Просто обожавам шопската салата!

Лусине Варданян

Майка ми пък постоянно ми повтаря, че съм българка. Аз съм много спокойна, миролюбива. Обичам кафе

Филмография
1993 • Руски рагтайм
1997 • Малката принцеса
1997 • Всичко това, за което така дълго мечтахме
2003 • Удара на Лотоса 3: Загадката на Сфинкса
2004 • Кавалери на морската звезда - сериал
2004 • Надеждата изчезва последна
2005 • Чайка
2008 • Спящият и красавицата (Русия-Украйна)
2008 • Виват, Анна!
2010 • Цветя от Лиза
2010 • Хербария на Маша Колосова (Русия-Украйна)


-Казват, че от националността зависят чертите на човешкия характер. Има ли у вас нещо от българката?

-Да, разбира си. Майка ми постоянно ми повтаря, че аз съм българка. Много съм спокойна, миролюбива. Обичам кафе... Между другото, българите са много талантливи и аз се убедих в това, когато за пореден път посетих България. Един приятел на баща ми има син, който ми е много добър приятел, и с когото общуваме. Веднъж ме покани на лекция, на която режисьорите трябваше да разказват за това как трябва да се изиграе сцената. Аз отидох да ги послушам, а започнаха да ми задават въпроси, получи се майсторски клас. Въпросите бяха много интересни. Тогава аз разбрах, че българското младо поколение е много перспективно…

-Бихте ли желали да поживеете в България, да си купите къща там?

-Имам желание, но засега нямам възможност, задължително бих си купила къща в България. На мен много ми харесва да посещавам нейните исторически места. Въобще, считам България за своя втора Родина. Там е слънчево и много красиво.

-Общувате ли с баща си?

-Да, общувам с баща си, но не толкова често. Старая се всяка година да отида до България, обичам да посещавам София. Освен това там имам по-малък брат – Николай. Той се занимава с музика, кани ме на неговите изпълнения.

-А знаете ли български език?

-Всичко разбирам много добре и знам няколко думи, но не владея свободно езика. За сметка на това мога с татко да пея песни на български.

-А отбелязвате ли българските празници?

-Добре помня празника на баба Марта, с който се отбелязва началото на пролетта. Баба ми Надя ми изпращаше красиви картички, и там пъхаше две мартенички: бяла и червена. До ден днешен ги пазя. По принцип много ми харесват българските народни бродерии: салфетки, престилки.

-Познавате ли българската кухня?

Много обичам българската кухня, и даже мога да приготвя
 някои неща. Често правя шопска салата.

-Повлияха ли родителите ви на избора на професия?

-И родителите, и баба ми, и дядо ми бяха актьори. Излиза, че аз съм продължител на династията, независимо, че много дълго имах съмнения по отношение на актьорската професия. Основно съм възпитавана от баба ми по майчина линия – Галина Станиславовна. Тя също е била актриса и в детството ми разказваше за нейния творчески живот. Даже ми играеше части от свои роли, пееше, танцуваше. Родителите ми повлияха не по-малко. Майка ми е Народна артистка на Русия, баща ми – Народен артист на България.

-Приели са ви в ГИТИС (държ. институт за театрално изкуство) на третия път. Упорито сте преследвала целта си и сте я постигнала...

-Кандидатствах и в други ВУЗ-ове, но исках да съм точно в ГИТИС. По време на следването посещавах изявите на майка ми.

-На 19 години станахте майка, не се ли уплашихте, че ще се наложи да сложите кръст на кариерата си?

-На тази възраст живеех за деня. И това, в действителност, е правилното. Помолих преподавателите да ме разберат, не исках да прекъсвам следването. Не исках да напускам института. Помагаха ми колеги, гледачки, майка ми. Разбира се, всичко това беше трудно, но се справих. Наистина, много по-добре е да се отделя повече време за детето. Може би  затова моят Миша стана самостоятелен. Сега ние с него сме приятели, много добре общуваме. Аз самата разбирам, че тогава много съм пропуснала и сега се опитвам да наваксам.

-Режисьор на филма „Чайка“ по пиесата на Чехов бе вашата майка – Маргарита Терехова. Лесно ли се сработихте с нея?

-Аз много се вълнувах, но майка ми е много внимателен човек - в живота и в творчеството си. Ние с голям интерес работихме над този проект. Снимахме в Мелихово – в имението на Чехов и в Переславъл Залески край езерото Плещчеево. Там е много красиво. Природата и тези места в имението ни помогнаха да се настроим на нужния тон. Филма бе отбелязан и много се изговори за него. Аз, между другото, гледах в Интернет коментарите за тази работа. Бих искала да благодаря и на българските зрители за приятните отзиви.

-В същия този филм заедно с вас игра и вашия брат, така ли е?

-Да, той игра Треплев, но не се вижда в актьорската професия. Независимо от това, той се пробва като режисьор, засне филм по собствен сценария. Брат ми е много талантлив човек и се надявам, че го очаква голямо бъдеще.

-Какви роли бихте желала да изиграете?

-Искам най-различни роли и може би необикновени. Много ми харесват историческите персонажи. Сега Светлана Сергеевна Дружинина снима продължението на „Дворцови преврати“, аз там играя Регина – исторически персонаж. Чудесни снимки, просто дар от съдбата! Ние снимаме в Петерхов, в двореца, в красивите костюми на Игор Дадиани, с талантливия оператор Анатолий Мукасей, с великолепен актьорски състав! Ето такива роли искам, такива интересни снимки.

-Между другото, предложиха ми да играя и във филма на на Володя Каратаев „Лакомото парче“ - засега това е работно заглавие. Моята роля в този филм е достатъчно забавна – играя съпруга на бандит, която... общува с космоса.

-За артиста е много важно винаги да изглежда добре. Вие изглеждате великолепно! Каква е тайната ви?

-Благодаря, нямам особени тайни. Мога да кажа само едно: жена на моята възраст трябва задължително да намира време и средства да се грижи за себе си. Особено, когато става дума за здравето, за външния вид. Използвам определена козметика, ходя на спа-процедури, на масажи, в козметична клиника. И, разбира се, танци, упражнения. Не обичам много фитнеса, но мога сутрин да се организирам и да направя сутрешна гимнастика. Старая се да се поддържам във форма. Диетите не ги възприемам. За мен диетата е ограничение. Просто се старая да ям по-малко, когато се „позакръгля“. И смятам, че ако човек иска да се заеме със себе си, винаги ще намери време.

-Какво е за вас щастието?

-Разбира се, щастие е любимите, близките хора да са здрави. Щастие е моят син да намери пътя си.