Разбират ли ни чужденците? или Ойде коньо у реката
/ брой: 141
Чужденците не ни разбират! Ще дам примери!
Мой познат. Бизнесмен. Трябвало да се срещне с други бизнесмени. Обаче другите бизнесмени - германци. Срещата - в девет сутринта. Германците - избръснати, лъснати - чакат го! Секретарката му им прави кафета, разказва им за България - за Аспарух, за Крум Страшни, за черепа на Никифор, показва им снимки от Рилския манастир, а шефът й все не идва! Пак кафета, пак разкази - за сватбите на цар Иван-Асен, за турското робство, снимки от Бачковския манастир! Отново кафета, Априлското въстание, Руско-турската война, снимки от Черепишкия манастир! Нашият го няма и го няма! Пристига в единайсет. Очите му - червени, едва гледа. И най-човешки им казва на чужденците:
- Извинявайте, господа, за закъснението, обаче цяла нощ съм пекъл чушки!
Е, не го разбрали германците...
А той наистина цяла нощ бил пекъл чушки! Ама как не могат тия германци да разберат, че ти може да си бизнесмен, може да си милионер, може да караш джип мерцедес не знам к`ва си класа, но когато става дума за печене на чушки, за домашна лютеница... Абе, не става на никого да повериш тая деликатна работа!
- Та се провали сделката - казва ми моят познат бизнесмен, - сделка за милиони! И им викам аз на германците: "И к`во сега, ойде коньо у реката, така ли?" А те и това не могат да го разберат! Казвам им го и чрез секретарката, тя е и преводачка, немскоговоряща, майка й е от Дрезден, и пак не могат да ме разберат!
Друг случай. С друг мой познат. И той имал среща с други бизнесмени. Само че тези - японци. Посрещнал ги моят познат на летището. Лично! Не да прати някой от заместниците си или от сътрудниците, не! Настанил ги в хотел, завел ги на ресторант. Па традиционни български манджи, па традиционни български ракии, па пак манджи, па пак ракии... После и вино. Естествено... И японците по някое време:
- Мистър Гочев, няма ли да поговорим по работа?
Това на английски.
Мистър Гочев съответно:
- Абе, мистър Мицокура, и утре е ден! Работата не е заек да избяга!
Това и той на английски.
Мистър Мицокура и другите японци се блещят! Както са им дръпнати очите, изведнъж стават кръгли! Моят познат казва на преводача:
- Тия май са зле с английския, преведи им го на японски!
Преводачът превежда. Резултат - още по-кръгли очи:
- Извинете, мистър Гочев... Какъв заек? Нас ни интересува вторичната преработка на металургичната шлака! Вие за какъв заек намеквате?
А той изобщо не е намеквал. Казал си го е човекът едно към едно! Обаче кой да го разбере?!
Е, и тая сделка се провалила.
Та не ни разбират чужденците и не ни разбират! Докога ще е така - не знам!