Промените в Изпълнителното бюро - днес и без отлагане

Проф. Ваня Добрева

На пленум на Националния съвет на БСП председателят Михаил Миков обеща да предложи промени в Изпълнителното бюро. Още повече, че членовете на ИБ вече подадоха оставка. Същевременно ситуацията в партията след катастрофалната ни загуба на парламентарните избори повелява предвижданите промени в ИБ да бъдат дълбоко мотивирани и радикални. Естествено, в този случай непременно трябва да се спазва принципът на приемственост, без провеждане на поголовна чистка.
Ще си позволя като член на Националния съвет на БСП да направя няколко предложения във връзка с предстоящото обновяване на Изпълнителното бюро. С други думи, ще формулирам принципи, съгласно които биха могли да се направят промените.
Първо, общоприето е, че

БСП не е лидерска партия

В разрез с това твърдение обаче на всеки следващ неин конгрес се увеличават властовите пълномощия на председателя и се ограничават съответните пълномощия на Националния съвет.
Ще посоча три примера.
По Устав Конгресът избира отделно Национален съвет и председател на партията. На практика се оказва, че след това - през мандатния си период - председателят получава повече фактическа власт, отколкото тази на Националния съвет на БСП. 
По Устав председателят предлага състава и промените в Изпълнителното бюро по свое усмотрение, НС на БСП ги дискутира, но накрая ги приема така, както са предложени от председателя.
Членовете на ИБ на свои заседания обсъждат важни за страната и партията въпроси, но не гласуват решенията (задоволяват се със съвещателния си глас). Окончателно решенията на Бюрото еднолично ги взима председателят (поне така беше преди няколко години, докато бях член на ИБ).
Убедена съм, че подобни права, притежавани от председателя по Устав, придвижват БСП към т.нар. лидерски формации, което вреди на демократичното развитие на партията ни. Претекстът, че така се укрепва единството и единодейстието в БСП, не отговаря на реалностите, защото по същество по този начин партията се придвижва към утвърждаване на едноличната власт на председателя. Тези отклонения от демократичните партийни принципи непременно трябва да бъдат коригирани на предстоящия конгрес през 2015 г.: вече писах, че е по-правилно и по-ефективно председателят на БСП в бъдеще да се избира от Националния съвет на БСП, а не от конгреса. 
Но Михаил Миков - така мисля - е в състояние още отсега, преди конгреса, да поправи част от вътрешнопартийните деформации в полза на

разширяване правата на Националния съвет

на БСП. Що се отнася конкретно до обещаните промени в ИБ, нашият председател днес е призван да се съобрази в далеч по-голяма степен с волята на НС на БСП - ръководния орган в партията между два конгреса.
Това предполага председателят, внасяйки в НС НА БСП своето предложение за промени в ИБ, да се съгласи предложенията за нови членове на бюрото, направени от НС на партията, да бъдат също включени - на равноправни начала - в списъка за тайното гласуване. И който получи необходимите гласове, той да влезе в Изпълнителното бюро.
Тук е важно до отбележа, че сегашният модел - председателят да предлага екип от единомишленици, е порочен, тъй като става въпрос за участие в най-висшия оперативен орган на партията, а не за съдружие, формирано според замисъла, но и според симпатиите и капризите на вносителя. Ако НС на БСП разполага с повече действителни права, най-способните, най-нужните и най-авторитетните членове на Националния съвет, част от които могат и да не отговарят на личните предпочитания на председателя, ще получат възможности да влязат в ИБ.
Второ, при изготвяне на предложението за промени в ИБ за предпочитане е, ако председателят предложи другари, които да са политици-експерти, "покриващи" основните сфери на националния ни живот: промишленост, селско стопанство, енергетика, финанси, външна политика, национална сигурност, медийна политика, наука и образование, култура, организационна дейност в партията. Належащо е да се скъса с виждането за

всеможещия партиен работник, годен за всяка дейност

с която го натовари партията. Както и с налагането на визията, че експертите най-често не са членове на партията, а независими фигури, нямащи нищо общо с БСП (дори и идеологически). Заместниците на председателя биха могли да се избират измежду хората, които отговарят за отделните направления, хора с ясни позиции и доказан авторитет. Крайно необходимо е да се спре процесът на деинтелектуализация във висшия ешелон на партията.
Трето, коректно би било нашите представители в Европейския парламент - за периода, докато са евродепутати - да не бъдат включвани в състава на ИБ. В края на краищата те са избрани, но и  разполагат с несравнимо по-големи възможности, отколкото колегите им парламентаристи у нас, да работят в Брюксел и Страсбург и там да защитават интересите на Република България.
 Очаквам нашите депутати в Европарламента да отстояват големите въпроси на европейската политика в контекста на националните ни интереси. В този смисъл именно те да обосноват необходимостта от дълбоки реформи в ЕС, да настояват за скъсване с бюрократизма и връщане към онези цели, в името на които ЕС е създаден. Наред с това, време е ние, българите, да се освободим от присадения ни комплекс, че сме втора категория хора, понеже сме в Югоизточна Европа, за разлика от Запада, където живеели свръхчовеци. И да не забравяме като европейци с древна история и култура обстоятелството, че България е равнопоставен член на ЕС, който разполага с правото да участва със самостоятелен глас в решаването както на частични, така и на фундаментални за Евросъюза проблеми.   
Очаквам от българските депутати в ПЕС, примерно, да изразят в ЕП безпокойство от факта, че в последно време ЕС става все повече зависим от свръхдържавата САЩ, което е опасно за единството му, както и за бъдещето на нашия континент. Да се противопоставят остро, на пленарни заседания и в западните медии, на подготвеното за подписване "Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции" -

ТПТИ, което ще нанесе непоправими беди

върху икономиката на държавите членки на ЕС, обвързвайки ги с непосилни и подчиняващи ги договорености. Добре би било нашите евродепутати да внесат предложения за реално повишаване ролята на националното законодателство (в рамките на възможното).
Същевременно защо да не работят за действително разширяване на зоните на националния суверенитет по пътя на Унгария, Чехия или Словакия? Защо да не се опитат да обяснят, най-малкото в рамките на ПЕС, колко опасен за световния мир е походът на НАТО на Изток, към границите на Русия, и колко по-сложен в геополитически, исторически и културен аспект е въпросът с Крим и Източна Украйна? Защо да не пледират за създаване на общоевропейска армия? По този начин отношенията между общоевропейската армия и армията на САЩ ще бъдат поставени на равноправна основа. Впрочем в историята на човечеството няма междунационален съюз като Европейския, отговарящ за сигурността на половин милиард европейци, който да не разполага със самостоятелни въоръжени сили!
Надявам се, че социалистите депутати ще превърнат във фокус на дискусия в ЕП стимулирането на националните икономики чрез засилване на регулиращата роля на държавата; подпомагането и защитата на собствените производства, които да предлагат стоки на такива ниски цени, на каквито са стоките, идващи от развитите страни - членки на ЕС. Наред с това, редно е нашите депутати социалисти да се обявят публично срещу грубото политизиране на европейската енергийната политика.
 Както се вижда,

има широко поле за дейност на левите ни евродепутати

което няма да им попречи да поддържат  регулярни връзки с българските гласоподаватели, да откриват офиси и приемни в страната. Докато избирането им за членове и на ИБ би могло да се приеме като преяждане с власт.
Четвърто, от голямо значение е да се намери вярна пропорция между членовете на ИБ - депутати, и членовете на ИБ, които не са народни представители. В този дух се изказа наскоро Корнелия Нинова. Без да се стига до крайности, в нейното предложение се съдържа здрав смисъл. Поради няколко причини. Депутатските задължения могат да попречат на члена на ИБ да се посвети изцяло на задълженията си в този отговорен партиен орган. И още, отдавна расте опасността за сметка на парламентарния характер на БСП да се отнеме основополагащата й роля като масова партия: Бюрото и парламентарната ни група да са едно и също лице в два формално различни образа.
Пето, при осъществяване на промените председателят би могъл да се съобрази и с това, в кои сектори понастоящем най-вече страда партийната дейност. Сега засега може да се говори за много сериозни недостатъци и отклонения най-напред във външната политика и в сектора национална сигурност на БСП, наред с това в организационното и медийното направление. Промените трябва да гарантират прелом в тези сфери от партийния живот.
Шесто, другарят Миков ще сбърка, ако и този път се задоволи не с радикални, а с периферийни, козметични промени в ИБ. Партията няма да прости повече бавене и отлагане на неотложните кадрови преустройства, както и компромисите с хора, чието присъствие в ИБ е синоним на конформизъм и на конюнктурна геополитическа ориентация, биеща се с тази, която фигурира в стратегическите и тактическите постановки, приемани на различни партийни форуми.
Надявам се, че предложенията, които правя, могат да са от полза във връзка с принципите, въз основа на които Михаил Миков ще направи предложенията за промени в ИБ на БСП.