Разминаването

Турският президент Реджеп Ердоган нарече холандските власти "фашисти", разгневен от отказа на Амстердам да допусне двама турски министри да агитират в Холандия сред турската диаспора. Недопуснатите Чавушоглу и Кая нямаше да се занимават с предстоящите на 15 март холандски избори. Тяхната цел беше предстоящият през април референдум в Турция. Развихрилият се бурен скандал обаче може да повлияе доста сериозно върху резултатите именно от холандските избори. Крайнодесният лидер Геерт Вилдерс и без това е на гребена на вълната и популярността му предизвиква сериозни тревоги не само в Холандия, но и в цяла Европа.
Турският "демарш" в Холандия едва ли е целял вдигане на популярността на крайнодесните. Крайният резултат обаче може да се окаже именно този. Всъщност холандците далеч не са първите, които отказват на турски министри да демонстрират агитаторските си умения. Първи това направиха германците, а в началото на март против подобни турски визити се обяви и Виена. Обяснението и на трите страни е едно - не желаем предизборната борба на други страни да се води на наша територия и по този начин конфликтите от други страни да се импортират у нас. Логично, нали? В Холандия живеят близо 400 хиляди турци. Една немалка част от тях съвсем не са привърженици на курса на Ердоган и още по-малко на превръщането на Турция в президентска република, което е и целта на предстоящия на 16 април референдум. Има, разбира се, и такива, които подкрепят плановете на турския лидер. Но нима Ердоган е опрял до тези гласове, че да праща емисари из цяла Европа? Едва ли. Той е сигурен в победата си. Откакто е на власт обаче (и като премиер, и като президент) Ердоган упорито демонстрира, че Анкара не забравя своите граждани, пръснати из Стария континент. Турски представители почти постоянно участват в митинги, демонстрации, срещи с турската диаспора в най-различни европейски страни. И демонстрацията изглежда е двустранна: от една страна, Анкара показва, че не забравя сънародниците си в чужбина, а от друга - предупреждава Европа, че пипалата й са вече прекалено много и дълги. Не случайно честичко се случва Ердоган да се опитва да плаши ЕС, както направи и сега. По всичко личи, че турският президент целенасочено търси сблъсък и ескалация на напрежението. И обяснението за това може да бъде само едно - той отчаяно се опитва да убеди турците, че Европа е враг. ЕС, разбира се, не е враг на турците. Общността обаче даде ясно да се разбере, че пътят, по който е тръгнал Ердоган, води страната му в грешна посока, която се разминава с европейската.