Разностранният талант на Боян Икономов

Стоян Ангелов

Годините текат, времето върви, нещата минават и отминават. Забравата все повече спуска своите пелени. Спомените избледняват. Но значимите неща не изчезват - като моите спомени за композитора, музикалния творец, прекрасния музикант Боян Икономов. Годините ми дадоха възможност да бъда в близост и да общувам с тази привлекателна личност.
В развоя на българската музика през годините, в един решаващ период (1925-1970) творческата фигура на Боян Икономов заема важно място. Неговият принос за издигането на българското музикално творчество е безспорен и има трайно значение. Този принос не се определя само от големия брой симфонични, камерни, вокално-симфонични и музикално-сценични произведения, които композиторът е създал през своя творчески път.
Същественото е, че със своите творчески търсения и художествено-творчески позиции той допринесе твърде много за оформянето и утвърждаването на

Парижката Скола канторум, в която Икономов се записва да учи композиция

самобитен български музикален стил

Върху Боян Икономов и композиторите от неговото поколение легна отговорната и тежка историческа задача да развият и издигнат българското музикално творчество на висотата на професионалното майсторство и естетическите изисквания на съвременното музикално изкуство.
Боян Икономов е роден на 14 декември 1900 г. в крайдунавския град Никопол. Културната среда, сред която израства, благоприятства за зараждането на интерес към изкуството и особено към музиката. Ранните детски увлечения към музиката не заглъхват и след преместването му в София. Като ученик той участва активно в гимназиалния оркестър. Проявява всестранни музикални интереси.
Нуждата го принуждава след завършване на гимназията да постъпи на работа като

чиновник в Балканска банка

Но на преден план остават интересите към музиката. Музикалното влечение го подтиква към задълбочени занимания. Боян Икономов се заема сериозно със своята музикална подготовка. Учи цигулка при Тодор Торчанов, теория на музиката, хармония и контрапункт при Никола Атанасов. В ръцете му попада класическият труд на Николай Римски-Корсаков "Основи на оркестрацията", който изиграва неоценима роля в разширяването на музикалния кръгозор на бъдещия композитор.
Но условията за развитие на професионалния музикант в България по това време са такива, че принуждават младежа да помисли за едно по-сериозно образование. Поради това той се записва студент в Свободния университет. Но и при тези условия музиката запазва първостепенно положение в интересите на Боян Икономов. То намира проява посредством участието му като хорист и солист в оперетната трупа на Ангел Сладкаров.
След завършване на университета през 1926 г., противно на очакванията на колегите и ръководството на банката, Боян Икономов

заминава за Париж, за да учи музика

Записва се в Скола канторум в класа по композиция на видния френски композитор и педагог Венсан Д'Енди. По-късно учи композиция и при Надя Буланже и Алберт Русел. Завършил своето музикално образование, Боян Икономов остава да живее в Париж. Богатият артистичен живот във френската столица го задържа, дава му възможност за непосредствен творчески контакт с много музикални знаменитости. Благоприятно се отразява върху композитора общуването му с Игор Стравински. Боян Икономов установява тесни творчески връзки с Флоран Шмит, Андре Жоливе, Артур Онегер, Дариус Мило и др.
Всичко това стимулира композитора, подтиква го към активно творчество. Той създава много и разнообразни камерни и симфонични творби, между които симфоничната поема "Калиакра", рапсодията "Хайдук", първите струнни квартети, духовото трио номер 1 и др. Едновременно с композирането Боян Икономов развива

интензивна диригентска дейност

Посещава майсторските курсове по дирижиране на Феликс Вайнгартнер в град Базел. Изнася редица концерти като симфоничен диригент във Франция и в градовете на много европейски страни - Виена, Рим, Женева, Будапеща, Вроцлав и др. Съществена особеност на концертите на Боян Икономов е, че програмите им са съставени предимно от творби на български композитори.
През 1937 г. Боян Икономов се завръща в България и по предложение на Димитър Ненов заема неговото място на музикален уредник в Радио София. По-късно той става началник на Музикалния отдел, а след това ръководител на музикалните състави на Българското радио. В продължение на 8 години (1948-1956) е музикален ръководител на Българска кинематография. Постоянни творчески връзки поддържа с Българската народна армия.

Като композитор

Боян Икономов се изявява с еднаква сила във всички музикални жанрове. Големият талант, солидното професионално майсторство и неизчерпаемата творческа енергия на композитора му позволяват да създаде значително по обем и разнообразно по тематика и форми музикално творчество.
Музикалният стил на композитора израства върху основата на интонациите и ритмите на българската народна музика. Това определя до голяма степен националния облик на произведенията му. Но Боян Икономов не се насочва към стилизация на народната песен. Той се стреми да вплете елементите на народната музика в своя авторски музикален език, да получи синтез между личното и народното. На тази основа изникват и се оформят много от личните музикални теми, които носят белезите на народната мелодика. Друга характерна особеност на композиторския стил на Боян Икономов е полифонизацията на музикалната тъкан, майсторското владеене на оркестровите изразни средства, остро развитото чувство за тембър, стройната композиционна форма.
Боян Икономов проявява значимо предпочитание към

симфоничната и камерната музика

За това красноречиво говорят неговите три симфонии, симфоничните поеми "Животът, който исках да бъде поема" и "Калиакра", симфоничната картина "Шар планина", Пасторал, увертюрата "Дравска епопея", Концерт за цигулка и оркестър, Концертино за пиано и оркестър, Рапсодия "Хайдук" за цигулка и оркестър, шест струнни квартета, две духови триа и др.
През последните години Боян Икономов се насочи към вокално-симфоничните жанрове, в резултат на което се появиха ораторията "Легенда за Шипка", кантатата "Септември девети", вокално-симфоничната "Поема за Ленин". В композитора се оформяха и зрееха идеи за създаването на нови вокално-симфонични творби, които не можаха да бъдат осъществени.

Музикално-сценичните жанрове

в творчеството на Боян Икономов се открояват с остра конфликтност и противопоставяне на образи и сценични ситуации. Такива са операта "Индже войвода" и балетът "Светлината залива всичко". В тези свои емоционално наситени произведения композиторът разкрива героични страници от борбите на българския народ за свобода от близкото и по-далечното минало. По стил и изразни средства те носят ярка музикално-драматична изразност.
Боян Икономов твори с успех и в соловата, и хоровата песен. Създава и по-големи хорови творби като четирите Дунавски балади за смесен хор. Автор е на много

хорови и солови песни

Значим дял в творчеството му е музиката към български игрални и документални филми. През различните години на своя творчески път Боян Икономов винаги е проявявал внимание и неотслабващ интерес към народната музика. В отговор на този интерес се появяват многобройните обработки и хармонизации на народни песни, а така също и на сюити върху народни песни.
В лицето на Боян Икономов българската музика има един изявен свой представител, вложил много труд и талант за оформянето и изграждането на националното музикално творчество, за утвърждаването му сред нашата и чуждестранната музикална общественост. Изтъкнат композитор, музикант с разностранни изяви като диригент, педагог, музикален деятел, Боян Икономов е допринесъл твърде много с дейността си за развитието и обогатяването на българската музикална култура.