Прост въпрос
/ брой: 158
Днес се провежда среща на финансовите министри на ЕС, на която Франция и Германия настояват да се обсъди облагането с данък на финансовите транзакции. Тоест на тези, които печелят от курсови разлики. По-просто казано - на спекулантите. САЩ наложиха данък от 19 млрд щ.д. на финансовите си институции, който трябва да покрие разходите на американския данъкоплатец по спасяване на системата. В Ирландия действа мораториум, който задължи кредиторите да изчакат една година, преди да предприемат мерки срещу длъжниците си по ипотечни кредити. Това са все примери, които показват как зрели държави принуждават богатите да поемат своя дял в бремето на кризата. Как включват бедните в спасяването на финансите също е известно. Един от последните примери е проектобюджетът на Германия за 2011 г. С най-големи съкращения е натоварено министерството на труда - 7,9%.
За България какво знаем? Бюджетът се спасява чрез: съкращаване на служители, неплащане на задължения към фирми, повишени акцизи, орязване на парите за наука и образование, съкращаване на клинични пътеки, забавяне на парите на лекари, орязване на социални разходи, спестяване на пари по съфинансирани от ЕС проекти, лихви за майки, които са записали децата си на ясла, но са получавали помощи, и още много други, все трудни начини на пестене.
Питаме се дали и относително богатите ще бъдат включени по някакъв начин в носенето на товара? Например крупните работодатели, банките, висшите финансови чиновници, хората с най-високи доходи, приватизаторите, които не са се издължили на държавата и прочие?
В последния си брой в. "Капитал", в анализ за едногодишното управление, посочва като най-голям успех в социалната политика на ГЕРБ намаляването с два пункта на пенсионните вноски за бизнеса. Прочетете оценката още веднъж. Превъзходно чувство за хумор.