Рационално за една емоция

Влизането на Стефан Данаилов в кандидатпрезидентския екип на БСП не е просто жест към тези, които искаха ярка партийна фигура в състезанието ни за "Дондуков" 2. То е важен знак за всички социалисти, на които експертността и рационалността не са им достатъчни. За които политическият лидер е преди всичко средство за емоционална самоидентификация. За които харизмата е първо, а може би и единствено условие, за да дадат своята подкрепа.
Ламбо, както го наричаме всички, със своето писмо до Сергей Станишев, което всъщност е обръщение към всички леви избиратели, им даде това, което може би им липсваше. Даде им силата на еднозначната партийна обвързаност и силата на една отчетливо изразена болка за настоящето и бъдещето на България.
Взаимното допълване на Калфин и Данаилов е очевидно. Икономическата и европейската компетентност, спокойствието и аналитичността ще бъдат свързани в една кампания, а да се надяваме и в управленски мандат, със заразителността на един завладяващ социален копнеж.
При Ламбо има всичко, което избирателят на БСП иска, не само емоцията. С неговото участие в политиката можем да бъдем спокойни, че мисълта за българската духовност няма да бъде просто орнамент на политическото говорене.
Двойката на БСП притежава това, което би поискал и най-претенциозният избирател. Да се надяваме, че политическите предразсъдъци ще отстъпят и няма да бъде позволено на поредните парашутисти, за които всъщност много малко знаем, да определят за години съдбата ни. Защото и Калфин, и Данаилов са отдавна в политиката. Знаем как мислят и можем с лекота да прогнозираме как и накъде, с моралната сила на своята институция, ще коригират пътя на страната ни.