Простреляният "Пегас"

Поети, писатели и публицисти, "безследно изчезнали" - убити без съд и присъда по време на кървавите зверства на фашистката власт през 1925 година.

Публикуваните стихотворения и цитати са от поредицата "Простреляният Пегас" - книги, представящи творби на поети, писатели и публицисти, дали живота си за свободата на България. Тези творби стигат до читателя благодарение на издателство "Никола Вапцаров".

Сергей Румянцев
(5 септември 1896 - ... април 1925)

Носталгия

На грижата несретен, беден син
оставих те, о, родно село, с мъка
и в пазвата на тъжната разлъка
по теб тъгувам морен и самин.

Тъгувам аз сред болка и нерадост
по твоите заченати поля,
където волно мойта волна младост
на свойте златни люлки ме люля.

Тъгувам аз по твойта равнина,
де златна нива златен клас налива
сред люлката свещено мълчалива
на своята свещена тишина.

И все така те помня, мое село:
ти тулиш се в мълчание и сън,
и слънцето, коси над теб разплело,
целува те със своя златен звън.

И ти се къпеш в глъхналия вир
на своята предвечна самотия,
загледано в небесния ефир,
към който мудно синкав дим се вие.

И все така смълчано аз те помня
във своите нерадостни мечти
и в дни на скръб душата ми бездомна
към тебе се възнася и мълчи.

И винаги, помръкнал от печали -
в студените прегръдки на града -
тъгувам аз по дните отлетяли
далеч от теб - в нерадост и беда!

И искам аз отново да се върна,
и цял живот на тебе да отдам,
нерадостната майка да прегърна
и своята нерадост да й дам.

И аз ще дойда пак при свойте братя,
ще дойда аз - несретен и самин:
стопли ме ти във своите обятия,
кат бедна майка бедния си син!


Васил Карагьозов
(23 ноември 1889 - ... май 1925)

Мисълта

Редете се, о мисли светли, бурни,
деца на идеал с божествен глас!
Дойде часът тоз свят да се катурне
и рой лъчи, кат млада кръв пурпурни,
         да заблестят над нас!

Не тлей таз мисъл дивна, що изгаря
ръждата в огнен жупел и зари:
тя нови кръгозори нам разтваря
и там - на бъдещето пред олтаря -
        убива и твори!

Убива и твори, и в ореол неземен
извиква нови сили на борба...
Ах, мисълта е рог могъщ, вълшебен,
що буди и зове човека дребен
        да бди над своята съдба!


Христо Ясенов
(24 декември 1889 - ... май 1925)

Закана

Над стария замислен град се стели
мъгла и дим, мъгла и ведър дим...
И вятърът - бездомен пилигрим -
развява плахо сънищата бели.


И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
изграждаме, владеем и рушим.


И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки зов - един съборен трон
за ордата престъпна и пияна.


И в мъката на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки стон и смях
цъфти и зрее нашата закана.


Йосиф Хербст
(20 ноември 1875 - ... април 1925)

"...Роди се освободена България с народ и идеи; роди тя и нова интелигенция, но новата интелигенция няма нито народ, нито идеи. Тя не позна тоя народ, обърна гърба на неговите идеи и даже стъпи върху тях. Тя потърси и намери нови идеи на европейския пазар. Прекара ги през границата без преглеждане, без мито, съгласно закона за насърчение на местната индустрия. Донесе ги в изобилие, но народът не видя полза както от интелигенцията, тъй и от идеите й... интелигенцията забрави народа и неговите идеи и в много случаи тя действуваше и действува против неговите най-скъпи интереси.
И се започна еднообразно управление, което и трябваше да се очаква от една безидейна интелигенция."
("Старото поколение и новата интелигенция", откъс)

"Да се спасява страната е едно, да се спасява правителството е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче, не може и не бива да се жертва страната."



Георги Шейтанов
(14 февруари 1896 - ... май 1925)

Аз чакам

Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ в стоманена десница
развявах като пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време: -
замлъкна бойната тръба -
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.


Гео Милев
(15 януари 1895 - ... май 1925)

Септември
(откъс)

(...)

4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
    и   Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

          (с поп Андрей)

- градове и села.


5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

    (не гении
    таланти
    протестанти
    оратори
    агитатори
    фабриканти
    въздухоплаватели
    педанти
    писатели
    генерали
    съдържатели
    на локали
    музиканти
    и черносотници)

А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:

                    хиляди
                              маса
                                      народ;

хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени

        високо
        широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

    Хиляди -
    маса -
    народ.

(...)

11

Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичките ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в прерязано гърло задавени.
На вериги зловещия звук.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
    Ку
         Клъкс
                     Клян -
"бий"!
      - залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. .  ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.

12

(...)

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а   щ е  б ъ д е   р а й -
ще бъде!