Ранното пенсиониране на учителите нанася вреда

д-р Юлиян ПЕТРОВ,
председател на СО "Подкрепа" 

Учителският пенсионен фонд е създаден през 1997 г. с участието на КТ "Подкрепа" и КНСБ. Работодателите на учители и директори внасят задължително осигурителна вноска в размер на 4,3% към професионалния фонд, на базата на което учителите може да ползват пенсиониране 3 години по-рано от възрастта и стажа за трета категория труд (през 2020 г. учителите придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 6 месеца от жените и 61 години и 3 месеца от мъжете, при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете).

От 31.03.2001 г., с промяна на Кодекса на труда и перефразиране на хипотезата за прекратяване на трудовия договор, с отпадане на трактовката за пълна пенсия и нейната смяна с "... при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст", се формира съдебна практика за ранно пенсиониране на учители от страна на техния работодател. Вредата нямаше да е пълна, ако не се прибавяше и лишаване на учители и директори от добавката от учителския пенсионен фонд, която според чл. 69в, ал. 3 е 0,33% за всеки месец вноска след придобиване на право на ранно пенсиониране.

Или казано накратко, философията на добрата пенсионна политика, наречена ранно пенсиониране на учителите, се превръща във вреда.

Вредите са няколко: ползвайки ранно пенсиониране, учителят получава срочно по-ниска пенсия и се лишава завинаги от добавката, която формира с вноски в учителския пенсионен фонд. Учителите сега са изправени пред избора - или ранно пенсиониране, или ползване на УПФ. 

Можем "гордо" да добавим, че това решение сега може да взема и неговият работодател.

По предложение на синдикат "Образование" сме близо до прекратяване на част от негативите на ранното пенсиониране с идеята да се отнеме волята на работодателя и учители и директори сами да вземат това важно за тях решение, лишаващо ги от нещо, което им се полага. Нещо, което десетки години политици и институции показват с гордост като основен компенсаторен механизъм за учителите.

Това ще се случи, ако парламентът гласува проекта за промени на Кодекса на труда, предложен от социалния министър Деница Сачева и с мандата на образователния министър Красимир Вълчев. Разбира се, просветните дейци в България приемат това с огромна радост и с чувство за възстановена справедливост.

Но справедливостта е възстановена наполовина, защото остава наказанието към учители и директори, които, макар и по собствено желание, ползват ранното пенсиониране. Наказание е, защото  НОИ ги лишава пожизнено от добавката, която те самите формират. Затова и учителският пенсионен фонд е най-богатият пенсионен фонд в България поради ниската си ликвидност.

Синдикат "Образование" подема кампания за промяна в механизма за ползване на добавката от учителския пенсионен фонд. Според нас тази добавка трябва да се начислява пропорционално към педагогическите специалисти. Категорично всички, ползвали ранното пенсиониране, трябва да получават част от добавката от учителския пенсионен фонд. Тогава вече ранното пенсиониране ще се превърне от вреда в необходим и важен компенсаторен механизъм за учителската професия. Запознати твърдят, че това е била и философията на създаване на УПФ през далечната 1996 г. 

Синдикат "Образование" подкрепя анализа на МОН за проведени матури и НВО и хипотезите на министър Вълчев за деполяризация на училищното образование в България. Този анализ според Синдикат "Образование", е продължение на анализа за ниските резултати в европейските изпитни формати, PISA. 

Образователната система в България е фокусирана към два предмета, които доминират в изпити и матури. А последните са приоритизирани имагинерно като КПП към по-хубави и мечтани средни или висши училища. Разбира се, това статукво генерира и разцвет на частните уроци. Това се задълбочава с годините, колкото и да говорим за желание да обърнем тази философия.

Трябва да направим няколко малки неща, но решителни и с обществено одобрение. Трябва да увеличим значението на т.нар. общообразователни предмети, природните науки, изкуствата, като не се препъваме в STEM инерцията, която сякаш ни е обзела. Защото, ако дигитализацията е мост, то изкуството е цяла ценностна система. 

Нека най-после разбием митовете, че в България се учи най-малко като учебно време и като обем учебен материал, защото категорично не е така. Нека българските ученици да имат малко повече ваканции, като гарантираме зимната. Нека преосмислим обема на новите знания за сметка на практическите занимания. Това гарантирано ще увеличи резултатите от НВО и матури, но и ще даде на учениците повече време за проектно и практическо мислене и ще ги сближи с формата на европейските и световни изпитни платформи.

По отношение на рейтинга на основни и средни училища, които пък мотивират огромен брой родители към частни уроци, Синдикат "Образование" смята, че МОН също трябва да помогне в рекламата на добрите училища. И всички заедно да изградим усещането, че няма лоши училища, че родителските активи, обществените съвети и настоятелствата ще партнират и ще градят рейтинги на образователни институции. Засега не виждаме такава активност от родителските организации, а има по-скоро желание за контрол.

Синдикатът смята, че редовният учебен процес в присъствена форма е единствената алтернатива за началото на учебната година от 15 септември и на този етап нямаме никакво право да обсъждаме други хипотези.