Разломът ЕС - САЩ

Изглежда, на София се падна "честта" да даде първия европейски залп срещу САЩ в започналия тектоничен разлом между двете страни на Атлантика. А и на първия акт за геополитическо еманципиране от Големия брат.
Именно от нашата столица полският евролидер Доналд Туск изстреля оценка с междуконтинентален обхват. "С такива приятели не ти трябват врагове", рече той за адаша си Тръмп. Това е нещо като лицевата страна на монетата, а на обратната трябва да се чете като "САЩ ни стават враг". След големия европеец Шарл де Гол май няма действащ европейски политик, зашлевил такава тежка фраза на САЩ. Позицията пък на 28-те страни по двете конфликти теми - споразумението с Иран, санкциите на САЩ по него и митата им срещу европейската стомана и алуминий - илюстрират нагледно, че Европа иска да израсне като независим геополитически фактор и да не се държи за полата на Америка. И тук няма как да отминем един сънародник на Де Гол - финансовия министър Бруно льо Мер. Думите му, че антииранските санкции на САЩ са оръжие срещу Европа или че САЩ са икономически жандарм, направо си звучат като обявяване на развод.
Европа и САЩ и друг път са се карали, но този път разломът наистина е тектоничен. Първо, макар да споделят общи ценности, между тях се задействат "различията по рождение". Едно от тях бе посочено от германския президент Франк Валтер-Щайнмайер: докато Европа залага на сговорчивостта, САЩ - на съперничеството. Второ, знаем девиза на Тръмп: "Америка преди всичко". Няма как в главата му някой друг да бъде "преди всичко". И трето, на Тръмп му трябва война с Иран по ред бизнес причини - корпоративни, икономически, финансови. 
САЩ вървят към война, а Европа в обратната посока - ето това е разломът. Туск очерта следващите ходове на геополитическата ни еманципация - да действаме самостоятелно. И понеже по думите му Европа не е комплексирана от когото и да било, не е ли логично да се обърне към други центрове на многополюсния свят, единият от които дори географски е в Европа?