Публиката иска младите политици

Безкрайни са телевизионните предавания, в които политици - известни, почти известни и никому неизвестни, се замерват с думи. Как обаче се чувства зрителят, кое е в състояние да му обърне нагласите? Дали острият израз, силните аргументи или патосът? А може би искреността и обаянието?
В потока от предавания последното издание на "Референдум" по БНТ бе образец за начин и стил на говорене, за правилна подредба на политици. Естествено - говоря за нашите. Онези от ГЕРБ не ме вълнуват...
Гледали сме много референдуми, с много участници... В края на предаването обикновено резултатът е бил по-лош за нас от началото. За първи път след изборите депутати от БСП успяха да обърнат само за час вота на зрителите. Да направят така, че тези, които ни харесват, да са повече от тези, които ни плюят. Това определено стъписа водещата и тя трудно запази самообладание.
Нашето трио - Михаил Миков, Корнелия Нинова и Драгомир Стойнев, обърна играта. Тяхното представяне на мен и на хората от моето поколение ни подейства като Р.Е.Д. Бул. Предполагам, че на други, които не разбират какво е това - като голяма домашна гроздова или малка водка на екс. Усмихнахме се, леко зачервихме бузи и се надухме.
Получихме самочувствие не защото от ГЕРБ пак говориха глупости. А защото нашите говорители бяха искрени и вярваха в защитаваните тези. Бяха отбор. Подаваха си топката. Нямаше битка кой да е лидерът, кой да изпъкне повече от другия.
Има и още нещо. То се вижда от страната на зрителя. Там, където седях аз - на дивана вкъщи. А от дивана се виждаше самочувствие, а не рутина. Пламък, а не клишета. И най-вече - виждаше се връзката между новите физиономии и "опитните кучета". Ето така се печели доверие. Уцелихме десетката, защото младият Драго не беше фон, Корнелия не беше втора цигулка, а врелият и кипелият Мишо Миков прекрасно изпълни ролята на капитан на отбора.
Затова и медийният "Референдум" си стана истински референдум. Той стигна до всички - до обезверените, до тези, които ни бяха обидени, и до тези, които обидихме през годините. Успяхме отчасти да променим тяхното отношение към нас.
Няма партиен форум - от най-малкия в община Чавдар до най-големия - конгреса на 120-годишната ни партия, на който да не се дава "път на младите". На който да не се обяснява, че те са бъдещето. Но както казва един любим партиен лидер, те "никога не са настоящето".
За успокоение на консерваторите, които някои наричат просто консерви, се видя, че Драго Стойнев от БСП не е фалшивата Калинка Илиева от ГЕРБ. Острата, аргументирана Корнелия Нинова по същество няма нищо общо с новоизлюпения "енергетик, микро- и макроикономист" Валентин Николов от ГЕРБ. Той ме впечатли само с това, че каза най-много клишета за най-кратко време.
Като човек от кухнята знам, че партията има достатъчно остриета, готови да се хвърлят в предстоящата битка на изборите.
Колкото и изтъркано да звучи, тези хора са най-привлекателните за външните слушатели на партията. А тя трябва да вземе решение - да ги държи на резервната скамейка или да ги пусне на терена. На последните избори голяма част от тях бяха фон. Партията ги избута назад в листите и напред - под огъня. За да опази лидерите си за "по-добри дни".
Е, дойдоха ли тези дни? Или пак ще искаме същото от младите? Предстоящите президентски избори са тест за ръководството на БСП. А местните - шанс за партията. Защото всички силни национални лидери все някога са били млади остриета по места.
Откак се помня, БСП все се или "подмладява" и "отваря", или и двете. Ами да пуснем хората от резервната скамейка в играта. Публиката иска тях.

Младият Драгомир Стойнев отдавна доказа, че е готов за сериозната предизборна битка

Аргументите на Корнелия Нинова сразиха фалшивите доводи на новоизлюпените политици от ГЕРБ

Опитът на Михаил Миков този път му отреди ролята на "капитан на отбора"

Финални данни от референдума по БНТ на 29 март. Преди дебата 45,63 на сто отговарят положително на въпроса "Оправдани ли са протестите на опозицията срещу политиката на правителството в настоящата икономическа криза?", а 49,6 на сто - отрицателно. След дебата цифрите са други: 51,9 на сто отговарят положително на въпроса, а 41,67 - отрицателно