"Протест" срещу репресията на жената и тъщата

Христо Василев Христов-Референта

Цялата енциклопедия и всички речници да преровиш, няма да намериш думи, с които най-точно да назовеш красотите и природните дадености на Етрополе. Поетът го е казал най-добре: "Небесно кътче на земята". А и няма да намериш думи, с които да опишеш достойнството и гордостта на етрополци, че живеят в такъв живописен кът.
В района, пък и в цялата страна, е известен празникът на етрополските зетьове, проведен за първи път на 1 април 1971 г. Инициативата е на група зетьове, които си пийвали заедно в една кръчма и се оплаквали от орисията си. Главен инициатор и оттогава - ръководител на празника - е Николай Коев. Той е известен в региона, пък и в страната, хуморист с множество смешни прояви и издания. Външният му вид наподобява този на актьора Георги Парцалев, пък и приказките му са такива, че всяка негова дума предизвиква смях. С огромен труд от негова страна, с помощта на местните власти и ентусиасти-зетьове, празникът набира сили през годините. Чрез него и провежданата на него манифестация етрополските зетьове изразяват "протеста" си срещу репресиите от страна на тъщите и жените.
 Етрополе е било войнишко селище по време на робството. Силно развити са били рударството и занаятчийството. Това създава условия за контакти със света и заселване в града на чужденци. Оттук идва особеното самочувствие на местните хора. Те ревниво пазят независимостта си. Външни хора мъчно пробиваха тук, а зетьовете, много или малко, ги смятаха за хора от по-ниско качество. За високото самочувствие на жените и тъщите пък има и нещо друго - през 20-те години на миналия век

"Мис Европа" е била етрополка

Има поверие, че етрополката може да живее само в Етрополе, София или Париж. Трудно се разделят етрополките с река Малки Искър. Това са причините за настанилите се тук множество приведени зетьове. По онова време те бяха над 700 човека. Сега едва ли са по-малко.
Зетьовете, съгласно правилника, се делят на три категории -"А","Б"и "В". "А" категория са тези, които са дошли от друго населено място в Етрополе и живеят в дома на жена си. Това е най-незавидната категория. "Б" са тези, които са си от Етрополе, но живеят в дома на жена си. "В" категория са зетьовете, които са от друго място, живеят в Етрополе, но в собствена къща или под наем. В тази категория попадам и аз.
И така, на 1 април 1971 г. по сценарий на Николай Коев започна празненството. Незабравим ден! Целият град живееше под мотото на празника! То гласеше: "Светът е оцелял, защото се е смял". Манифестацията започна от известния площад "Зольовец". Там има чешма. Поверието е, че който ерген пие вода от тази чешма, става зет на Етрополе. Тук се произнесоха традиционните хумористични речи. От "Зольовец" до площада в центъра бяха се събрали толкова хора, колкото не бяха виждани при никое друго тържество. Беше излязъл целият град, както се казва - и кьораво, и кьопаво. Шпалирът от хора се заливаше от смях, защото епизодите от манифестацията бяха автентични. Хората познаваха изнесените случки. Начело на манифестацията вървеше товарен "Пикап". На него се возеше най-старият зет на Етрополе. Отпред имаше надпис: "Най-старият зет на Етрополе". Отзад пишеше:

Как издържах толкова години

Следваше платформа, на която отпред пишеше "Мечти". Върху нея се возеше зет, на който баба му правеше кафе, а дядото с ветрило го разхлаждаше. Отпред на следващата платформа пишеше: "Действителност". Върху нея бяха разположени всички битови уреди в един дом. Зетьовете пък перяха, готвеха, люлееха деца и вършеха цялата домакинска работа.
Следваха зетьовете в блоковете по категории. Присъствието беше масово. Повечето носеха подходящи плакати в хумористичен стил, свързани с действителността. Аз носех плакат с надпис: "Ако искаш да ядеш, научи се да готвиш!". Жената ми се сърди дни наред: "Кога не съм ти готвила, та си повлякъл това...?" Манифестацията продължи до централния площад. Там пред общината се състоя митинг. Площадът беше препълнен. На митинга се поднесоха много приветствия от външни зетьовски организации и от местната общественост. Приветствието от кореняк-етрополците започваше така: "Сбрааме ви да ви видим акъла!" Тук, на площада, беше приет с гласуване и консенсус Правилник, който трябва да спазват зетьовете. Ще цитирам извадки от него:
І. Задължения на зетя
1.Да забрави откъде е дошъл;
2.Да дава ежемесечен отчет за личните си разходи, ако такива въобще са му разрешени;
3.Редовно да тупа килимите, и то само нощем, за да не излага фамилията пред комшиите;
4.Да спи при жена си, когато му разреши;
5.Да твърди, че по-хубава жена от неговата няма;
6.По отношение на баба си и дядо си е длъжен:
а/ Да им вика мамо и татко;
б/ Да твърди, че внуците им приличат само на тях;
в/ Да кръщава децата си само на тяхно име;
г/ Да се скара с всички роднини и близки;
д/ Да им благодари цял живот, че са избрали за зет именно него, а не някой друг;
е/ Да твърди, че не е могъл да направи по-сполучлив избор в брака си от тяхната дъщеря;
7.Никога да не забравя, че завреният зет не може да бъде нищо повече от счупен телевизор, който има образ, но е изгубил говора си;
8.Да държи обувките си винаги с върха навън;
9.Ако реши да бяга, да си спомни с какво е дошъл при жена си преди години;
10.Изобщо - да слуша, да търпи, да мълчи и да си трае, докато му дойде края.
ІІ. Права: Няма такива!
Така с веселия, шеги и весели автоголове премина първият Национален събор на етрополските зетьове "Зетрополе 1971".
Първоначално беше решено празникът да се провежда всяка година. За следващата - 1972 година, беше извършена още по-голяма подготовка. Насловът беше "Зетрополе 1972, втори национален празник на зетьовете". Пак под прякото ръководство на Коев

празникът доби световна известност

Разшири се участието на делегации от цялата страна и от света. Беше определен пожизнен комендант. С консенсус бе приета формата на знамето и отличителните значки. Знамето е изработено от качествен син плат. От едната страна пише: "Ние сме за мирно съвместно съществуване". От другата страна има нарисувано сърце, прободено от стрела, а под него са изобразени метла и лопатка. На манифестацията знамето е начело. Носи се от знаменосец, придружен от двама асистенти с ленти и бели ръкавици.
На площада през следващата година пак имаше зетьов митинг. Там Коев изнесе доклад за дейността на зетьовете между двата празника. Оказа се, че само един е на превъзпитание в Софийския затвор. Болшинството от зетьовете бяха първенци в производството, удостоени с награди. Етрополе се утвърждаваше като зетьова столица.  
Следващите празници се провеждаха през няколко години. Те добиваха все по-голяма популярност и масово се посещаваха. На всеки празник се организираше "зетьова митница". Там зетьове-митничари спираха всеки, който влиза в града. Така бе установено, че един от празниците в Етрополе бе посетен от над 40 000 души! Вече заприиждаха кукери, мажоретни състави, и какви ли не хумористични формирования. На третия празник аз вече бях смирен и носех плакат:

Пътят е труден, но славен

На следващия празник заедно с друг зет носехме картинка с тъжен сюжет и надпис: "Къде сте вие, усмивки?". Стана така, че напуснах Етрополе и се озовах в Родопите. Там приоритет в работата ми беше отглеждането на мечки. На следващия празник пак дойдох с плакат, на който пишеше: "Ние сме на всеки километър!" Стана така, че застанах на редицата след Григор Вачков. Тогава вървеше този сериал и един журналист - Петър Незнакомов - ни беше издокарал в списание "Отечество". На централния площад пък имаше отчети и приветствия от всички краища на света. Спомням си, една телеграма гласеше: "От острова на човекоядците: Тук е попаднал гърчав зет, връщаме ви го - пратете тъщата!"
След настъпването на "демокрацията" знаем, че всичко се промени с минусов знак. Не беше пощаден и зетьовият празник. В продължение на 12 години той беше забравен. Градските първенци го смятаха за социалистическа отживелица, без да оценят какво губи градът. Без да оценят, че това е перлата на града. Без да оценят, че при новите условия това е една атракция, едно шоу. Той носи реклама и известност на града в туристическия бизнес и в световен мащаб.
През 2000 година кметът социалист Глогов осъзнава загубата. Пак с неуморимия Коев и зетьове активисти го организират. Свързват го вече с празника на града. С много усилия възстановяват унищожените атрибути - митница, плакати и други. Големият интерес на хората и медиите говори, че празникът трябва да живее.
Човек без чувство за хумор е половин човек. До нови срещи на зетьовия празник!