Провокация №2

Определяната като историческа визита - последната среща между лидера на тогавашна Югославия Йосип Броз Тито и на Албания Енвер Ходжа е през 1947 г., и очакваният нов старт в отношенията между Белград и Тирана бяха белязани от поредната словесна престрелка. Албанският премиер призова Белград да признае Косово. И в думите му няма нищо ново и изненадващо. Ако случилото се на стадион "Партизан" с развяването на знамето на Велика Албания обаче си беше чиста проба безотговорна политическа провокация, то думите на Рама в центъра на Белград в положение на крайно обтегнати отношения между двете страни какво е? Определено вместо да се потули, напрежението още повече се нажежи - в Метохия пък ще посрещнат сръбския министър-председател с плакати "Ние имаме един премиер - Вучич".
Върху двустранните отношения трябваше да се съсредоточат двамата лидери на тази среща, а Косово там няма никакво място, защото Албания не е събеседник по този въпрос. Ролята на такъв пое Европейският съюз и направи немалко крачки в тази насока - миналата година бе парафирано споразумението за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, макар реално да не става ясно какво точно се случва с него.
На всичкото отгоре албанският премиер зове за сътрудничество за европейско бъдеще, при положение че е валидна с пълна сила доктрината за обединение на всички територии, населени с албанци. След злополучния инцидент на мача се появиха въпроси кой дирижира този спектакъл. Да не забравяме, че обвиненият за дрона брат на премиера Рама е американски гражданин. Като се замислим, кой има интерес от дестабилизация на бурето с барут, наречено Западни Балкани, където само една искра е нужна и хоп - огънят се разгаря? Защото, както бе казал неотдавна един учен и мъдър човек, албанският фактор на Балканите е карта със значението на важен коз. Коз, който, ако се използва умело, може да предизвика опасни последствия за всички ни.