Пропагандна пушилка

Атанас ЗАФИРОВ,
член на ИБ на БСП

Инициатива за доброволната военна служба се появи в период на тежка кадрова криза във Въоръжените сили, когато некомплектът от личен състав преминава критичния минимум, въоръжението и техниката са технологичен анахронизъм, а проектите за модернизация са все още в сферата на обещанията и пожеланията, все така далеч от очакваната им реализация.
Убеждавайки се в неоспоримия факт за невъзможност от възстановяване на наборната военна служба, МО предложи като заместител идеята за доброволната военна служба. Както във всяка идея, и в тази може да се открият определени позитивни нюанси, които съвсем не са преобладаващи и подлагат на съмнения възможностите за нейната реализация. Нещо повече, остава съмнението, че идеята се лансира с ясното съзнание за нейната безперспективност, но в опит да се изпълни предизборно обещание, но с предизвестен завършек. В това си начинание "патриотите" от военното министерство далеч не са новатори. Партиите от управляващата коалиция имат богат опит да обещават предизборно неща, които няма как да бъдат изпълнени.
Обзорът на представените в общественото пространство виждания на МО показва наличието на схващания, доста по-различни от общоприетите за такъв вид служба. От популяризирането на намеренията става ясно, че за такава служба се приема военната подготовка на средношколците, студентите и гражданите, пожелали да придобият първоначални военни знания и умения - т.е. става въпрос за военна подготовка, а не за военна служба. От друга страна, военното обучение на изброените категории под една или друга форма се провежда и в момента, и като такова не представлява нов подход или инициатива. То обаче ще ощети и без друго изтънелия бюджет на МО, без да допринесе за повишаване на способностите на Въоръжените сили.
Ако направим бегъл анализ на военната подготовка на учениците от 9 и 10 клас, ще видим, че в настоящия период тя се провежда в 5 учебни часа. Подготовката е теоретична, съвсем информативна и се отнася до запознаване със задълженията на гражданите по отношение на отбраната на страната, видовете Въоръжени сили и действия при кризи от военен характер. За тази подготовка МО всяка година провежда обучителен курс с 800 военнослужещи и цивилни служители, определени за ръководители на тези занятия, с което се изразходват така необходими за оперативна и бойна подготовка финансови средства.
По-нататък хронологията на идеята предлага два варианта за подобряване на обучението. Първият предвижда военното обучение с хорариум от 5 часа да се провежда в 9 и 10 клас, а в 11 клас да е свободно избираем предмет от 65 учебни часа. Обучението ще се провежда от учители от средното училище, преминали специализиран педагогически курс във военните училища. Вторият вариант предвижда 5-часовите занятия в 9 и 10 клас да отпаднат, а на тяхно място да се въведе нов учебен предмет ("военна подготовка"). Предметът да е задължително избираем и да е с хорариум от 80 до 100 учебни часа, от които 40 часа да са практическа подготовка. Предвижда се преподаватели по новия учебен предмет да са офицери от резерва, а за практическите занятия да се ползва инфраструктурата на МО.
Анализът на двата варианта определено дава предпочитания на втория като по-приемлив и приложим. Той обаче може да се реализира само с финансови средства извън бюджета на МО. Отбраната на страната, както и подготовката на населението за отбрана, не е задължение само на МО, a национална отговорност.
Военната подготовка на студентите е разделена на две - подготовка на студенти от висшите военни училища и на студенти от други университети. Със студентите от други висши училища в момента се провеждат два курса - единият "начална военна подготовка" с хорариум до 90 часа, а другият - "специална военна подготовка" с хорариум не по-малко от 90 часа. От 2014 до 2017 г. в двата курса са се обучавали приблизително 600 студенти, от които едва 30 са придобили квалификация, подходяща за зачисляването им в мобилизационния резерв. 30 от 600!!! Тази ниска ефективност на обучението го прави ненужно, ресурсоемко и безперспективно. Още по-куриозно е състоянието на студентите, обучаващи се във висшите военни училища. С тях подобно обучение не е провеждано и не са положени дори минимални усилия за привличането им към този вид подготовка. Това състояние показва, че обучението на студенти от други университети е безполезно и ненужно, и че основните усилия трябва да се съсредоточат към студентите, обучаващи се във висшите военни училища. Няма по-добра възможност резервът да се попълва с офицери от студентите, обучаващи се там. Тя обаче трябва да бъде подкрепена с определени преференции и позитивни перспективи за обучаемите, които да гарантират нейната успешна реализация.
По отношение на подготовката на цивилни граждани, извършвана в Единния център за начална подготовка в гр. Плевен, характерни са показателите за 2016 г., когато там са се обучавали 147 цивилни граждани с похарчени 69 237 лв. Завършилите курса са положили клетва и са зачислени в мобилизационния резерв. Те обаче не притежават необходимата квалификация, за да получат мобилизационно назначение. По идеята, изразена от МО, това обучение трябва да продължи, като се променят изискванията към кандидатите по отношение на възрастта, психологическата им пригодност и други качества. Предвижда се преминалите обучението по възможност да се привличат за служба в доброволния резерв. Тези предложения са нереалистични и показват единствено, че не се познават детайлно проблемите на армията. Въвеждането на военна подготовка за цивилни граждани пренасочва усилията на МО от критичните проблеми, каквито са некомплектът на активните сили, състоянието на въоръжението и техниката, възможностите за нарастване на силите в случай на криза и редица други, към дейности, неносещи отбранителни способности, но струващи немалко средства на военния бюджет. По такъв начин от само себе си се очертава изводът, че обучението на цивилни граждани няма да подпомогне, а напротив - ще задълбочи хроничните проблеми на Въоръжените сили.
Обобщавайки изразените от МО идеи и намерения, може да се каже, че те не съответстват на възможностите за тяхната реализация и в настоящия момент не могат да се причислят към приоритетите на отбранителната политика.
При несъществуваща мобилизационна система, когато концептуално се разчита на мирновоенновременната структура на Въоръжените сили, идеята да се постигне попълване на мобилизационния резерв чрез подготовката на цивилни граждани е трудно осъществима, а следователно - ненужна и безсмислена.
Като цяло идеята за доброволна военна служба има много принципни слабости и несъответствия. В този си вид и съдържание тя не може да бъде успешно реализирана. И основателно възниква въпросът за нейната същност - оптимистична идея или нереалистична авантюра с отзвук от миналото, теоретична компенсация на предизборни обещания и симулация на реформи с предизвестени за страната и армията печални резултати.
МО трябва да спре пропагандните пушилки и да даде отговор на два простички въпроса - къде са обещаните нови самолети, кораби и бойни машини на пехотата? И докога българският военнослужещ ще получава унизително ниско възнаграждение за своята служба в полза на българското общество и Родината.