Разказите на Павлина Павлова

Тихомир Йорданов

Очаквах друг завършек на този разказ, дал заглавие и на книгата - "Убийство с цвете" (ИН "Р.А.Поли"). Да убиеш с цвете е твърде романтично, дори мистично и много по-жестоко, отколкото съвсем битовото падане от балкона на саксия с насадено в нея цвете, както се случва в разказа. Но тъкмо в този битовизъм на нещата аз виждам добрата същност на разказите в книгата. Случките са край нас, те са делнични, "ставащи" - ставащи и за разкази, в които е отразен животът ни в сегашно време.
Преди години беше интересно да се пишат "неизмислени разкази", като начин на бягство от очерка и репортажа. Аз харесвам такива неизмислени разкази, каквито са и разказите на Павлина Павлова. Пък и повествованието й е осенено от простота на интонацията, възприета от разговорната реч. Като тази, например: "Като заваля в края на септември - дъжд, дъжд, дъжд - цял месец не се наваля." Това изразително съобщение съдържа не само картинност, но и една несдържана емоционалност. Такъв е белетристичният изказ на авторката.
Разбира се, ако на места не бихме се спъвали в бюрократизирани думички от съвременния ни живот, нещата биха изглеждали много по-добре, защото ми се струва, че авторката, след като напише разказа, бърза към нов и не си прави труда да редактира написаната фраза. ("Казана дума - хвърлен камък", не се връща обратно.) И въпреки това Павлина Павлова е авторка със свой овладян писателски маниер. Разказите й не се нуждаят от тълкование и обяснение. Разказаният в тях живот ги е осмислил. А писателката е жив наш съвременник, жива свидетелка и няма как да не й вярваме.