Размишления в хаоса

Проф. Милан МИЛАНОВ*   

Принадлежност, солидарност, чест и морал - думи, непонятни за днешния ден. Защо и как стигнахме дотук.
Днес се оказахме тотално разделени - Спешна срещу доболнична; частна срещу държавна; група от директори срещу всички; ординатори срещу хабилитирани, башка всички противоречия между специалностите и т.н.
Не бива да ни вкарват в обяснителен режим.
Днес всички искаме да наказваме - за изявления, декларации и т.н. Но кой ще накаже главните виновници за създалата се ситуация?
Ние с вас не сме политици, не сме школувани в празноговорене и празноправене. Ние мислим, че като сме прави, значи сме прави, защото за нас няма две истини. Но те са школувани само в това, за тях истините са хиляди и която им е изгодна, искат да я направят наша. По тази причина много бързаме да се изявим и без да съзнаваме, наливаме вода в тяхната мелница. Не говоря за съзнателно провокативните изказвания на разни истински мушмороци.
Защо го допуснахме? Имаме ли вина - да, тя е основно в нас. Защото всичко това се прави от самите нас. Доктор - министър, доктори - каса, доктори - парламентарна комисия. В тази ситуация ние, обикновените доктори, не усещаме никаква закрила, никаква солидарност и принадлежност.
Всяка политическа сила ни употребява и след това ни захвърля. Ако днес е в опозиция, за нея сме прави, разумни и добри. Дойде ли на власт, ставаме "фашисти" или "комунисти", но независимо от позицията си за всички сме тунеядци, крадци, мошеници и т.н. И това ставаше с помощта на нашите ръководители, които си въртяха задника пред всяка и всички власти, неосъзнавайки, че както и да го въртиш, той винаги е отзад.
През цялото време на подготовката на НРД 2016 ние с вас говорихме, убеждавахме, давахме предложения - срещу нас стена. Стена, изградена от чугунени глави. Казахме ли най-важното - нека тази промяна да започне в началото на 2017 или най-рано юли 2016 г. Защо не ни чуха? Сега се оказахме прави. Казахме ли за средния пръстов отпечатък - нека, но да е само в болниците. Сега ще е само там и там ще умре. Няма да умрат парите, но те няма да са в нашите джобове. С недоумение наблюдавах как се гънат нашите колеги пред камерите и прекъсвайки се един друг, се оправдават, че не става дума за пари, а за правила и компетенции.
От колко време предупреждаваме, че ще настъпи неописуем хаос. И днес, когато тотално ни писна и вдигнахме оправдания си бунт, ни се говори само за пари.
Нека сме наясно - никакви пари не са дадени на лекарите, а на пациентите! Колко и какви цени бяха увеличени, за да можем да отчислим нещо за себе си? Ние сме обречени да работим в условия на тежък дефицит и само дребните гешефтари и мижави счетоводители, величаещи се като министри и парламентаристи, не искат да го разберат.
Днес аз не знам какво да правим.
Ако живеехме в нормална държава, въпреки че фатално сме закъснели, бих предложил да се срещнем, да видим "къде са ни кривиците, байновите", да се помирим и да вървим напред, без да говорим само в първо лице единствено число. Без да поставяме императивни условия и да мислим, че само аз мисля за държавата, народа, болните.
Няколко основни неща не са приемливи за нас и за управляващите - нека видим какво ни събира, а не какво ни разделя. Нека не чертаем на дъската в телевизията неверни постановки и не представяме в табличен вид лъжи. Дали това ще се случи, не знам - по-вероятно не. Имаме ли време - да, всичкото време на този свят е наше. Няма лошо в това да признаеш, че си сгрешил, още повече, че времето днес ясно ти го показва.
Дори само това да постигнем чрез справедливия си гневен и оправдан протест, мож би един ден ще ни благодарят всички.
Моля ви, не отслабвайте натиска. Не се предавайте. Нека всички структури като един да застанем до нашите колеги от доболничната помощ и да протестираме както можем.


Проф. Милан Миланов е председател на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия. Изказването си пред събранието на делегатите и председателите на дружества на СЛК на БЛС, проведено на 29 март, той завършва с думите "д-р Милан Миланов, просто лекар". Препечатваме текста от сайта на Столичната лекарска колегия