Равносметката от „Епичната ярост“

Войната на САЩ и Израел срещу Иран навлезе във фазата на равносметка кои и защо са победители или победени. Макар че провалът на диалога в Пакистан и развоят на събитията могат да внесат корекции в баланса.
Доналд Тръмп твърди, че САЩ са спечелили войната, след като за 39 дни са нанесли заедно с Израел удари по 13 000 цели в Иран и са ликвидирали част от ръководството му. Въпреки това много политолози и коментатори твърдят, че Вашингтон не излиза победител. 

Провалените цели

Просто САЩ изобщо не са постигнали основните цели на кампанията „Епична ярост“. Най-напред Иран не се е отказал от ядрената си програма, за което настоява най-вече застрашеният от нея Израел. Както бе разкрил главният преговарящ на САЩ Стив Уиткоф, Иран с гордост е заявил в предишни преговори, че е натрупал обогатен уран за 11 ядрени бомби. Няма данни „Епичната ярост“ да е отнесла това количество уран и изобщо  Иран да се е отказал от ядрената си програма, необходима за неговите АЕЦ. Не е постигната и другата голяма цел на операцията, на която Израел също държеше повече от САЩ - унищожението на ракетната програма на Иран. И това едва ли е възможно, след като в изцяло планинския Иран действат до 27 подземни ракетни комплекса, свързани помежду си с тунели и коридори. Според съобщенията сега Иран разполага с около 1000 ракети, след като други 1500 е изстрелял срещу Израел и страните от региона. Смята се, че е унищожена само половината от пусковите му установки за балистични ракети. Иран вероятна разполага и с десетки хиляди дрона “Шахед”.
Второ, военната операция изобщо не разклати режима в Иран и не доведе до смяната му. Просто убитите лидери и военачалници, смятани за по-умерени, бързо бяха сменени с нови, които при това са „ястреби“ и по-догматични от предишните. Както отбеляза в. „Ейша таймс“, „Тръмп и Нетаняху извършиха по същество вътрешен преврат“ в Иран. Но в посока, обратна на търсената, редно е да се добави. 
Трето, САЩ понесоха сериозни имиджови щети. Те подцениха потенциала на Иран да разшири войната и да я превърне в хибридна с удари срещу приятелите на САЩ в региона, с блокирането на Ормузкия проток и с издръжливостта си, поставила нападателите пред риска от недостиг на ракети. 
Вашингтон понесе „хибридни щети“ задето не можа да защити съюзниците и приятелите от иранските ракети и дронове, да не допусне иранския блокаж на протока, както и за настъпилия разкол в НАТО от действията му. В същата графа трябва да впишем и непопулярността на „яростта“ в самите САЩ, която американецът плаща от джоба си и която изправя Републиканската партия пред опасността да загуби междинните избори този ноември.  
За Вашингтон разликата между плюсовете и минусите е толкова тънка, че не можеш да му вдигнеш ръката на победител. Прилича на по-скоро губещ победител. На мъжкар, който е натупал съперника заради харесваната дама, без да сечели сърцето й.  

Набитият победител

На свой ред Иран със своите евтини и малки дронове  е нанесъл щети за до 13 милиарда долара на обекти на САЩ в Близкия изток, много от които са унищожени. Те са деактивирали радарни инсталации за стотици милиони долари в Кувейт и други страни, заслепили са САЩ с ракетни залпове и са извършили серия от смъртоносни удари, като този по Димона, където е израелски ядрен център. Твърди се, че повечето военни на САЩ трябвало да изоставят базите си и да се преместят в местни хотели. Те обаче също са били удряни и някои военни се върнали в САЩ само по дрехите на себе си, без вещите си. Иран удари също петролната рафинерия в Хайфа, както и няколко военни и разузнавателни изследователски института. Според някои оценки арсеналите на израелските прехващачи са били опразнени дотолкова, че се наложило Израел да пропуска онези ирански ракети, които летят в относително безлюдни райони. Иран нанесе също значителни щети на нефтени и газови обекти на Кувейт, Катар и Саудитска Арабия. Силата му бе призната и от враговете му. „Иран възстановява ракетните си бази за броени часове, въпреки постоянните въздушни удари от страна на Израел и САЩ“, написа „Таймс оф Израел“.
Нееднозначността на равносметката за САЩ важи в немалка степен и за Иран. Да, той прилича на набит, но засега се чувства повече победител, спечелил сърцето на общественото мнение в света. В мрежата Екс о.з. полковникът от САЩ Дениъл Дейвис коментира, че Иран „винаги е бил слаба сила с известно влияние в региона, но сега вероятно ще се превърне в доминираща стратегическа сила в региона, надминавайки дори Израел. Само бомбите не са достатъчни, за да победят народ като персите“. Поведението му на преговорите в Исламабад, показа, че Иран няма да се откаже от придобитите геополитически „активи“. 
Засега Израел изглежда полупобедител. Иран е набит, но  не и разбит. За разлика от Тръмп, премиерът Нетаняху не може да каже, че е спечелил войната и не случайно той заяви, че страната продължава да преследва основите цели както по военен, така и по дипломатически път. По първия път Израел едва ли ще може да продължи сам, ако САЩ кривнат от него. По втория път му остава да разчита, че Иран ще бъде принуден да се откаже не само от създаването на ядрено оръжие, но и да приеме значително съкращаване на ракетната си програма. 
По принцип Израел има основание да се чувства застрашен от ракетния потенциал на Техеран, който при масиран залп (до последната ракета и дрон) би превърнал в руини малката територия, на която се намира еврейската държава. Тъкмо затова Израел отхвърли споразумението  от 2015 г. на шестте водещи държави в света с Ислямската република, което я задължаваше да не разработва ядрено оръжие, но не и ракетния й потенциал. Впоследствие той убеди и Тръмп да направи същото, което доведе до отказ и от Иран. Ако обаче сега Иран не клекне както за ядреното оръжие, така и за ракетите, може да се окаже спорен резултатът на Израел дори като полупобедител. Върху него може да падне и сянката на полупобеден. При всички случаи той няма да излезе победител. Кой знай дали тогава Израел няма да приеме предлаганата формула „за две държави“, за да изтръгне корена на целия конфликт.

Неудачниците

В конфликта има и чисто губещи страни. Първата е Ливан, чиято столица и южна част продължават да бъдат удряни безмилостно от Израел заради присъствието там на проиранската групировка „Хизбула. Като мултиетнически, мултирелигиозен, мултикултурен или какъв ли не още мултиконгломерат на интереси, Ливан е държава като нерегламентирано кръгово движение с ударени коли, с изнасяни ранени и трупове и разпад на околната инфраструктура. С такъв бардак няма как да не си чиста проба губещ.
Вторият губещ е ЕС. И не само заради скочилата цена на петрола от затварянето на Ормузкия проток. От самостоятелен полюс в геополитиката благодарение на миролюбието и добронамереното посредничество си, ЕС на Урсула фон дер Лайен се превърна в русофилски военнолюбец и марионетка отначало на Байдъновата Америка, а след това на глобалния либерализъм. И логично изпадна от разплитането на близкоизточния възел, макар негови участници да имаха принос за споразумението от 2015 г. 
Равносметката показва и чисти победители, макар те изобщо те да не са въвлечени във военните действия. Първият напълно изненадващо е Пакистан, изместил ЕС като миролюбец. Редица наблюдатели обаче изредиха няколко причини за превъплъщението на Исламабад. Първо, това не е непозната роля за него. В началото на 70-те години именно през него са преминавали секретните канали за свръзка, довели до тогавашното помирение между САЩ и Китай. 
Второ, въпреки конфликтността между сунизма и шиизма в исляма, сунитският Пакистан е заинтересован шиитсикят му съсед Иран за бъде стабилен и мирен. От 250-милионното население на Пакистан 30-40 млн. са шиити, които се разгневиха от ударите по еднокръвния Иран и в бъдеще могат да създадат главоболия на Исламабад с антиамериканските си акции. Един непоклатим Иран е полезен за Исламабад, защото ще продължи да охранява общата им южна граница от 900 км от сепаратистите белуджи с техния ищах да отцепят едноименната провинция от Пакистан. При всички случаи Исламабад ще натежи на геополитическия кантар.
Втората невоюваща победителка е Русия. Заради блокажа на Ормузкия проток тя „получава огромен брой заявки за закупуване на енергийни ресурси от алтернативни източници“, както каза кремълският говорител Дмитрий Песков. Просто завъртялата се рулетката на събития спря на нейното име.