Разбързване

Всички се разбързаха. Представители на всякакъв вид регулатори - енергийни, финансови, антимонополни, се надпреварват да дават обещания, че ще си свършат работата. Явно този път интифата е сделка за активите на ЧЕЗ в България да има. Едва ли има нормален човек в държавата, който да вярва на вчерашните думи на премиера, че той не се меси в продажбата. През последните десет години устройството на държавата така бе повредено, че без Неговата благословия нищо не можеше да се случи, да не говорим за сделка, свързана с електроснабдяването на два милиона българи.

Конкретният казус поставя и друг въпрос - за качеството на държавните институции, които по правило трябва да са независими и надпартийни, поне на книга. Да вземем например КЕВР. Нейният шеф Иван Иванов чак сега се сети, че трябва да се изготвят критерии, по които ще се оценява дали сделките с енергийни активи могат да бъдат одобрени или не. Подготовката на тези критерии продължава да се точи повече от година, след като през април 2018 г. парламентът вмени на КЕВР задължението да се произнася при придобиването на повече от 20% при промяна на собствеността на електроразпределителни и газоразпределителни мрежи и снабдителни дружества. Това се случи именно заради скандала със сделката на "Инерком" с ЧЕЗ. Стигна се дотам, че левицата внесе сигнал в прокуратурата срещу Иван Иванов и поиска неговата оставка. Повече от месец той не намери време да разгледа и да даде някакво смислено решение на внесената от БСП подписка, подкрепена от 200 хил. души, с искане да се спре сделката. Сега обаче Иванов се разбърза.

Странна е позицията и на новия кандидат-купувач, според която всякакви писания около предстоящата сделка могат да се приемат за пазарна манипулация. По закон за нея се носи съдебна отговорност. Явно при подобни крупни продажби е необходима тишина. Стига да не е "корупционна", както каза Йордан Цонев.