно цитиране на даден документ от български или чужд автор ще бъде затруднено, защото няма как да цитираш в сериозната наука документ от "информационен център". Да не говорим, че част от фондовете и дейностите им попадат и под регулацията на Закона за културното наследство, с което нещата стават вече неспасяеми.
Още един факт. Когато на 20 февруари 2013 г. Управителният съвет решава да реформира "специализираните звена", решението е да се слеят Научният архив и Централната библиотека. А "Българска енциклопедия" да остане подчинена на централната администрация. Как и по чие решение в понеделник от Общото събрание бе поискано да гласува и енциклопедията да влезе в кюпа?
Въпросите за смисъла и ползата от начинанието не получиха никакъв отговор. Нещо повече, посочено бе, че архивът и библиотеката вече са били сливани веднъж - от 1973 до 1992 г. Но през 1992 г. в тогавашното Общо събрание специална комисия докладва какви са щетите, нанесени за тези 20 години върху дейността на двете институции поради сливането на несъвместими дейности (пазя ги от тогава, ако някой се интересува). Проф. Милошев искрено си призна, че не знае нищо за тази комисия и аргументите й, но заяви, че не можело да се робува на старото и трябва да се върви към "модерност". С което работата започна да изглежда съвсем несериозно. А както се оказа, и повечето от членовете на събранието изобщо не знаят, че библиотеката на БАН в момента въвежда най-модерните електронни технологии.
Колкото до ползите, можем да попитаме какви добри неща се случиха за науката от "реформата" и сливането на институти в БАН под натиска на Симеон Дянков не така отдавна? Какво продължават в БАН? Какъв е резултатът например от обезличаването на Института по тракология "Проф. Александър Фол" като центърче в Института по балканистика? Хора напуснаха, изчезна името на проф. Фол, което отваряше всички врати в света, на път сме да загубим завоеванието му - България като център на световната тракология, понеже съседните страни не спят и агресивно ни издърпват чергичката.
Губим едно след друго национални достояния. Някой да е понесъл отговорност за това? Не е.