Просто ремсист...

Аз не съм комунист, нито съм социалист. Аз съм просто ремсист... Така казваше за себе си  Стефан Продев, основателят и първият главен редактор на в. "Дума", който на 15 септември щеше да навърши 90 години... И той ще ги навърши. Защото споменът за него е жив. За него не може да се говори в минало време, но българските социалисти имат нужда от подобни спомени.
Стефан Продев беше не само журналист и  писател, публицист и гражданин, той беше и остава пример за поведение и подражание и особено заради онова, което направи за БСП с "Дума" в ония години.
Имах щастието лично да познавам Продев. Заедно сме пили дори чудесния осмарски пелин в комплекса "Орбита" по време на няколко поредни празнични срещи на идеологическия и културен актив на столицата, когато Стефан беше и главен редактор на сп. "София", а аз работех в Софийския съвет за култура.
Като главен редактор на в. "Народна култура" той предизвика остра дискусия за грубиянството в културата, за самозабравилите се по онова време идеологически и културни началници, за превърналите се в чисти и формални администратори в културното и просветното поприще. Той не прощаваше никому, не се примиряваше с недъзите на строителите на социализма, а сетне и с реставраторите на капитализма. А сетне, когато бе главен редактор на "Дума", му се възхищавах. Беше празнично удоволствие човек да се движиш заедно с него в Борисовата градина по време на деня на "Дума" и левия печат,на историческата поляна под връх Бузлуджа. От него освен приятния дим от неизменната му лула, лъхаше добрина, доверие, мъдрост, уважение, достолепност. Няма да скрия, мечтаех да работя с него в "неговия "вестник. Но той приятелски, леко небрежно, отхвърляше личната ми молба с думите, че ако искам да работя за "Дума", да пиша думите си спокойно и без да съм в щата. Тогава бях си отпечатал и визитка: "Лозан Такев, безработен". И като такъв оттогава редовно присъствам на страниците на Продевия вестник, независимо кой е бил титуляр и временно изпълняващ длъжността водещ в издателското каре на вестника. Оставам си редовен сътрудник и дописник на левия вестник. Както ми поръча някога Стефан.