Протестно-празнично

На 3 март  т.г. протестиращите варненци изписаха с телата си "България" и ми мина през ума, че тая година празнувахме националния празник по-искрено и неподправено тъкмо заради разбунилия се народ. На българския фронт вече има нещо ново! Може да попревия малко пръчката, но си мисля, че отдавна България не е била толкова България и българите толкова българи, както в тези двайсетина дни на бунтарство и криза. След толкова години потъналият в унес народ се поразбуди, премина от поединично спасяване към общо противодействие срещу неправдите. Вярно е, че ножът опря до кокала. Както писа един пенсионерски вестник: "Народът очаква бележките за ток като осъдителни присъди без право на обжалване". Било е бедност и нищета, но като тази, до която ни докара вече "дезертиралото правителство" на Бойко Борисов със своята компания от мутри и олигарси, не е имало. Кабинетът в оставка в междуцарствието ще брои за довиждане по "нещичко" на верните си кметове и ще замете следите. А народът нека дири справедливост от опустял парламент и от служебно правителство.     
Слава Богу, че българският протест се оказа мирен и цивилизован, разправата на Орлов мост с пукнатите глави е само болезнен щрих, който ни напомни за опустошаването на цели квартали по време на протести в страни, които ни учат назидателно на демокрация. Но да не дърпам дявола за опашката, тъй като от нищо и никакво народът може да се превърне в тълпа. Германската политоложка Йохана Даймел написа: "По всичко изглежда, че българите са скъсали с политическата апатия. Да, България се пробужда, гражданските движения задвижват политиката. Всичко това може да се превърне в самооздравителен процес". Ще добавя - добре е все пак, че народът не е изгубил имунната си система.
   За невярващия народ мръсни думи станаха "политик" (изобразява се най-вече с чучело), "политика", "елит", "парламент", "закон", "депутат", "министър", "кмет", "избори", та дори и "кръгла маса", щото тегне споменът от оная, от която се роди недоносчето, наречено преход, в който се влачим вече 23 години с унижаващия нацията план Ран-Ът. Дори посегнаха с кибрит и към конституцията. И "президент" е на път да влезе в набора от омърсените, особено след като Росен Плевнелиев привика в обществения съвет дузина "спорни и проблематични фигури". А други от "обществениците" бяха отявлени адепти на неолиберализма, който ни доведе до тоя унизителен хал - с много бедни и малко, но много богати. Неверието ражда недоверие във всичко и във всички, дори помежду си лидерите на протестите са недоверчиви.              
  Паралелите са неизбежни. Сравняват ставащото около Орлов мост с 1997 г. Но тогава, както забеляза точно Юрий Асланов, имаше повече доверие към институциите, което позволи да се постигне "консенсус". А сега улицата иска на всяка цена промяна на системата, каквото и да значи това. На някои коментатори им наподобявало на "Арабската пролет" - не ми се ще дори да помисля какво е нейното днешно продължение. А аналогиите с "Пражката пролет" са съвсем безпочвени, защото тя бе "кратък миг на неочаквана демокрация", търсене на "социализъм с човешко лице", което бе премазано от братските армии, а "българската пролет" е стихиен отпор срещу тиранията на капитализъм с животински облик, издигнал се върху руините на социализма. Стана моден и "исландският модел", но все се забравя, че за него са нужни исландци, а не българи. Много се изговори за промяна на системата и модела, но на пръстите на едната ръка се броят тези, които сочат открито пораженията от наложения у нас неолиберален икономически модел, който ни отдалечава всеки ден от социалната държава.   
   Да се върна на националния празник. Политиците пак тътрят след народа. Ако сте чули словото на президента Росен Плевнелиев, който не смее да погледне на Изток, може да сте забелязали, че само с половин уста съобщи, че за Освобождението на България са загинали много руски воини, финландци и румънци. Но все пак има напредък - миналата година просто пропусна да спомене кой ни е освободил от петвековно робство. Сега избегна "петвековното робство", спомена "петвековно прекъсване", сякаш "робство" може да се замени със синоними на "прекъсване" като антракт, пауза, интервал. Добре, че народът е мъдър и благодарен, издигна нови паметници за героите на Освобождението, стече се на Шипка, политиците, ошашавени, забравиха за върха. И протестите не попречиха на празника. Дори напротив. А сега минута мълчание. В протестите изгоря 36-годишният варненец Пламен Горанов, за да се превърне в българския Ян Палах. Страшен, жесток шамар за престъпното управление и разградената държава.