09 Април 2020четвъртък18:11 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Размисли за ежедневието, всъщност за бъдещето

Само ние можем да си върнем вярата в държавата

/ брой: 61

автор:Зорница Илиева

visibility 1030

Съобщиха, че България е сред най-силно заплашените от бедност държави в ЕС и тази възможност се е увеличила с 20% в периода 2005-2010 г. Съобщиха, че България е първенец в ЕС по сива икономика. Съобщиха, че в България около 44% от децата живеят в риск от бедност, 15% живеят в семейства, където не работи нито един от родителите. Събщиха, че някакво невръстно дете в училище пребило по-малко поради неясни причини и това е все по-често срещано явление, а студентите направо се убиват в т.нар. Студентски град. Написаха, че родителите не знаят как да се грижат за децата си и затова от УНИЦЕФ ще започнат консултации с тях в тази посока. Още повече, че 36  000 деца нямат достъп до образование, да не говорим за личен лекар.

Някъде в битката за пари

в Министерството на културата във връзка с финансиране с евросредства за регионални и национални фестивали се загуби фактът, че в поръчката на МК за обявения по този повод конкурс има повече от 100 граматически грешки и са използвани неподходящи изрази. А други са направо преписани от стари документи като стратегия за българската култура. На този фон някак не е удобно да се припомнят факти за Калинки, шефове без дипломи или нелицеприятно съдебно минало. Демонстративно късане на вестници пред многобройна аудитория се приема за не особено осъдително от контролиращ орган, в който също има достатъчно популярни журналисти и експерти с висока класа. И съвсем на място ми идва споменът, че в непознатите за младите тоталитарни години в БТА се печатаха два вида бюлетини - единият за ползване от широката гражданска аудитория, на която нещата от живота се представяха в "розова" светлина и звучаха оптимистично, защото всички гледахме в посоката на светлото бъдеще. А в другия бюлетин, в особено малък тираж и с гриф "секретно", се посочваха кривици и отклонения в политика, поведение, действия или изказвания, които трябваше да обърнат внимание на хората, от които зависи, да вземат решения в една или друга посока. Разбира се, в духа на социалистическата идея и отношения на дружба с братските партии. Сега няма такива бюлетини, защото

всичко е пред очите на всеки

който се интересува. А интернет дава възможност за информация и за онова, което някой някак се опитва да прикрие или замъгли. Но какво от това?
Рязката смяна в изказванията и решенията на премиера по дадени поводи, когато обществеността все пак е успяла да изрази становище, явно целят политическо бъдеще и устойчивост на неговия политически проект. Но в действителност и дупките по пътищата са повече, и плочките пред "Шератон" са счупени и пръскат пешеходците, които все пак успяват да се промъкнат между огромните автомобили, паркирани там, и проблемите в институции като МВР, съд и прокуратура са само предмет на дискусии или  личностни нападки, а образоването ни прелива "от пусто в празно". Така е според общественото мнение, изразено в същия този интернет, който създава толкова проблеми на управляващите не само у нас. Но и никой не смее да го закрие. Той играе ролята и на онези бюлетини, които някога са се правели ръчно.
За здравеопазването даже не си заслужава да се говори, защото колкото експерти, толкова мнения. Експериментите само доказаха неефективността на реформите и пред очите ни е

само картина от негативи

Все по-малко компетентни лекари, все по-малко медсестри, все по-възрастни санитарки, омаломощени от несвойствени задачи, все по-скъпи лекарства и все по-недоволни граждани. Накъдето се обърне човек, проблеми, които от години плачат за решаване, но засягат само гражданството.
Защото хората с пари, хората на висшите държавни постове или в политиката от години не са подвластни на такива тегоби. Повечето са със сини лампи, не се занимават с паркиране, а при нужда ползват специални услуги от най-добрите у нас медици или просто не ходят по улиците. Не ползват градски транспорт. "Ситият на гладния не вярва" и "на чужд гръб и сто тояги са малко" не случайно е измислено.
Въпросът е какво бъдеще оставяме на децата си. Защото бъдещето наистина не се предвижда, то се подготвя, а ние се занимаваме с битовизмите си ден за ден, осъмваме и замръкваме със скандалите си, без да си даваме сметка, че всъщност дрязгите са само за разпределянето на някакви пари, наречени или бонуси, или обществени поръчки, или заменки, или конкурси, или... без значение как. Но при всички случаи са средства, събрани от редовите граждани. Тези редови и мислещи граждани, които задължително изпращат купища мартеници на децата си в чужбина, но сами не поставят на палтата си онези Пижо и Пенда, които вече години не им носят късмет. Ако сте се возили на метрото на 1 март, това няма как да не ви е направило впечатление -повечето черни палта без "бяло" и "червено". Защото ние все се обличаме в тъмни дрехи, може би в унисон с намръщените ни лица.

На кого се сърдим?

На тези, които би трябвало да ни дават пример с поведение и да са в състояние да мобилизират енергията на нацията за изход от кризата, от немотията, която е повсеместна не само сред пенсионерите? Не, ние си ги харесваме и си ги избираме. Рейтингът не им пада, а дори и да не са в управлението, все са на екраните на телевизорите и ни убеждават, че работят "на ползу роду" и тези "новите" или онези "старите" не са си свършили работата. Коя работа? Онази, която в Полша даде възможност на поляците да не чувстват европейската криза и върна в страната водопроводчиците от цяла Европа? Или онази работа в Талин, където създадоха skypa и не само, но хората там отдавна не се замислят да живеят извън страната си? У нас се връщат само тези изучени наши деца, на които родителите могат да им осигурят държавна работа или дейност в проспериращата семейна фирма. Не са толкова много, че да стимулират населението да повярва в ново светло бъдеще, да повярва, че има и друг път, че въпросът с парите може да се решава в ситуация 90% за вас и 10% за мен, а не обратното, както се случва тук. Защото такава е истината. Да си мислим, че може да се развива дейност без "стимули" не е реално. Новият въпрос е в мярката.
А защо толкова бързо се самозабравят личностите, на които сме гласували доверие, отговор може да даде всеки. Въпрос на възпитание, образование, среда, професионален опит. Май ще трябва да четем повече, преди да гласуваме. Защото има и интернет, а там не всичко е измислица. Защото, както изпразнихме черквите след известни държавни криви или прави действия, така ще загърбим и държавата си, защото вярата я няма.  Можем ли да я върнем?
 

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 68

Испания е близо до овладяване на епидемията

автор:Дума

visibility 116

Борис Джонсън е клинично стабилен

автор:Дума

visibility 241

Байдън ще се изправи срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 265

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 1176

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 306

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ