Радев: Натискът върху България по спора със Скопие не е работещо решение

Натискът върху България по казуса със Северна Македония от страна на европейските институции не е работещо решение. Това подчертава президентът Румен Радев в интервю за изданието EUROAKTIV.  И призовава европейските партньори на София да не притискат българските управляващи по темата.

Радев подробно описва българската позиция относно евентуалното членство на Северна Македония в ЕС. Той дава и множество исторически препратки и ясно потвърджава какви са условията на София към Скопие, за да вдигне ветото на преговорите между Северна Македония и Брюксел.

Република Северна Македония трябва да промени конституцията си, казва българският президент. Той добавя, че четири години след подписването му, Договорът за приятелство и добросъседство не само не се изпълнява, но езикът на омразата в Скопие се засилва и София не вижда политическа воля за премахване на обидните текстове от македонските учебници и медии. Конституционни гаранции за правата на македонските българи е един от факторите, преди България да "отвори вратата" за евроинтеграцията на Република Северна Македония:

"Наслушахме се на декларации през тези четири години, откакто подписахме договора, но резултати няма. Затова искаме да видим необратими, стабилни и законово обвързани резултати. Какво повече от една промяна в конституцията? Защо трябва да е трудно да бъде добавена една дума - една-единствена думичка - "българи", редом с албанци, сърби, босненци, турци и всички останали?", подчертава Радев.

"Не вярвам, че упражняването на масиран натиск върху страна-членка - в случая България - вместо върху страната кандидат - Северна Македония, е работещо решение. Вместо да се опитват да изискат едностранни отстъпки от България, много по-добре ще е за нашите европейски партньори да насърчат РСМ да работи по-сериозно върху критериите за членство и изпълнението на договорните си задължения към България“, категоричен е държавният глава.

„България не е пречка в процеса на разширяване на Европейския съюз, постигането на напредък в него зависи изцяло от Република Северна Македония. Ние по-скоро отстояваме фундаменталните принципи и ценности на нашия съюз: защита на човешките права и недискриминацията, заложени в Копенхагенските критерии за членство, както и добросъседските отношения“, убеден е Румен Радев.

Ето какво казва още българският президент пред брюкселското издание:

България отчита голямото значение на европейската перспектива за Западните Балкани и винаги е била „двигател“ на процеса на европейска интеграция за страните от региона. Истина е, че ние имаме специални отношения с Република Северна Македония и сме много повече от съседи и приятели. Хората от двете страни на границата са свързани от общата ни история и култура, а ветровете на историческите събития разделиха много семейства. Именно за това България е първата държава, признала независимостта на Република Северна Македония през 1992 г. и оказвала подкрепа в трудни времена за югозападната ни съседка: в случаи на икономическа и политическа изолация, регионални и вътрешни конфликти, бежански кризи и природни бедствия. По тази причина България безусловно подкрепи и присъединяването на РСМ към НАТО.

Тези факти са добре известни и затова някои от нашите партньори не разбират защо продължаваме да се въздържаме от произнасянето на нашето „да“ за началото на преговорите на РСМ.

Едно лесно обяснение за отказа на страната ни да отвори вратата на преговорния процес за РСМ е неизпълнението на двустранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Преди 4 години този договор се възприемаше като средство за разрешаване на сложните двустранни отношения с югозападната ни съседка, подобно на сключеното по-късно Преспанско споразумение между РСМ и Гърция. Днес ситуацията е дори по-лоша и сме свидетели на отстъпление от почти всяка клауза на нашия договор. Затова България настоява и за включването на изпълнението на тези два договора като част от процеса на присъединяване на югозападната ни съседка към ЕС.

През последните 4 години говорът на омраза от страна на РСМ към България се изостри и не виждаме политическа воля за премахване на обидните за страната ни квалификации в учебниците и в медиите, както и за прекратяване на фалшификациите и унищожаването на българското културно-историческо наследство в тази част на нашия регион.

Нашата най-сериозна грижа обаче е, че РСМ не следва основополагащите принципи на Европейския съюз и не изпълнява Копенхагенските критерии за членство. Дискриминационното отношение към македонските българи продължава десетилетия и това трябва да спре. Днес 120 000 граждани на РСМ имат също така и българско гражданство, което означава, че те са граждани и на ЕС.

Българите в РСМ следва да бъдат равнопоставени на другите конституционно признати „части от народи“ в страната. Пълната равнопоставеност и техните права трябва да получат гаранции в Конституцията и „институционалната архитектура“ на страната, преди да отворим вратата за преговори. Това е принципен въпрос, който не подлежи на договорки.

Напредъкът в европейската интеграция на РСМ не се определя от срокове, а от постигнати резултати. И колко ще продължи този процес зависи единствено от страната-кандидат. Само за 6 месеца РСМ приложи споразумението от Преспа, като прие съществени промени в Конституцията си и промени наименованието си. Не разбираме защо е толкова трудно да се добави една единствена дума „Българи“, наравно с останалите части от народи, изброени в конституцията на РСМ.

Кой би могъл да бъде срещу включването на българите, на „равна нога“ с македонците, албанците, сърбите, турците и всички останали? Чух аргумента, че нямало да се събере мнозинство от 2/3  в парламента. Но защо? Някой може ли да обясни проблема, след като всяка страна кандидат трябва да демонстрира ангажираност към процеса на присъединяване с всички свои институции? Без конституционни и всички други гаранции за равнопоставеността на българите в РСМ, вратата няма как да бъде отворена. За да има по-бърз напредък, нека държавното ръководство на югозападната ни съседка прояви ангажираност и политическа воля за вземането на смели решения и предприемане на конкретни стъпки.

Опитите за оказване на външен натиск върху България за ускоряване на европейската интеграция на РСМ не е работещ подход, а европейските ни партньори по-скоро следва да окуражат страната кандидат за членство да предприеме необходимите реформи, за да постигне критериите за членство в ЕС.

Уверен съм, че новите български парламент и правителство ще продължат да подкрепят РСМ за извършването на необходимите реформи по пътя на нейната европейска интеграция. Готов съм да свикам Консултативния съвет за национална сигурност, като висш политически орган на страната ни, който да отправи препоръки за активизиране на двустранните отношения с РСМ, в това число и за иницииране и провеждане на структуриран парламентарен диалог между двете страни. Това ще подкрепи усилията на югозападната ни съседка за постигане на напредък в процеса на европейска интеграция, при стриктно изпълнение на Копенхагенските критерии за членство.