Пряката демокрация - възможност за промяна на модела

Тодор Канев

Пряката демокрация е вече част от нашия  обществено-политически живот, като чрез Закона за допитването до гражданите ние можахме да проведем първия национален референдум в най-новата ни история, както и няколко местни допитвания. Безспорен е фактът, че пряката демокрация е най-демократичният избор, при който ние, гражданите, можем да изразим своя вот за или против предлаганите ни политики и решения от  националната или местната власт. Защо обаче не се провеждат вътрешнопартийни референдуми или все още политическите партии не са готови за този демократичен процес. Може би те разчитат на вътрешнопартийни дискусии, които да заместят референдумите или лидерите на тези формации не искат да им се месят в политиката, която провеждат.
Интересни са проведените дискусии от Палмиро Толиати през 30-те години, който описва как партиите се израждат в бюрократични образувания, които не познават вътрешнопартиен живот: "Въпроса за отношенията между партията и ръководството е предрешен, неговите решения са вече факт. Изменя се вътрешната структура на партията и по същество тя престава да бъде партия. Бавно натрупващите се изменения обуславят преминаването от едно състояние в друго. Партията престава да бъде партия и в нея няма повече място за дискусии". При поврат в политическата идеология на партията от страна на ръководството редовите членове разбират за това от медиите. Тези политически промени не преминават през вътрешнопартийни референдуми, тъй като това е един вид вътрешнопартийна демокрация, а партиите все още не са готови за тези решения и те се взимат отгоре. Дали партиите са се превърнали в придатък на своите лидери и идеологиите на лидерите се превърнаха в идеология на самите партии?
Безспорно е, че винаги ще има мнения за и против вътрешнопартийните референдуми, тъй като това е мнение на членовете и симпатизантите, а то трябва да се наложи над мнението на ръководството. Тези, които се обявяват против, смятат, че ръководството има достатъчно информация, която обикновените членове и симпатизанти нямат и поради тази причина те са некомпетентни. Друга теза е, че членовете и симпатизантите може да вземат емоционални решения, а ръководствата са тези, които отстояват дългосрочните стратегии и независимо от тезите, които са против вътрешнопартийната демокрация. Тя си остава единствено най-демократичния избор, който позволява да се чуе гласът на членовете и симпатизантите. Ако обаче се стигне до решение за провеждане на референдум, много важно е кой ще определи темата, тъй като тя може да бъде спусната от горе на долу и ще има за цел да потвърди тезите на ръководството. По-добрият вариант е темата и инициативата за референдума да се предложи от долу на горе - от самите членове и симпатизанти на партията.
У нас чест прави на левицата, тъй като тя е единствената партия, която е инициирала и участвала в подготовката на реализирането на два от общо трите национални референдума, проведени в България. Членовете и симпатизантите на БСП също така участваха и в събирането на подписи и инициирането на редица местни референдуми в цялата страна. Поради богатия си опит може би е дошло и времето, когато левицата трябва да проведе и своя първи вътрешнопартиен референдум и с това си действие да покаже, че е най- демократичната партия. През изминалия четвърт век от началото на промените се превърнахме в най-бедната страна по доходи в Европейския съюз, като основната причина за това е разрушаването на селското стопанство и приватизацията на икономиката ни по неолибералния - криминален модел, в който се извлича максимална печалба за сметка на работниците и не се плащат данъци към държавата. Преход, в който кината се превърнаха в магазини, а библиотеките в кръчми, представленията в театрите бяха изместени от телевизионните реалита, в които чалгата измести културата.
Сега, когато очакванията на мнозина са държавата да се превърне в основен регулатор, може би имаме нужда от именно такъв вътрешнопартиен референдум. Той ще трябва да сплоти нацията около приоритета на партията, който ще се превърне и в национален приоритет за промяна в модела на развитие на България. По този начин всеки, който реши да се коалира или да потърси подкрепа от страна на левицата, ще трябва да се съобрази с решението на референдума.