Равносметката на един учен родолюбец

"Назад във времето" е озаглавил новата си книга  проф. Николай Димков. Познавам го от студентските години, той беше от по-горен курс, и съм го запомнил като един от най-усърдните членове на кръжока по възрожденска литература на акад. Петър Динеков. Днес гледам на него като на рядка птица в семейството на литературните историци на Възраждането, защото освен  литературовед, който отлично познава тематиката, в която работи, той е и опитен архивист и документалист. Това го прави търсач и откривател, който не се примирява и не приема наготово оценките на предшествениците в неговата научна област. Затуй с 20-те си монографии и 270-те статии и студии дава истински принос в областта на новата българска литература. И на всичкото отгоре той има слабост към народонауката и краезнанието. Неслучайно първата му книга е история на родното му село "Гостилица в миналото и сега", написана заедно със съпругата му през 1971 г. А той по род, дух и нрав освен това е и даровит поет. 

При връщането "назад във времето" проф. Николай Димков отрежда водеща роля на документа във формирането на оценъчните позиции, дава научно-критична оценка на литературните издания (възрожденската журналистика също го занимава!), задълбочен библиографски и текстови анализ. Той наистина се потапя в творчеството и съдбата на писателите, които проучва. Сам казва в едно интервю: "Увлича ме да кажем, причудливият свят на Бачо Киро, поетичните размисли на Рачо Стоянов, тихото отрицание на войната в разказите на Стефан Руневски или пък още по-назад  във времето - темпераментът на Паисий, откровението на Софроний, далновидността на д-р Петър Берон,  неукротимият дух на Петко Славейков и Георги Раковски. С две думи - онова, което ги прави изключителни личности и българи." В книгата си Димков представя още своя поглед към д-р Иван Богоров, Найден Геров, Добри Чинтулов, Елена Мутева, Васил Друмев, Атанас Смирнов и др., прави дори открития в авторството на старобългарските азбуки  - кирилица и глаголица, търси приносите на св. Климент, на св. Горазд и св. Наум. 

В книгата (изд. "Добри Войников" - Шумен) е отредил място и на спомените си за Дора Габе, Пеньо Пенев, Камен Зидаров, Камен Калчев, Иван Николов, проф. Борис Симеонов, проф. Стоян Илиев и др. Препоръчвам тази книга на всички, които обичат българската литература, тъй като чрез нея ще общуват с един от най-добрите и интересни изследователи на възрожденската литература.