Птиците, които населяват денонощията на поетесата

Книгата "Господарката на птиците" от Павлина Павлова (изд. УИ "Св. Климент Охридски") е поезия за птици. В стиховете се стрелкат лястовички, пеят славеи, чучулиги, косове, гукат гугутки. Кълвачи разнасят своя барабанен ек по кората на дърветата. Шумният орляк от врабци вдига обичайната си врява. Има стихотворения за чайките, за прилепите... През пролетта се завръщат ятата прелетнни птици и се започва новият цикъл на потягане на гнездата, ухажване, мътене на малките, изхранване, учене да летят, подготовката им за дългия преход на юг и дългата зима. Но авторката отива по-далеч от съзерцателното описание, тя навлиза в психологията на пернатите и разсъждава над теми, като плачат ли птиците, пленена птица, сляпа птица, достигайки чак до измеренията на тяхната свобода сред небесните простори, когато са в оптическия мерник на ловеца. Страниците на тази малка стилна стихосбирка са населени и с мъже, жени, синове, любов, копнежи, спомени, очаквания за волни полети "В следващото прераждане": "Как искам да живея като птица,/ заета с песни и гнезда, със малки..."
"Господарката на птиците" изненадва с неочаквани обрати, но като във всяка книга на Павлина Павлова, и в тази доминира безупречното й владеене на ритъма, римите и техниката на стиха. Владетелката на образите, изваяни с думи, споделя с нас съкровено признание: "Сърцето ми докрай ще си остане романтик,/ а аз - най-странната безбожница,/ напътствана от Бога".