Прозорецът на България

БТА е една от първите 10 информационни агенции в Европа и света. Създаването й в началото на 1898 г. е резултат от осъзнаването на силата на информацията - младата българска държава и обществото ни са изпитвали необходимост да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България. През 1898 г. към новоучреденото Министерство на външните работи и изповеданията е създадена служба за "доставяне на телеграфни съобщения за събитията в чужбина". Така е поставено началото на Българската телеграфна агенция - единствената информационна агенция в света, която оттогава досега не е променяла името си. На 1 февруари 1898 г. с Приказ номер 28 на княз Фердинанд за първи неин директор е назначен Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател. Две седмици по-късно, на 16 февруари, излиза първият бюлетин на агенцията. Тази дата традиционно се приема за рождения ден на БТА. Двайсет години след освобождението на България от турско робство, първият бюлетин на агенцията е написан калиграфски и собственоръчно е подписан от Оскар Искандер. От 4 страници е и съдържа 7 информации: новина от Виена за влошеното здравословно състояние на Нейно Височество княгиня Клементина, новини от балканските държави за политически интриги, атентати и полицейски разследвания, информация за предстоящ дуел в Париж, сводка за движението на цените на европейските борси.
За разлика от повечето информационни агенции през ХIХ век, които били частни, БТА е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Дейността на агенцията е част от комуникационната политика на държавата. Чрез коректната информация, която излъчва всекидневно, БТА изпълнява функциите си на обществена медия, работи за изграждане на позитивния образ на България по света, подкрепя популяризирането на националните каузи, българската култура и журналистика.
Агенцията започва с щат от двама души: директор и служител. Единственият подчинен на  Искандер се е разхождал по няколко пъти на ден от редакцията на БТА (в началото се е помещавала в днешната сграда на БАН на пл. "Народно събрание") до Централната телеграфо-пощенска станция, за да взема телеграмите от партньорските агенции "Хавас" и "Ройтерс". По онова време тези две агенции са били основен източник на информация за БТА. Първите абонати са държавните институции, столичните вестници, чуждите дипломатически представителства. Важната роля на информационната агенция е била осъзната от управниците - за да поддържа работата на агенцията, през 1898 г. държавата отпуснала 20 хил. златни лева. Работата на агенцията като основен източник на информация за потребителите в чужбина била от изключително значение и за международния имидж на страната.
След края на Балканската война (1912 г.) БТА се преименува на Дирекция на печата с 2 отделения (БТА и Отделение за чуждестранния печат). След преврата на 9 юни 1923 г. към Дирекцията на печата се създава ново отделение "Информационно бюро", което започва издаването на специалния бюлетин за събитията в България, превеждан и разпространяван в чужбина на френски език. На 25 септември 1951 г. МС приема постановление, с което преименува Дирекцията на печата в Българска телеграфна агенция (БТА). До 1928 г. съобщенията, изпращани по телеграф, се разчитали и публикували в емисиите на БТА с един ден закъснение. След това до 1932 г. съобщенията се изпращали по морз. През 1932 настъпила същинска техническа революция в БТА - били въведени радиоапаратите ХЕЛ. Електро-механичната пишеща машина, позната като телепринтер или телекс, остава в употреба до края на 80-те г. на миналия век, когато постепенно навлиза национална електронна мрежа за пренос на информация НЮЗНЕТ. През 1951 г. започват да излизат двата основни бюлетина "Вътрешна информация" и "Международна информация". През годините агенцията е издавала и т.нар. специални бюлетини, чиято информация е била с ограничен достъп. През 1934 г. излиза строго поверителен бюлетин Т-4, в 4 екземпляра - за двореца, министър-председателя, директора на печата и за архив. През 1935 г. излиза поверителният Hors Bulletin, в който са публикувани материали с неблагоприятно съдържание за България. През 1938 г. се издава таен бюлетин Т-3 (в 3 екземпляра) - с неблагоприятни отзиви за България от чужди медии. В правилника е отбелязано, че "Справочна редакция" при БТА има за задача да събира и подрежда документален материал, като в специален сектор "Поверителен" събира и съхранява досиета с поверителен документален материал от вътрешен и международен характер. С Решение 360 от 22 декември 1964 г. на Политбюро на ЦК на БКП в БТА се създава специален център, който да следи антибългарската пропаганда в чуждите издания и радиостанции и да снабдява българския печат, радиото и телевизията с материали. БТА е единствената институция в страната, която разполага с подобен архив. Това прави тази документация изключително ценна за поколенията, които биха искали да научат за правилата и случилото се през онези години.
Между 1958 и 1990 г. БТА изгражда 24 кореспондентски бюра в чужбина. През 1991 г. те се закриват. В момента има 30 кореспонденти в страната, а от 2007 г. и кореспондентски пункт в Брюксел. БТА е организатор на тринайсет Световни срещи на българските медии, които от 2005 г. досега се провеждат ежегодно у нас или в държави с големи български диаспори и силно присъствие на български медии. През различни периоди в БТА са работили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, проф. Боян Дановски, проф. Д.Б. Митов, едни от най-добрите наши преводачи - Кръстан Дянков, Вера Ганчева, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Цветан Стоянов, Владимир Мусаков, Александър Шурбанов, Мариана Мелнишка. При отбелязване на 106-годишнината на БТА генералният директор Максим Минчев връчва няколко десетки карти "Бетеанец завинаги" на хора, работили в агенцията по различно време. Всички те твърдят, че ако някога си бил в БТА, никога не я напускаш завинаги.