Противно е да бъдеш под ярем - даже в името на свободата

Подготви Христо Георгиев

Това твърдение не е приумица на крайни неокомунисти, а са го изразили 23,67% от близо 30 000 гласували в интернет сайта на Би Би Си "Радио 4". Карл Маркс е предпочетен пред 20 други гениални философи и мислители. Мислителят на хилядолетието, както го наричат, е богът на левите хора, но е сатана за десните. Какво ли не е изговаряно във възхвалата и отрицанието за него, инфантилни мисли му приписват дори хора, които не са чели и ред от книгите му, дори болшевизма и сталинизма му стоварват като негов грях. Но ето, че не друго, а консервативното английско общество казва своята тежка дума - той е най-великият мислител за всички времена! Точка! Глас народен, глас Божи! Замълчете, о, търгаши!
Ето няколко от най-важните моменти в живота на най-видния критик на капитализма и идеолог на комунизма. Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в пруския град Трир. На 17-годишна възраст през 1835 г. записва университета в Бон, университета "Фридрих-Вилхелм" в Берлин и Юридическия факултет в същия град. Заживява в Кьолн през 1842 г. и работи като журналист. На 19 юни 1843 г. Маркс сключва брак с Жени в протестантска църква. Младото семейство живее в Париж и през 1843 г. се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс. Маркс се мести в Лондон и живее там до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Той умира на 14 март 1883 г. на 64 години. На погребението му присъстват само няколко от неговите близки и приятели. Гениалният му труд "Капиталът" е издаден след смъртта му от Фридрих Енгелс.
В огромното си научно творчество Маркс засяга задълбочено всяка една сфера на живота по негово време, като стига до обобщения, валидни и днес, и дори за области, които тогава не са съществували. Марксовата теория за материализма, за икономиката, за класите се изучава подробно и сега в университетите на Запад като една от най-значимите, създадени от мислителите на ХIХ в. Струва ми се, че днес няма човек, който го разлисти и съобразно интересите и възможностите си да каже, че това, което чете, не се отнася за него. Та дори и влюбеният човек ще прочете с вълнение поразителните му откровения за любовта.
А днес един друг призрак, роден под влиянието на неговия велик призив, броди  по света: "Атеисти от всички религии, съединявайте се!"
200 години след рождението му милиони хора по света ще коленичат в знак на почит към делото и живота му. В условията на глобалния капитализъм интересът към Маркс се възражда на Запад, за разлика от България, където талибаните антикомунисти настръхват от думата марксизъм.
Днес предлагаме няколко крилати негови мисли, както и редове от Комунистическия манифест, който Маркс написва съвместно с Фридрих Енгелс.

Из сборника "Мисли и афоризми" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, Партиздат, 1971 г.

Маркс: В днешно време човековъдството много изостава от животновъдството

*Сърцето на човека е нещо удивително, особено ако човекът носи сърцето в кесията си.
*Призрачни са всички останали свободи, ако отсъства свободата на печата.
*Когато земята била сътворена, на нейния творец не му останало нищо друго, освен да бяга на небето.
*Производството на прекалено много полезни неща води до наличието на прекалено много безполезни хора.
*На нацията, както и на жената, не й се прощава и минута непредпазливост, щом като първият срещнат авантюрист може да извърши насилие над нея.
*Проституцията развращава между жените само ония нещастници, които стават нейни жертви, но и тях не толкова, както обикновено се мисли. Затова пък тя разваля характера на всички мъже.
*Ако любиш, без да предизвикваш взаимност, т. е. ако твоята любов като любов не поражда в отговор любов, ако със своето жизнено проявление като любещ човек не превръщаш себе си в любим човек, твоята любов е безсилна и тя е нещастие.
*Най-дълбоките чувства най-трудно се изразяват с думи.
*Великите обществени преврати са невъзможни без женския фермент. Общественият прогрес може да бъде точно измерен по общественото положение на прекрасния пол.
*Народ, който е поробил друг народ, кове собствените си вериги.
*Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял свят.
*Никой човек не се бори против свободата, човек се бори най-много против свободата на другите.
*Наказанието не трябва да предизвиква по-голямо отвращение от престъплението.
*Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш роб на роба.
*Няма права без задължения и няма задължения без права.
*Слабостта винаги се е спасявала с вярата в чудеса.
*Да бъдеш производителен работник не е щастие, а проклятие.
*Демокрацията е пътят към социализма.
*Религията е опиум за народа. Тя е едно сърце в един безсърдечен свят.
*Битието определя съзнанието.
*Противно е да бъдеш под ярем - даже в името на свободата.
*В историята на човечеството съществува нещо като възмездие, а правило на историческото възмездие е, че не потиснатият, а самият потисник изковава неговото оръжие.
*Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се.



Из Манифест на Комунистическата партия,
Партиздат, 1977 г.

Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са влезли в съюз за свещена хайка срещу тоя призрак. Къде има опозиционна партия, която да не е била охулена от своите управляващи противници като комунистическа, къде има опозиционна партия, която в отговор да не е запращала в лицето както на по-напредничавите хора от опозицията, така и на своите реакционни противници дамгосващото обвинение в комунизъм? От тоя факт произтичат два извода. Всички европейски сили вече признават, че комунизмът е сила. Вече е крайно време комунистите открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели, своите тенденции и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят един манифест на самата партия.
Комунистите се различават от останалите пролетарски партии само по това, че те, от една страна, в различните национални борби на пролетариите изтъкват и отстояват общите, независими от националността интереси на целокупния пролетариат, а от друга страна, по това, че те на различните степени на развитие, през които минава борбата между пролетариата и буржоазията, винаги застъпват интереса на целокупното движение. Най-близката цел на комунистите е същата, каквато е и целта на всички други пролетарски партии: обособяване на пролетариата в класа, събаряне на буржоазното господство, завладяване на политическата власт от страна на пролетариата.
 Така че на практика комунистите са най-решителната, импулсираща все по- напред част от работническите партии на всички страни; теоретически те имат предимството пред останалата маса на пролетариата, че виждат ясно условията, хода и общите резултати на пролетарското движение. Вие се ужасявате от това, че ние искаме да премахнем частната собственост. Но в сегашното ваше общество частната собственост е премахната за девет десети от неговите членове; тя съществува тъкмо затова, защото не съществува за тия девет десети. Така че вие ни упреквате, загдето искаме да премахнем една собственост, която предпоставя като необходимо условие липсата на собственост у грамадното мнозинство на обществото. С една дума, вие ни упреквате, загдето искаме да премахнем вашата собственост. Наистина, това искаме ние. От момента, когато трудът вече няма да може да бъде превръщан в капитал, в пари, в поземлена рента, накъсо - в такава обществена сила, която може да бъде монополизирана, т. е. от момента, когато личната собственост вече няма да може да се обръща в буржоазна - от тоя момент, заявявате вие, личността щяла да изчезне. Значи вие признавате, под личност разбирате само буржоата, буржоазния собственик. А тази личност наистина трябва да бъде премахната. Комунизмът не отнема на никого възможността да си присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване човек да си подчинява чужд труд. Вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това свое престъпление. Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? От обществените отношения, сред които вие възпитавате, от по-пряката или по-непряката намеса на обществото чрез училището и т. н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа. Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за сърдечно отношение между родители и деца стават толкова по-отвратителни, колкото повече - като последица от едрата индустрия - се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариите и децата се превръщат в прости търговски артикули и работни инструменти. Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените - крещи ни в хор цялата буржоазия. Буржоата вижда в своята жена само инструмент за производство. Той чува, че производствените инструменти трябва да се използват общо и, естествено, не може да се отърве от мисълта, че и участта на жените ще бъде такава. Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство. Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общността на жените, тя почти всякога е съществувала. Нашите буржоа, като не се задоволят с това, че имат на разположението си жените и дъщерите на своите пролетарии - за официалната проституция и да не говорим, - намират особено голямо удоволствие в това, че взаимно си съблазняват съпругите. В действителност буржоазният брак е общност на съпругите. Комунистите най-много биха могли да бъдат упрекнати в това, че те на мястото на лицемерно прикритата общност на жените уж искали да въведат официална чистосърдечна общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция. По-нататък упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността. Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат. Доколкото пролетариатът трябва преди всичко да завладее политическото господство, да се издигне до национална класа, да се конституира сам като нация - дотолкова той сам е още национален, макар и съвсем не в буржоазен смисъл. Националните разграничения и противоположности между народите изчезват все повече и повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с еднообразието на индустриалното производство и на съответните му условия на живот. Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване.
Комунистите обръщат своето внимание главно към Германия, защото Германия се намира в навечерието на една буржоазна революция и защото тя ще извърши този преврат при по-напреднали условия на европейската цивилизация изобщо и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия в XVII век и Франция в XVIII век, така че германската буржоазна революция може да бъде само непосредствен пролог към една пролетарска революция. С една дума, комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй. Във всички тези движения те издигат като основен въпрос на движението въпроса за собствеността, каквато и да е - по-развита или по-неразвита - формата, която той е приел. Най-сетне - комунистите навсякъде работят за свързването и разбирателството между демократическите партии от всички страни. Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял свят.
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!



Прочит на "Капиталът"

Проф. Дейвид Харви е сред най-знаменитите съвременни теоретици марксисти, дългогодишен преподавател в университета "Джон Хопкинс". Сега преподава в "Сити Юнивърсити" - Ню Йорк. Автор е на десетки книги за кризите на капитализма. Почти 40 години чете курсове по темата "Капиталът". През 2010 г. лекциите му за знаменития труд на Маркс са заснети и публикувани. Той показва достъпно как трябва да бъде четен Маркс през очите на Маркс, какво означават термините, как функционира капиталистическият начин на производство, как са се появили парите, какво представляват стоката и преразпределението на произведеното към капиталиста, защо винаги има безработица при капитализма и защо системата не може да съществува, без да поражда циклични кризи. И колко съвременно е приложението на марксизма в условията на глобалния капитализъм. Любопитно е да се види как преподава Маркс един американски професор днес.



Из лекциите на проф. Дейвид Харви

Маркс иска да се опита да превърне социалистическия проект от утопичен социалистически проект в научен социалистически проект. Но за да направи това, той не може просто да вземе английския емпиризъм, английската политикономия и подобните. Той трябва да пресъздаде, да пренесе научния метод върху всичко това. И неговият научен подход следователно се гради в голяма степен в поставянето под въпрос на водещата английска школа, на класическата политикономия, заедно с водещата немска школа на критическата философия и утопичния импулс.
Той се пита: Какво е комунизмът?
Какво е социалистическото общество?
Как можем да критикуваме капитализма?
Неговата цел е да разбере как действа капиталистическият начин на производство. Както ще видите, той започва от определението на стоката. Смятам, че повечето от вас, когато мислят за Маркс, се сещат за фрази като: "Цялата история е история на социални борби". Затова мислите, че "Капиталът" би трябвало да започне с класовата борба. Не зная колко, но сигурно 300 страници той изобщо не споменава класовата борба. "Капиталът" е само началото на този огромен проект, в който той намеква на много места как да разбираме държавата, как да разбираме гражданското общество, как да разбираме емиграцията, как да разбираме валутния обмен и др. Нека да приемем, че това, което ще извлечем от този курс, е анализът, според Маркс, на капиталистическия начин на производство от гледната точка на производството. Вторият том е от гледната точка на търговията. Третият том разглежда създаването на кризите, както и правилата на разпределението, лихвата, рентата, данъците...
Една от причините да обичам да преподавам всяка година е, че всяка година се питам: "Колко ли различно ще го прочета тази година? Какво ли ще ми направи впечатление, което не съм видял досега? И ме впечатляват нови неща, защото нови факти са се случили. Когато изникнат определени факти, аз се връщам назад и търся в Маркс, мислейки: "Дали е казал нещо по този въпрос?". Понякога откривам наистина гениални неща, които е казал по темата, понякога не откривам нищо.
Колко от нас в тази стая никога не са имали опит със стоката? Всеки има опит със стоките. Не ги ли купувате постоянно? Маркс е избрал един общ знаменател, нещо общо за всички нас, което познаваме. Ние не можем да живеем, без да използваме стоките. Друго чудесно нещо относно стоката - стоката е нещо, което задоволява човешките желания или нужди. Маркс казва: "Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество". След което казва: "Ако оставим настрана потребителната стойност на стоките, ще им остане само едно свойство"... и тук прави огромен скок напред. Какво е това свойство? Всички стоки са продукт на човешкия труд. Това е общото между тях. Но веднага след това казва: За какъв труд обаче става дума? Ето един пример: ако аз съм ленив и несръчен и се мотая 15 дни, за да направя една блуза, наистина ли тогава тя трябва да струва колкото това, което си произвел ти за 15 дни с твоя труд, докато този, който е направил блузата за 3 дни, може да я размени срещу стоки, направени също с 3 дни работа? Затова казва в началото на стр. 34: "Те вече не се различават един от друг, а всички са сведени към еднакъв човешки труд, към абстрактен човешки труд". Вижте колко бързо изложение и колко тайнствено звучи: Потребителна стойност, разменна стойност, абстрактен човешки труд, т.е. изразходване на човешка работна сила. Посветил е 4 страници, за да изложи три основни концепции. Потребителна стойност, разменна стойност, стойност. Стойността е това, което се предава в процеса на размяна на стоките.
Колко всъщност сте дали за този продукт на пазара, става изразител на стойността, става изразител на труда. Когато отидете в магазина, не можете да видите труда в стоката. Но тя има разменна стойност, цена, нали? За това става дума - разменната стойност е символ на нещо друго. "Дадена потребителна стойност или благо има, значи, стойност само защото в нея е опредметен или материализиран абстрактен човешки труд". Работният процес се опредметява в нещо. Тази идея ще стане много важна за Маркс. Процесът е опредметен. Трудовият процес - грънчарят прави гърне - накрая е опредметен в нещо. И на пазара се продава този предмет, а не действието. Човешкият труд се материализира в нещото, наречено "стока". И вътре в това нещо количеството труд се измерва от продължителността на труда, използван за направата на предмета. Това ни довежда до начина, по който капиталистическият начин на производство е създал определена представа за времето. Трябва да разберем, че този въпрос е свързан с факта, че времето е пари. Времето е свързано със стойността по определен начин, следователно дори мерките, с които измерваме времето, са съобразени с нуждите на капиталистическия начин на производство.
Маркс говори за целия свят, за глобалната ситуация, дори и днешната. Той прави блестящо описание на глобализацията, ако искате да я наречете така, в "Комунистическия манифест". В него Маркс говори за буржоазния стремеж към създаването на световен пазар и последствията от това. Тук вкарва нов ключов термин: "ОБЩЕСТВЕНО НЕОБХОДИМО РАБОТНО ВРЕМЕ е онова работно време, което, при съществуващите условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителска стойност". Ще започнете да осъзнавате, когато изчетете целия "Капитал", какво е обществено необходимо работно време. Как се определя? Кой го определя? Бих искал да добавя, че и днес този продължава да е големият въпрос за световния капитализъм: кой и как определя стойността?
На първо място стойността е крайно чувствителна към революциите в технологиите, революциите в производителността. В голямата си част "Капиталът" се занимава с разглеждането на тези революции в производството. Маркс много се вълнува от значението на технологията и науката за капитализма.



Нека ви кажа, че Маркс винаги е бил скептичен към термина "марксист". Веднъж дори казва: "Аз не съм марксист". Това, което е имал предвид, е, че винаги много неща са се казвали от негово име, каквито всъщност той никога не е казвал.

harvey-capital-lectures.wikidot.com