Размисли за политическата яснота

Вестникът, на който имам честта да съм издател, ме сюрпризира на 20 април със статия под заглавие "Високомерието винаги е спъвало БСП", подписана с псевдонима "Сеньор Позитано". Която пък е отговор на статията ми "АБВ - една претенциозна и неясна алтернатива", подписана със собственото ми име.
Да публикуваш зад гърба на издателя анонимна статия, пропита с язвителност и груби нападки срещу него, е нещо уникално. Едва ли някъде по света това може да остане без последици за ръководството на медията. В подобен случай има една-единствената логична реакция. Тази, от която смятам да се въздържа засега.
Спорът има шанс да продължи с аргументи и добронамерено и да приключи с постигане на политическа яснота на позициите, а не просто да бъде затворен, защото създава смущение у свои и злорадство - у чужди.

Ще се опитам да върна полемиката на принципна основа. Там, откъдето "Сеньор Позитано" е избягал, приписвайки ми лична непоносимост към президента Първанов и принадлежност към някакъв "кръг" на Станишев, който "вероятно" очертавал някаква линия.
Явно обаче преди това се налага да кажа едно към едно неща, които в предишната си статия само маркирах. Десет години начело на държавата е не просто социалист, а най-знаковата фигура на БСП - нейният бивш председател. Уважавам политическите качества на Георги Първанов, неговия обществен авторитет, както и неговата диалогичност и конструктивност, съчетани с борбеност и маратонски дух. Оценявам високо политическата зрялост, която внася Г. Първанов в нашата политическа атмосфера, често заразявана от дребнотемие, дребномислие и истеричност. Това е моето и човешко, и политическо отношение към държавния ни глава. Да ми бъде приписвано друго отношение въз основа на възражения или критики към отделни негови изявления, е най-малкото неприемливо.
Гражданското движение АБВ е нещо различно, макар да е рожба на Георги Първанов. Най-напред ще изразя моето мнение относно елитната експертност. Квалификацията "елитност" е моя, но така чувствам и разбирам неговата теза за ролята на експертите в българската политика. Държа да подчертая, че не вярвам във възможностите на надпартийната експертност да промени българската политика. Не вярвам в способността на чиято и да е гражданска експертност да "попие" в мисленето и поведението на конкурентни политически партии така, че да роди конструктивния и зрял парламентарен диалог. Такава претенция за мен е утопична. В тези разсъждения обаче не влагам много енергия. Предпочитам да греша. Ако греша, България може би я чакат по-добри дни.
Притеснява ме усещането, че зад обявената експертност се крие политическа заявка, която може да работи срещу БСП.1 За съжаление "Сеньор Позитано" не разсейва притесненията, че в предстоящите избори АБВ е готово да подкрепя кандидатури, които ще бъдат в политическа битка с кандидати на БСП. И го оправдава с аргумента, че това, което в статията си нарекох "политическа шизофрения", е, видите ли, "проблем на ръководството на БСП, което не успява да преодолее разделението".
Естествено, че разделението в една партия е преди всичко проблем на нейното ръководство, но няма как да се съглася, че фактическото му подклаждане отвън работи за "консолидацията около успешни, печеливши кандидати."
Не оспорвам, че съществува проблем с нездравите амбиции (местни, централни и всякакви други) при издигането на авторитетни леви кандидати. Но съм убеден, че "политическото" включване на една "гражданска" инициатива може само да задълбочи, вместо да реши този проблем. Оттам, "Сеньор Позитано", възникват онези конфликтност и напрежение, в които съм обвинен заради настояването за яснота. А обвинението, че статията ми е "претенциозна и неясна", не отслабва тревогите (далеч не само мои) в този смисъл.
Да, като социалист имам претенцията да зная в предстоящите наесен и в други последващи избори противници или партньори ще бъдем с АБВ, гражданско движение с експертна същност ли ще го играе "Алтернативата", или политическа партия със съответното активно поведение в подкрепа на едни, респективно - срещу други, кандидати социалисти. Какво тук е неясното?
Съзнавам, че Алтернатива за българско възраждане, доколкото е инициирана от президента Първанов, рискува да бъде отъждествявана с него и всяка критика към АБВ да се приема като критика към Георги Първанов. Такова "прехвърляне" е силно манипулативно и затова некоректно. Както и внушението за "приятелски огън", с вероятна цел в хода на предизборната кампания "да се търси разграничение", вместо партийните структури на БСП "да оценят обективно дейността на президента Първанов и дали двата му мандата са актив".
В случая лично аз се разграничавам единствено от намерението на АБВ, очевидно споделяно и от Георги Първанов, гражданската алтернатива да се намеси в изборите със средствата на политическа партия.
БСП няма причини да се разграничава от своя президент. Както, надявам се, и той от нея. Нещо повече, БСП няма никакъв шанс да спечели нито президентските, нито местните, нито които и да било бъдещи избори с подобни разграничения. Отричайки се от себе си, от своите успехи, от своите знакови личности. Обратно, шансовете й стават по-големи, ако успее да открои добрите дела (нещо, което БСП като съуправляваща партия, например, не успя), ако не обругава, неглижира, изхвърля от политиката и подменя достойните си хора със социално безразлични "прагматици" и "експерти", ако намира сили да признава грешките си и успява да убеди избирателите, че го прави осъзнато и искрено. Това, впрочем, важи за всички партии. Тук е мястото да кажа, че нямаме никакви различия със "Сеньор Позитано" по въпроса, че в предстоящите президентски избори БСП трябва да издигне автентична лява кандидатура.
Подчертавам всичко това поради тревожните опити, които, разбира се, не са от вчера, дискусионни въпроси в БСП и лявото пространство да се тикат в руслото на отношения между личности, кръгове и кланове, в медийни образи от вида "Станишев срещу Първанов" и прочее. Това само отслабва аргументациите, както и доверието на хората, които искаме да спечелим за лявата кауза.
Затова, без да подценявам усилията на гражданските алтернативи, още по-малко тези на АБВ, при искреното ми желание да се осъществят всичките им благородни намерения и амбиции, мисля, че са необходими оздравяващи процеси и вътре в самите партии, чрез които всъщност се прави политиката и които няма как в това отношение да бъдат заменени от гражданските движения.
Не знам дали точно "високомерието винаги е спъвало БСП." Високомерието на някои нейни видни фигури може би да. Но БСП в лицето на своите редови членове и симпатизанти, приели да понасят не само икономическите несгоди на прехода, но и какви ли не унижения заради своите идеи и заради... някои от лидерите си, е не по-малко потърпевша от подобно високомерие. Хората достатъчно страдат от това и някак си не е честно сега да им се поднася и друго - принудата да избират между БСП и президента Първанов.
Бях длъжен да споделя казаното с членовете на БСП. С това моето участие в дискусията по този въпрос действително приключва.

-----------------

 1) 28.11.2010 г. - Би Ти Ви, "Нека говорят" с Росен Петров:
 "Зрител: Господин президент, ще участва ли АБВ на изборите и като подкрепя кандидатури?
Георги Първанов: Мисля, че няма проблем едно гражданско движение да подкрепя кандидатури, мажоритарни кандидати, например."