Провокации докрай

Ситуацията, която наблюдаваме около преговорите за газа между Москва и Киев, не е правилно да бъде наричана търговски спор. Ако конфликтът беше чисто комерсиален, той щеше да бъде изчерпан досега. Очевидно е, че конфликтът за синьото гориво е неразделен от общата картина на напрежението между Русия и Украйна, а и между Русия и САЩ. Това, че Киев не е самостоятелен в своите действия и зависи напълно от САЩ и действа по тяхно внушение, е повече от очевидно. Много неща се изговориха и изписаха за желанието на САЩ да провокират Русия към агресия в Украйна. Това би развързало ръцете и на ЕС и на Белия дом да наложат пълен комплект от санкции срещу Русия, да унищожат финансовата й система и икономиката й.
Неадекватното на пръв поглед поведение на Киев в газовия конфликт е обяснимо, ако приемем, че САЩ са възприели подобна стратегия спрямо Русия. Как да си обясним иначе отказа да се приеме старата цена от 385 долара за хил. куб. м газ, напълно съзвучна със средната за ЕС цена? Как да си обясним, че МВФ отдели пари, за да се плати дългът към Русия, изчислен по тези 385 долара, а премиерът Арсений Яйценюк се прави, че не знае за това? Чиста провокация. Към нея трябва да прибавим и нарасналата интензивност на бойните действия в Източна Украйна, вместо обещаното им прекратяване.
Прогнозата не е утешителна. В близките месец-два не би трябвало да очакваме проблем с транзита. Но след това такъв ще възникне, защото натрупаните и неплатени от Украйна запаси от газ ще свършат и ще бъде посегнато на транзитния поток. Крайната цел не е намирането на взаимноприемливо решение, а нанасянето на максимално възможната вреда на Русия - икономическа и репутационна, пред Европа. А това, че България ще пострада, не интересува никого извън нашите граници. Няма кой да плаче за нас.