29 Март 2024петък11:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Proud to be Bulgarian!

Български предприемачи създават работеща модерна индустрия, от държавата чакат само ясни правила за правене на бизнес у нас

/ брой: 72

visibility 1185

Проф. Кръстьо Петков

За втори път през последните години пиша статия с подобно заглавие: през 2011 г., когато половината от населението у нас се включи по интернет в националното преброяване, оставяйки след себе си повечето "развити" европейски държави; днес - по повод започналото отраслово преструктуриране на икономиката. Всъщност някои медии от поне месец фокусират вниманието на своите читатели върху перспективите пред реиндустриализацията. Дискусията се пренесе и в специализираните форуми. Липсващият елемент в нестихващата кампания е връзката с практиката. Ако все пак се коментира нещо конкретно, то е дали промишлените гиганти "Химко" и "Кремиковци" подлежат на възкресяване. Което е възможно най-деструктивният подход. Справка - идеята на група депутати да създадат комисия, която щяла да се произнесе възможно ли е държавата да откупи от частните собственици софийския металургичен гигант и да го пусне в експлоатация.
Новата индустрия вече се ражда, вън и независимо от неясните инициативи на политиците. На един феноменален пример се спирам в следващите редове. Имам предвид индустриалната история на българската фирма "Милара", специализирана в производството на промишлени роботи. Научих за нея от потенциални партньори на "Милара", които се обърнаха към Съюза на икономистите в България за съдействие. Оказа се, че щаб-квартирата  на  въпросната фирма е в Бостън, САЩ. Което не я лишава от българския генезис и национални черти. Ето фактите:
- Проектът "Милара" e отначало докрай дело на българската инженерно-техническа мисъл и предприемачески дух. Нейният създател и управител Краси Петков през 80-те години се преселва в САЩ, но и до днес съхранява връзките с родината. Доказателство: пускането в експлоатация на ново предприятие в Пловдив, в което работят над 120 български инженери и техници;
- "Милара е официален доставчик на техника за Пентагона, което само по себе е сертификат за качество и конкурентоспособност.
- Ключовите фигури в мениджмънта на "Милара" в САЩ са българи. Директорът по иновациите Краси Марчев е придобил световна известност като изобретател в мегакорпорацията "Жилет". Персоналът на базираното в Бостън предприятие е интернационален, т.е. американци, китайци, корейци и прочее представители на технологично напреднали нации се наемат от българи, а не обратното, каквато е практиката на родна земя; компанията се готви за експанзия на азиатските пазари;
- "Милара" е спонсор на пловдивския филиал на Техническия университет (София). С пари на компанията са обзаведени лаборатория и учебна зала; осигуряват се материали и лектори за електронно обучение на българските студенти в областта на промишлената роботика.
Нека да обобщя: пловдивският клон на "Милара" е изграден на гола поляна. Нейните собственици и предприемачи не са чакали държавата да им даде насоки за високотехнологична индустриализация. Просто са я направили, ползвайки подготовката, получена в БАН, и стопанския сектор отпреди 1989 г., доказвайки се като топспециалисти в едни от най-перспективните и високо конкурентни направления на глобалната индустрия - роботиката и микроелектрониката. Най-кадърните инженери от пловдивското предприятие работят в екип онлайн с американските си колеги върху нови, още по-сложни изделия. Единственото, което очакват българо-американските индустриалци, е подкрепа от местните власти, политическа стабилност в държавата и ясни правила за правене на бизнес.
Първото е налице. Община Пловдив и досега е съдействала за реализацията на авангардния промишлен проект. Филиалът на ТУ е база за аутсорсване на производствени дейности и партньор в подготовката на бъдещи инженери. Остава да видим какво ще се случи на национално равнище, където правителството от месеци вика "хоп", но не скача в европейската надпревара за реиндустриализацията.
Вероятно някои ще кажат, че се занимавам с примери изключения. Не е така, познавам десетки случаи на успешна реализация на нови, високотехнологични промишлени проекти. Всъщност, те са стотици, разпръснати в различни териториални островчета, без структурни и маркетингови връзки помежду им. Всички те са дело на частни предприемачи или на иновативни щабове към създадените през последното десетилетие мрежи/клъстери от индустриални паркове; някои са чисто български, други са със смесена собственост. Така че става дума за типичен, а не за изолиран случай. Типичното буди интерес; а от държавническа гледна точка изисква специално проучване.
Каква е тайната на успеха на пазарно възникналите високотехнологични предприятия? По този въпрос разговаряхме с управителя на "Милара" Краси Петков и неговия заместник Краси Марчев при посещението им в Пловдив преди две седмици. Придружава ги проф. Ахмед Буснаина,  Директор на Център за нанотехнологии в Бостънския университет. Ето кратко резюме на нашия разговор:
1. Успехът е дело на можещи хора. Което значи - получили солидна професионална подготовка, преди да се впуснат в рискови/иновативни бизнес начинания. И двамата събеседници многократно посочваха, че работата им в БАН е била школа за иницииране на високотехнологични проекти на световно равнище. "Защо закриха Института по роботика в БАН? Кой сега ще помага на новата българска индустрия да се съизмерва със световната?", интересуват се нашите сънародници.  Записвам си да питам  акад. Стефан Воденичаров  (Симеон Дянков няма смисъл да го питаме, отговорът му е кристално ясен).
2. Успелите се делят на първопроходци и последователи. "Преди нас първи направи пробив на американския пазар българска фирма по роботика, разположена в Силиконовата долина. Ние ги последвахме", споделя Краси Петков. Какво излиза: отвъд океана е създадена българска верига от авангардни фирми. При това, нито за момент те не са прекъсвали връзките си с инженерната и конструкторската гилдия в България.
3. Шансовете на професионалния успех се коват в практиката. "Нашите студенти се подготвят на ротационен принцип", обяснява проф. Буснаина. След първата година всеки втори семестър бъдещите инженери от Northeasterrn University-Бостън,  работят в производствени предприятия. Така след  дипломирането те са готови да стартират индивидуалната си кариера като специалисти с опит. Този модел на връзката "университет-бизнес" ражда таланти и открива таланти още от студентската скамейка.
4. Успешните индустриалци се създават, но и раждат (и възраждат). В това се убеждавам за пореден път, когато научавам, че Краси Петков и Краси Марчев са от стари български родове и местни общности, които след Освобождението са създавали първите промишлени предприятия.
Изглежда, че българският предприемачески талант се предава през поколение. И не се затваря в националните граници; пренася се през морета и океани. Знаем ли обаче в подробности индустриалната биография на свободна България? Съхранили ли сме родовата памет на първопроходците? Интересува ли ни защо фамилно базираният бизнес днес доминира над акционерните структури? Кой ще картографира поникващите като гъби нови предприятия? Това са въпроси, които опират до социалния капитал и човешкия потенциал на българската нация. Да се надяваме, че днешното експертно правителство ще проумее тяхната значимост и няма да залитне в технократски дебат и инвестиционни приготовления. Техен мотивиран съюзник са доказалите се индустриални предприемачи. Онези, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи!


 


За първи път в българско производствено предприятие заработи SolidWorks Enterprise PDM – система за надеждна обща среда за съвместна работа, чрез която проектанти и всички специалисти в "Милара" могат да създават продукти, без да се безпокоят за контрола на многобройните версии и за евентуална загуба на данни.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ