Радвам се, че БСП прави преоценка на миналото

Феня Ешуа
Тел Авив - Яфо

Моис Декало е дългогодишен журналист. Пенсионирал се е като главен редактора   София прес. Работил е и в БТА. Завършил е право в Софийския университет. В начало на трудовия си път е бил съдия в Софийския окръжен съд. След емигрирането си в Израел през 1990 г. е адвокат, предимно за преселниците от България.
През лятото в родния му град Карнобат бе представена най-новата му книга "Не мислете за мен", документална повест за Ганчо Хардалов" - за легендарния антифашист и партизански командир. Предстои обсъждането на книгата в "Кръжока на пишещите на български" в Израел.

- Господин Декало, все още ли се издава подобна книжнина, която бе характерна за времето на социализма? Имате ли читатели?
- 10 ноември завари книгата в "Партиздат" с гриф "за печат". Преди това бе преминала през вътрешните обсъждания в Карнобат и Бургас, редакторът също бе я прочел и ме бе похвалил. Реших, че трудът ми просто е пропаднал, докато не получих писмо от антифашистката организация в Карнобат. Петя Милкова, председател на Общинския комитет на Съюза на антифашистите в града, открила екземпляр от текста. Не знам как е издирила адреса ми в Израел, но получих писмо, в което ме питаха дали съм съгласен да го публикуват. На много места буквите съвсем не се виждаха върху пожълтелите листове. Няколко страници се бяха загубили. Всичко възстанових по памет. Намерили са се спонсори и през лятото книгата излезе от печат и я представихме пред обществеността в града. Имаше, неочаквано за мен, голям интерес. Голямата зала на общината в града бе препълнена.
- Сега излизат доста пикантни полицейски досиета, които показват и най-големите герои в неочаквана светлина, не мислите ли, че подобни книги трябва да бъдат пренаписани?
- Не отговарям за другите, но при събирането на материала за тази книга се рових дори в най-засекретените архиви. Ползвал съм документите от процеса за антифашистката акция по подпалването на снопите, а също рапортите за партизанските акции, както и обосновката по исканията за награда за убийството на тримата партизани. Освен това познавах добре човека. Той ме е правил ремсист...
- Предстои представяне на книгата пред "Кръжока на пишещите на български" в Израел. Що за организация е това?
- Ние сме няколко десетки човека - журналисти, писатели, поети, които творят на български език и след емиграцията. Хората са на различна възраст, с различно образование и талант. Успях да сваря само за няколко години "златното поколение" на кръжока, сред които най-изявен бе Мони Папо (брат на убития антифашист Мико Папо). Веднъж месечно се събираме и всеки може да прочете написаното от него или да се изкаже за текстовете на другите. Правим премиери на книги. От известно време има и доста публика. Входът при нас е платен.
- Сигурно по този начин подпомагате издаването на книги?
- Мисля, че няма човек между нас, който да не може сам да си издаде книгата, особено в България. Предстои ми да отпечатам и моя книга с разкази и фейлетони, писани в Израел. Пиша и историческа студия за Карнобат.
- Как намирате време за творчество?
- Когато дойдох пред 1990 г., бях кореспондент на "Отечествен фронт" в Израел. Всеки ден предавах информации по телефона, защото бе времето на войната "Пустинна буря" и тук паднаха няколко иракски ракети. Отразявах и други събития, докато спряха да издават вестника. А бе един от най-четените в България! Но край мен се случваха толкова интересни неща. Сам изпадах в необичайни ситуации. Например в най-първите години ми се е налагало да работя като метач или като санитар. Това бе интересен жизнен опит. Нахвърлях сюжети и сега ги дооформям. Доскоро пишех в трите български вестника, които се издаваха тук, но със смъртта на собствениците им загиваше и изданието.
- Предполагам, че и съжителството с толкова много "българи" - емигранти и гурбетчии, които живеят в "българския град" Яфо, а особено в жилищния комплекс около парка "Давидов", където е и вашият апартамент, ви помага да събирате впечатления.
- Допреди година-две се събирахме всеки петък вечер голяма група българи в парка. Винаги се намираха артисти, които да ни забавляват, приказвахме си, играехме белот и реми, жените си разменяха рецепти и клюки. При това никой не се грижеше за някакво организиране на тези срещи. Те бяха спонтанни и много, много весели и желани от всички. За съжаление, времето на идилията свърши. Мнозина от хората се преселиха "в един по-хубав свят" (нали така се казва). Сред тях, само преди 2 седмици, и моят приятел, Мони Хаким, деец на БСФС, завеждащ отдел "Лека атлетика". Мир на праха му! Други отидоха в старчески домове. Сега утехата ни е българската телевизия. Имаме антена и гледаме новините и сериалите по всички канали.
- На няколко пъти споменавате за антифашистите. В България бяхте "активен борец", но по едно време това стана "мръсна дума", отнеха ви званията и помощите за тях.
- Тук съм признат за антифашист с всички полагащи се улеснения за това. Например тази гривна на ръката ми не е за красота. Ако натисна копчето на нея, до 20 минути ще пристигне линейка. Чрез спътникова система ще разберат къде съм, ако съм толкова зле, че не мога да им обясня. Лекарствата ми са безплатни. Имам право 2 пъти в годината да ходя почти безплатно в почивна станция, безплатни са и зъбни протези, слухови апарати, очила (с диоптри), инвалидни принадлежности, хемодиализа...
 - Следите ли положението в България? Вие тръгнахте веднага след промените.
 - На 17 години станах ремсист. Бях активен участник в съпротивата. След 9 септември - активен строител на социализма. Сега си давам сметка, че това, което строихме, не бе социализъм. Социализъм значи свобода, равенство, братство и социална справедливост. А тогава имаше свобода за една върхушка, която беше над законите и вършеше всичко, което пожелаеше. Налагаше се народът да мълчи и да не разсъждава. Братството бе заменено със завист и интриги. Или както казва в една епиграма моят съученик от гимназията в Сливен Радой Ралин "Човек за човека е брат, чуваш ли ме гад!" Равенството - бяхме равни в бедността. А за каква социална справедливост можехме да говорим? Макар и далеко от Родината аз направих своята равносметка. Радвам се, че и БСП също прави преоценка на миналото и осъзнава и признава грешките. Радвам се, че я оглавява млад, честен, умен и принципен човек като Сергей Станишев.
- Дълго време оглавявахте агенция София прес, показвахте на хората зад граница красотата и добрите страни на България, как оценявате, вече като човек зад граница, пропагандата на страната ни сега?
- Нямам впечатления. Тази пропаганда не е достигнала до мен. Надявам се, да е ефективна за групите, за които е решено, че трябва да е предназначена.
- Вие сте един от най-известните български адвокати в Израел. С какви дела се занимавате?
- Основно се обръщат към мен български евреи, изселили се през 1948-1950 г. с молба да им се върне българското гражданство. По-точно то им се възстановява, защото не са го губили. Сега правим паспорти на децата и на внуците им. Най-куриозно бе, когато правихме български паспорт на 10-месечно бебе. Родителите му отсега са се загрижили как ще следва в България... Преди имаше и дела за реституция, но вече няма.