08 Декември 2021сряда01:40 ч.

Снимка личен архив

Неделник

Веселин Кръстев-Esko:

Рап музиката ми даде възможност да споделя болката си

За мен е важно да оставя следа, да продължа делото на прадедите ми, които с просвета са разширявали мирогледа на хората, сподели талантливият артист

/ брой: 208

автор:Альона Нейкова

visibility 88

ВЕСЕЛИН КРЪСТЕВ, известен с псевдонима ESKO, е иновативен рап изпълнител, който с необичаен усет представя своето изкуство. Живее в Германия от 10 години. Завършва висшето си образование в университета в Регенсбург – специалностите "Наука за медиите" и "Културология". В момента се занимава с графичен дизайн, а доскоро управлява и собствен моден бранд. Напрегнатото всекидневие в чужбина и високите изисквания, които сам поставя пред себе си, го изправят пред предизвикателството на депресивните състояния. Благодарение на най-близките си хора успява да се справи с този проблем. Не се притеснява да говори за емоциите си, включително и в песните си. 


– Наскоро направихте нестандартна промоция на вашия нов албум. Как ви хрумна да съчетаете арт инсталация с музика, Веселине?

– За мен музиката винаги е била начин на себеизразяване. Опитвам се да въвлека слушателя в моя свят и, докато той разглежда, се старая да го накарам да се замисли. В стремежа ми да надградя това изживяване стигнах и до крайната концепция на изложбата "Виж, чуй, усети", а именно арт инсталация за всяка песен.

– Какви са впечатленията ви от хората, които са дошли на представянето на "Наопаки"? За кого беше интересна тази проява?

– На събитието се опитах да отделя време на всеки присъствал. Хората бяха впечатлени. Дори мои близки приятели, които са свикнали с щурите ми идеи, бяха изненадани. Проявата беше подходяща за всички почитатели на хип-хоп музиката, както и за тези, които имат афинитет към технологиите. Основен фактор на изложбата бе и добавената реалност с помощта на приложението Artivive. С негова помощ хората успяваха да видят дигитална версия на мен в съчетание с физическата инсталация.

– В парчето "Наопаки" за малко повече от две минути като че ли се опитвате да разкажете живота си. Това ли е най-трудната (най-изстраданата) ви песен? Как, кога и колко бързо всъщност я написахте?

– Най-трудната до този момент е "Преди да тръгна". Докато пишех тази песен, бях в много тежък момент и в нея се сбогувам с всеки близък за мен човек. В интрото към албума ми "Наопаки" по-скоро загатвам на рап феновете, че не съм нов изпълнител. Видял съм, изстрадал съм и отново съм тук. Това е и едно от посланията в тази песен. 

– С новия ви албум акцентирате върху важна тема – депресията, с която се сблъсквате и преборвате успешно. Кой беше до вас в този труден момент? Какво ще кажете на онези, които все още се опитват да преминат през подобно изпитание? 

– Да, в този период до мен бяха моето семейство и моята приятелка – вече съпруга, без чиято подкрепа пътят ми може би щеше да е още по-труден. Но, колкото и арогантно да звучи, до мен бях и самият аз. Ищахът ми за щастие и непримиримият ми дух ми помогнаха да се боря. Всеки човек, изпадал в такава ментална дупка, знае колко е трудно да споделиш дори с най-близките ти през какво преминаваш. В тези моменти на изолация прекарваш голяма част от времето си насаме със своите мисли. И е необходимо да бъдем осъзнати, за да можем да си дадем сами възможно най-добрите съвети.

– Много малко хора споделят без притеснение житейския си опит. Какво ви накара да го направите – не просто да разкажете личната си история публично, но и да я увековечите в песните си?

– Това да бъдеш искрен, да споделяш личния си опит са черти на рап музиката. Така и този стил ме намери преди години. Рап музиката ми даде платформа и възможност да споделя болката си върху инструментала. За мен е важно да оставя следа, да продължа делото на прадедите ми, които с просвета са разширявали мирогледа на хората. И може би на този етап чрез изкуството ми целя точно това.

– Завършвате "Наука за медиите" и "Културология" в университета в Регенсбург. Как подобно сериозно образование се отразява на заниманията ви с хип-хоп музика?

– Тъй като студентите в Германия, малко или много, могат сами да създават своята учебна програма, имах възможността да интервюирам и изследвам голяма част от немската хип-хоп сцена. Чрез техниките и подхода на работа, които научих в тази страна, успях да достигна до нови и различни нива на хип-хоп културата, които пък се опитвам да интегрирам в моята музика и начин на изразяване.

– Изпълнявате ли рап на немски? На кой език ви харесва най-много как звучат парчета от този жанр?

– Имам идеи за няколко проекта в съчетание на български и немски рап, но аз лично държа да си изпълнявам текстовете на родния ми език. 

– Кое е най-нестандартното или най-необичайното място, където е звучала ваша песен или сте имали изяви?

– На пръв прочит, се сещам веднага за видеото на песента "Класика" с Бате Сашо. Клипа снимахме в Берлин през 2018 година. И една от сцените заснехме в трамвай, който в 23 ч. правеше своята пауза. Съвсем импровизирано попитахме кондуктора дали може набързо да заснемем нещо в трамвая и той изненадващо ни разреши. Може би това е и най-необичайното място, където е звучала моя песен.

– Защо избрахте псевдонима Esko? Това задължителен атрибут ли е за хип-хоп изпълнителите?

– Да, псевдонимът за рап изпълнителя е като дъската на скейтъра. Задължителен атрибут, чрез който показваме индивидуалност и опит да изпъкнем над останалите. Когато научих за рап музиката в Америка, виждах по всички музикални телевизии дрехи, на които с големи букви бе изписана марка, носеща името Еcko. Бях голям фен на визията и мечтаех някой ден да бъда облечен в нещо подобно. В тийнейджърските години и навлизането на социалните мрежи започнах да се кръщавам Vesko Esko. Оттам и си остана. Иначе най-първият ми рап псевдоним е Foltan. Под това име извадих и първата си песен "Шах и Мат" през далечната 2009 година.

– От 10 години сте в Германия. Живот или Leben е пребиваването ви там? 

– И двете. Въпреки че живея тук, се отличавам от масово живеещите в чужбина. Не се чувствам емигрант, а по-скоро дете на света. От четири години развивам няколко бизнес начинания в родината ми. Пътувам за България почти ежемесечно. В Германия дойдох, за да съм по-близо до родителите ми, после продължих тук с ученето, но пребивавам с тенденцията да се завърна до няколко години обратно в родината си.

– Какво до такава степен ви харесва в тази държава, че бихте искали да го има и в България? И обратното – кое от страната ни мечтаете да пренесете във Федералната република и да запалите немците по нещо наше?

– Отдавна спрях да се мъча да заразявам и едните с хубавото от Германия, и другите с хубавото от България. Почти винаги е неуспешно. Тези, които са отворени към промени, са го усетили още преди да съм им го казал. Като например колко е хубаво да си подредиш двора, да изметеш тротоара, да почистиш след домашния си любимец, да дадеш път на пешеходна пътека, а защо не и там, където няма такава. Да оценяваме изкуството и наследената култура, да уважаваме мнението на всеки и, обратно, да са по-отворени към хората, по-спонтанни и т.н.

– Кога започнахте да искате да заминете в чужбина? Защо го направихте – видяхте там по-голям шанс за реализация (на музикалните ви проекти) или причината е друга?

– Както споменах по-горе, за чужбина заминах още в девети клас заедно с моите родители. След това се върнах в България да завърша училище. В същото време здравословното състояние на баба и дядо се влоши и си останах, за да бъда до тях и да полагам необходимите грижи. Няколко години по-късно те починаха и веднага след завършването решихме с приятелката ми да следваме в Дания. За съжаление, не се случиха нещата така, както ги бяхме планували, и отидохме в Германия при родителите ми с идеята да поседим, докато измислим какво да правим. То пък взе, че ни хареса, и решихме тук да завършим висшето си образование.

– Как ви повлия КОВИД кризата? Може ли пандемията да вдъхновява за творчество и нови проекти?

– Успях да опазя психиката си по възможно най-добрия начин, без да оставам дезинформиран от случващото се. Първият локдаун ми се отрази прекрасно. Прекарах няколко месеца в Швейцария, където успях да напиша и голяма част от албума, който готвя за 2022 година. Разбира се, срещнах и трудности да запазя всичките си начинания да плуват над водата, но заедно с екипа ми успяхме да се преборим. Една от основните ми мотивации за завръщане в България е създаването на работни места и уютен климат на работа с добри условия. И се надявам да намеря сили през идните години тези цели да се превърнат в реалност.

– Наскоро вдигнахте сватба с вашата приятелка Кристина, с която сте заедно още от училище. Как и къде се виждате с нея след 10 години? Смятате ли, че бракът ще ви промени?

– Сватбата мина по-добре и от очакваното. Готвихме се за нея около година и половина и се радвам, че успяхме да споделим този прекрасен ден с нашите семейства и най-добри приятели. Животът ни е адски динамичен и нямам представа къде ще бъдем след 10 години. Надявам се семейството ни да се е уголемило поне с няколко бройки (смее се) и да сме здрави, за да се радваме на всеки миг заедно. Със съпругата ми сме страшен екип и знам, че всичко, което си поставим за цел, ще бъде постигнато.

Снимки личен архив

Видял съм, изстрадал съм и отново съм тук, споделя Веселин Кръстев-Esko


Доскоро управлява собствен моден бранд


 

 

 

 

 

 

 

Партиите оптимисти за съставянето на кабинет

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 236

Медици от УМБАЛ "Лозенец" излязоха на протест

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Застрояват с десетки блокове зелен клин на София

автор:Деси Велева

visibility 177

/ брой: 236

МРРБ обвини КЕВР за фалит на ВиК сектора

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 236

Готвят нови изисквания за имотите

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 236

Икономиката забави ръста до 4,6%

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 236

Жилищата в София поскъпнаха с 63%

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 236

Минск възразява срещу опитите за натиск

автор:Георги Христов

visibility 201

/ брой: 236

Китай с контрамерки за бойкота на САЩ

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 236

Откриха следи от кокаин в британския парламент

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 236

Социални протести в Австралия

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Полза нулева

автор:Евгени Гаврилов

visibility 176

/ брой: 236

Безумие: 39 ВУЗ за икономика у нас

автор:Велиана Христова

visibility 364

/ брой: 236

София не старее, но и не блести

автор:Деси Велева

visibility 114

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ