05 Юни 2025четвъртък12:12 ч.

На фокус

Разколът на разколниците

Религиозно-политическият конфликт между Киев и Москва започна да разделя православието

/ брой: 245

автор:Георги Георгиев

visibility 3538

Точно една година след обединителния събор, на който се сляха в новата Православна църква на Украйна (ПЦУ) две непризнати от православния свят църкви - Украинската православна църква и Киевската патриаршия (УПЦ-КП), начело с митрополит Филарет, титулуван от привържениците си като патриарх, и Украинската автокефална православна църква, разколниците в Киев се разцепиха. 

За утре в Киев е насрочен протест под наслов "В защита на Киевската патриаршия", на който Филарет смята да обяви, че не признава съдебното решение, с което се ликвидира юридически УПЦ-КП и отново да изтъкне, че не приема три от условията, срещу които вселенският патриарх Вартоломей даде автокефалия на ПЦУ през януари т.г. Тези условия са прехвърлянето на задграничните епархии на УПЦ-КП към Вселенската патриаршия, в Киев да не се вари миро и вътрешните конфликти в новата украинска църква да се решават само след съгласуване с Вселенската патриаршия. На пресконференция миналия петък Филарет заяви, че "Киевската патриаршия" трябва да се пази от "сили и външни, и вътрешни", насочени към нейното унищожаване. "Почетният патриарх" дори обвини бившото си протеже митрополит Епифаний, който бе избран начело на ПЦУ, че "работи за Москва". На свой ред Епифаний призова Филарет "да се осъзнае", че зад гърба му действат "проруски сили". 

Т.е. освен, че, както обикновено в Украйна, всички накрая се оказват "агенти на Путин", фактически Филарет зове към нов разкол в разкола, като отхвърля властта на вселенския патриарх Вартоломей върху ПЦУ. Разколническият "патриарх", който сега дори е именуван и като "почетен", допусна, че в Украйна пак ще има три православни църкви, както допреди обединението от 15 декември 2018 г. - неговата "Киевска патриаршия", ПЦУ и Украинската православна църква Московска патриаршия (УПЦ-МП), която е единствено канонично признатата от всички православни поместни църкви и продължава да е най-голямата православна църква в Украйна. 

За отбелязване е, че само двама от близо 90 епископи на УПЦ-МП се присъединиха към ПЦУ на Епифаний, въпреки гръмките заявки за обединение на всички украински православни в една църква, която да е независима от Московската патриаршия и Руската православна църква (РПЦ). И това при положение, че цялата властова машина в Украйна работеше, работи и очевидно ще работи занапред в полза на ПЦУ и срещу интересите на каноничната Украинска православна църква. В началото на декември в България бе делегация на УПЦ-МП, водена от Житомирския и Новгород-Волински митрополит Никодим. Пред журналисти в БТА те разказаха за гоненията, на които е подложена каноничната църква. "В неделя Сиропустна (Прошка) - началото на Великия пост - неонацистите блокираха хората в храма на село Барановка. Биха ги, изтръгваха иконите от ръцете им и ги хвърляха на земята... Зад разкола стоят политически сили, хора, които нямат никакво отношение към православната вяра", цитира митрополит Никодим сайта "Православие.бг". Житомирският митрополит разказва още, че от 280 свещеници в неговата епархия, едва петима са се присъединили към новата църква, а от 100 храма само десет са преминали към ПЦУ, но половината по-късно се върнали към УПЦ-МТП.

Да припомним, че създаването на новата църква бе изцяло политически проект на предишния президент на страната Петро Порошенко, който го направи дори стълб на предизборната си кампания за втори мандат, макар, че това не му помогна. Според слухове бившият държавен глава и по съвместителство най-голям олигарх в Украйна дори е платил на Вартоломей десетина милиона долара. Порошенко винаги е отричал тези твърдения, но прехвърлянето на задграничните епархии на ПЦУ към Вселенската патриаршия, също се разглежда като вид плащане. 

Не са слухове обаче действията на американската дипломация, насочени срещу нанасянето на удари по руското православие като част от новата студена война срещу Русия. Например автокефалията беше публично подкрепена от държавния секретар Майк Помпео, който дори е обсъждал въпроса за признаването на ПЦУ от страна на Гръцката православна църква по време на своя визита в Москва. Това си е директна намеса на чужда, дори не православна държава, в работите на православието, очевидно насочена да извлече чисто политически дивиденти. Логиката е разбираема - отслабването на Руската православна църква ще доведе и до отслабване на руската държава.

Нещо повече. Вече се очертава картина, в която американците започват да фаворизират в геополитическите си предпочитания една част от православния свят за сметка на друга част, представена основно от славянски народи. Три православни църкви до момента са признали ПЦУ като независима. Това са Вселенската патриаршия, дарила томоса за автокефалия, Гръцката православна църква и  Александрийската патриаршия. РПЦ реагира, като скъса отношенията си с Вселенската патриаршия и ограничи общуването с Гръцката църква и александрийския патриарх Теодор. Беше спряна работата и на Александрийското подворие в Москва. 

В Киев на свой ред очакват, че през 2020 г. признание ПЦУ ще получи и от Кипърската и Румънската църква. Т.е. основно доминирани от гърци православни църкви са признали или се очаква да признаят ПЦУ като автокефална - и това на фона на засилена американска активност в Атина по темата. Подозренията в Русия са, че съществува схема, по която САЩ да подкрепят приписваните на Вселенската патриаршия намерения да се превърне в "православен Ватикан". В българските медии вече бе цитиран небезизвестният руски протойерей Всеволод Чаплин да казва, че Вселенската патриаршия се е превърнала в клон на Държавния департамент. Това, от една страна, ще бъде действие срещу РПЦ и Московската патриаршия, но от друга, ще раздели православния свят. Всъщност, това вече се случва.

Украинският разкол и противорчивото даване на томос за автокефалност на новата ПЦУ от страна на патриарх Вартоломей вече влияят негативно на православния свят. Отделни представители на клира в Гръцката православна църква и Александрийската вече обявиха, че не са съгласни с решенията в полза на действията на Вартоломей. 

Разделението засегна и българските православни, въпреки че БПЦ, подобно на мнозинството православни църкви няма решение по автокефалията за Украйна. В края на ноември т.г. стана ясно, че Пловдивският митрополит Николай е участвал в литургия в гръцкия град Лъгадина, на която дяконът при четенето на списъка с предстоятелите на православните църкви е упоменал и Епифаний. В същото време Житомирският и Новгород-Волински митрополит Никодим заявява, че по време на литургия с Ловчанския митрополит Гавриил той е получил неговите уверения "в безусловната подкрепа на БПЦ за каноничната църква в Украйна". 

Много е вероятно историята с даването на автокефалия на ПЦУ да се повтори и в Северна Македония. Местната православна църква вече поиска от Вартоломей да я признае, което се разглежда като ущърб на интересите на Сръбската православна църква. Редица представители на околоцърковните среди призовават БПЦ да съдейства за тази автокефалия, но българските йерарси засега са предпазливи. Работата е там, че и тук става дума не толкова за църковни дела, колкото за разделение про и анти Русия, про и анти Сърбия, но разглеждана като съюзник на Русия на Балканите. Това обуславя преди всичко действията на "активистите", вътрешни и външни, извън църковните среди. 

Създаването на новата православна църква на Украйна преди година не доведе до мир нито вътре в страната, нито в православния свят. Точно обратното. Другояче обаче не може и да бъде, когато политическата логика на конфронтацията и враждата доминира при вземането на решения, а и когато външни сили се намесват в територията на религията, където изобщо не им е работата.

България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 100

Иван Иванов оглави Държавната агенция за бежанците

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 100

Борбата с насилието е водещ приоритет за кабинета

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

Назначават още 220 чиновници в агроминистерството и ДФЗ

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

Нови изисквания за телефоните в ЕС в сила от 20 юни

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 100

България защити странджанския билков чай за пазара на ЕС

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 100

Пчелари настояват да се намали интервалът за пръскания

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

ЕС отлага мерки срещу Букурещ заради дефицита

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

НАТО планира засилване на военната си мощ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 100

Мелони и Макрон преодоляха различията

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 100

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 100

Непростимо

автор:Александър Симов

visibility 66

/ брой: 100

Нелеп пиар

visibility 81

/ брой: 100

Рестарт - тук и сега

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 100

"Локалите" - насилници без кауза

автор:Юлия Кулинска

visibility 84

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ