Разгулът на тодортаневщината

Много рядко се случва една случайна политическа фигура едва на втория месец от своето управленско съществуване да стане нарицателна, но, чудо! - министърът на образованието Тодор Танев успя да го постигне. Тодортаневщината - това е апотеоз на провинциализма, научно невежество, съчетано с истеричност на духа и всичко това обвито в опаковката на някакво иконоборство. След като обяви, че Асен Златаров не е никакъв учен, а Фредерик Жолио-Кюри е "пълна нула", Танев тръгна и в епична битка срещу Наполеон. Той не бил никакъв пълководец, самочувствието му било малко в повече. Това трябва да минава за реформаторство в науката. Кръчмарската лексика вече трябва да ни бъде продавана за бунт. Ето колко е голяма подмяната на ценности в нашето общество.
Тодортаневщината е проблем, защото винаги се появяват някакви грантови интелектуалци, които са в състояние да видят в тази грандиозна проява на простащина някакъв висш смисъл. Селските изцепки не са и никога няма да бъдат иконоборство. Но основният носител на тодортаневщина, самият човек, носещ това име, е бил захранен с опорни точки и сам възхвали мизерията на своя дух: "С икони по стените реформи не могат да се правят".
Така значи, а? Това е окончателен провал на всяко интелектуално реформаторство. Изцепките на тодортаневщината са симптом за интелектуален разгром, защото, когато боята срещу паметници и плюнките срещу отдавна починали хора са единственото нещо от твоя арсенал, то ти си от силите на мрака. И колкото и мастило и скърцащи зъби да употребят мизерните реформаторски псевдоинтелектуалци, никога няма да успеят да те представят като някакъв герой.
А междувременно стана ясно, че министерството на тодортаневщината е отделило близо 60 хил. лева за противогази за регионалните инспекторати. Както се пошегува някой във фейсбук - да не би да се окаже, че министърът ще прави химическа атака срещу френското посолство - че първо разгроми науката им, сега тръгна да разгромява пълководците им.