Размисли преди барикадите
/ брой: 77
Миналата седмица получихме две сериозни предупреждения. Първото бе на Европейската комисия, която заяви, че близо половината население на България е изложено на риск от бедност и социално изключване. Според ЕК "най-тежко са засегнати най-бедните и затова сега най-силно се нуждаем от солидарност". Второто предупреждение дойде от социолога Кънчо Стойчев. Този безспорно информиран човек публично сподели: "Никой не слага пръст в раната. Затова не просто ще видим хората отново въстанали на улицата, но най-вероятно ще видим и следващата фаза на бунта - барикадите. Ще осъмнем в барикади".
Очевидно, че за политиците вече бие камбаната. Ако не я чуват, толкова по-зле за тях.
За да просперира и въобще да има каквото и да е бъдеще една нация, тя трябва да е преди всичко здрава и нахранена. Не може хора, които денонощно мислят само за насъщния, за храната, отоплението и лекарствата си, да ги мотивираш за големи реформи, за отдаденост в името на общото благо. Според Евростат в Люксембург с една минимална работна заплата от 1874 евро могат да се купят 11 155 кВтч електроенергия и 1338 литра бензин А-95. В България с една минимална работна заплата от 159 евро може да купим 1567 кВтч електроенергия и 118 литра бензин... Тези числа е просто срамно да бъдат коментирани. Протестите, които за месец промениха до неузнаваемост страната, в дълбоката си същност бяха гладни бунтове на огромни маси, доведени до просешка тояга. Това е истината, въпреки всички подозрения за специална организация, конспирация и пр.
В този смисъл пред новото управление със страшна сила започва да виси въпросът: не е ли дошло времето да се намали ДДС върху храните и лекарствата и да се охлаби социалната примка върху 80 на сто от българите? В най-богатата държава в света САЩ, в различните щати ДДС върху храните е между 2,9 и 8,25%, а върху лекарствата - между 5 и 11,8%. А в щатите Делауер, Ню Хемпшър и Орегон ставката върху храни и лекарства е нулева! В най-богатата европейска държава Германия при 19,6% ДДС върху стоките, за хранителни продукти ставката е 8%! В Гърция е 0%. Дори в Румъния сегашният премиер Виктор Понта обяви, че ще намали ставката за ДДС на храните от 24 на 9%. Какъв икономически смисъл и ефект има да отнемаш всеки шести залък от трапезата на своите граждани с 20% ДДС и да позволиш алчни корпорации да богатеят на гърба на болните и да печелят от тяхното нещастие?
С не по-малка сила започва да виси и въпросът за сакралния плосък данък. Ето и тук какво говорят фактите. Днес само 26 страни в света имат плосък данък. От тях само България, Монголия и Киргизстан има ставка от 10%. В останалите ставката е 16%, 18%, 24%, а в Исландия е 36%. Преди години плоският данък бе масово въведен в Източна Европа с цел да се привлекат инвестиции. Сега обаче точно в Източна Европа започват масово да се отричат и отказват от него. Румънският социалистически премиер Виктор Понта официално обяви, че ще въвеждат отново прогресивно подоходно облагане. В Словакия социалдемократът Робърт Фицо също е на това мнение. В Чехия кабинетът предложи ставката на плоския данък да се увеличи от 15 на 20%.
Според експертите очакваните увеличени данъчни постъпления от този данък на много места ги няма. Вместо икономически бум и нови работни места фирмите трупат финансовите си излишъци в банките, бедните са неоправдано ударени, богатите - излишно облекчени, а националните бюджети - изпразнени в условия на тежка финансова криза. Специално в България за последните 4 години, въпреки плоския данък, чуждестранните инвестиции се сринаха, сивата икономика гони 35%, а приходите в бюджета намаляват. Приносът на българските фирми към държавния бюджет през 2011 г. реално е намалял с 45% спрямо 2006 г., когато имаше прогресивен данък.
И най-вече го няма чувството за справедливост. "Не ми се вижда справедливо и аз, и секретарката ми да плащаме еднакво по 10% върху доходите си", твърди същият социолог Кънчо Стойчев. Изглежда и за това е прав.
Ако направят горните три неща, в по-спокойна обстановка ще могат да се захванат с реанимиране на поставената на изкуствено дишане в момента българска икономика. Тогава оголелият и обосял електорат може би ще им съдейства с по-голям ентусиазъм.