Проникновена и завладяваща поезия

Иван Гранитски

Новата книга на Георги Атанасов "Опаковани различия" (изд. "Захарий Стоянов") е удивителна в своята естественост и простота и в същото време - със своето вътрешно проникновение и великолепие. Неговите търсения са много близки с тези на Николай Милчев и на един друг поет, който, уви, си отиде твърде рано - Иван Методиев. Макар и доста различни, ще си позволя да направя паралел между тях. Това са поети на пасторалното, на съзерцанието на природата, съчетано с естествена омъдреност, което означава и печал. Защото който трупа познание, трупа печал.

В същото време поезията на Георги Атанасов достига до проникновения, които не могат да не ни завладеят. На фона на целия разпад на ценности, нрави, ориентири, това е отговорът, с който тези поети продължават изконната традиция на нацията и отстояват духовната ни идентичност.
Бидейки много модерни, защото това е модерна като светоусещане, изказ, естетика, поетика поезия, те са в същото време и последователи на онова, което идва от Пейо Яворов, от Димчо Дебелянов, Гео Милев и Никола Вапцаров.
    В цикъла "Правила" всяко стихотворение започва с особена ремарка "факт" и следващия го "съвет към себе си". Очевидно е желанието на поета чрез своеобразна елептичност да се улови в поантата философската поука.
Такава поука има и в стихотворението "Мед", чийто финал е поразителен:
    Две струйки мед душата ми отварят.
    Едната в земният ми път се стича,
    а другата е мъдростта космична
    от Райската градина на Пчеларя.
    А също така и в малката изящна поема "Дървото на Словото", която заедно с още много други стихотворения доказва, че имаме среща с талантлива книга.
Мисля, че съпротивата на хора като Георги Атанасов, като Николай Милчев, като други поети и белетристи, е по-мъчна, по-трудна и на пръв поглед по-безнадеждна. Но тя има своето оправдание и своето основание. Това е естетическа и морална съпротива, която спира или поне забавя смъкването на обществото към пропастта на варварството.