12 Август 2020сряда16:20 ч.

На фокус

Проклятието на геополитиката

Пачки, пистолет и мирис на газ

/ брой: 135

visibility 1448

Проф. Ивайло ГРУЕВ,

преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

Има дълбока символика в емблематичната снимка, дисекция на неподправената личност на премиера Борисов, този път - без грим и без сервилността на казионните "мисирки", които с ентусиазирана дилетанщина се преструват на журналисти. Снимката сама по себе си е повече от недвусмислена - не само за личноста на премиер-министъра Борисов, но и за нетрадиционния стил в управлението на държавата България. 

Както лаконично е казал народът - думите са излишни. Вероятно по тази причина възпитана Европа остана с широко отворена уста от този неповторим "мise en scene", представящ премиер-министър на страна от Европейски съюз в балкански вариант на филма "Кръстника". Искам тук да отбележа, че не одобрявам разпостранението на снимки, видео- или аудиозаписи от спалнята на когото и да било, още повече на политическо лице, представляващо държавата. Крилатата фраза  "Държавата няма място в спалните на нацията",  изречена преди повече от половин век от тогавашния премиер-министър на Канада Пиер Елиот Трюдо, продължава да е универсално табу, но изглежда в този случай стимулът е бил достатъчно сериозен. Пък и какво тук означава някаква си периферна държава със силно затихващи функции.

Очевидно целта е била не да се осветли какво става в спалнята на премиера, а да се докаже принадлежност към "културата" на подземния свят, несъвместим с общоприетите канони на държавната административна пирамида, още по-малко със самия й връх, и да се предизвика повишаване на социалното напрежение в страната. Плакатите от най-масовите протести от 1989 г. - "Мафия", "Оставка", "Мутри вън!", са естественото  следствие на спонтанния народен гняв, който най-накрая избухна срещу лицето на властта, така уютно привикнала с 

комфорта на прекалено дългото безвремие

породено от токсичната смес на страх, апатия, безнадеждност и смирение. Извинението "Мафията превзе държавата", ерго, всякаква съпротива е излишна, този път не сработи. Основен фактор за изригването на народния гняв бе стилът на главния прокурор Гешев, чиято "демократура" с нахлуването на 30 въоръжени лица в президентството преля чашата на търпението. Да, никой не е над закона, но ако цитираме Джордж Оруел от "Animal Farm", ще си припомним, че "Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите". Верен на тази правова аксиома, главният прокурор не пожела да разследва автентичността на снимките, нито силно компроментиращия предхождащ аудиозапис. 

Все пак е добре да се припомни, че от  историческа гледна точка олигархичният модел на управление, при който концентрирането на властта в лица, припяващи и дори вярващи си, че "Etat c'est moi!" (Държавата, това съм аз), не е нито дългосрочен, нито здравословен, макар изключения да има. Справка: "Тhe lost decade" (Пропиляното десетилетие) през 70-те години в Латинска Америка, чиито авторитарни режими откровено и открито флиртуваха с най-мракобесните практики на фашистката идеология. Толкова за "демократурата". Но нека се опитаме да отговорим на въпроса кой стои зад серията дискредитиращи личността на премиер-министъра Бойко Борисов "инциденти" или да ги наречем случайности. Кой разпореди да се появят тези снимки и записи, защо именно сега. И, разбира се, най-тривиалният от всички въпроси - "Сui Bono?" - кой има полза от всичко това? 

Прави силно впечатление фактът, че Борисов отказа да коментира автентичността на снимките, вероятно е добре запознат с поръчителя и вероятно по тази причина предпочете да премълчи. Не е от съществено значение дали съответното лице е служител на НСО или негов много близък съратник (за да бъде пуснат в спалнята на премиера, докато спи (полу)гол), или пък привлекателно създание от нежния пол, без задължително да се казва Мата Хари. Подобно действие по-скоро внушава тривиална разработка на службите. Въпросът е на кои служби? Или по-скоро - кой е истинският мотив да се тиражират именно сега, а не преди години? 

Няколко предположения: Ескалация и възможно навлизане в "гореща фаза" на конфликта с Божков? По тази логика, ако търсим аналогия с "нагорещяване" не само на взаимоотношения, лятната резиденция на Доган в буквалния смисъл горя неотдавна, на 18 май 2020 г. Пожарът бе последван и от друг странен инцидент, с 38-годишен офицер от НСО, намерен удавен до кея на  същите сараи на Доган, почти месец по-късно. Събития, по-скоро характерни за стилистиката на Марио Пузо (сценариста на филма "Кръстника"). Да не забравяме, че от трибуната на Народното събрание през 2013 г. Бойко Борисов публично заяви как приятелска разузнавателна служба му е докладвала, че срещу него се готви атентат, употребявайки недвусмислена лексика, характерна за кръговте на мафията: "Доган ме е поръчал".          

На фона на тези, нека ги наречем, "фолклорни" събития, съществува и друго измерение на сагата на заредилите се в последно време  неблагополучия за Борисов, а именно - проклятието на геополитиката. България е не само страна на Балканите, България е 

най-ключовата страна в региона

и затова който контролира България, контролира целите Балкани. Логично е САЩ да са силно заинтересувани България да бъде подвластна на американските интереси. Поради статута си на най-изключителната страна "American Exceptionalism" и световен хегемон (макар силно отслабен), САЩ имат досадния навик да не приемат "не" за отговор. Борисов е твърде добре запознат с тази жизненоважна прищявка и много добре се съобразява с нея. Да си припомним неговите думи:  

"Признали сме "Хизбула" за терористична организация.  

Спрели сме три големи руски проекта.

Спрели сме руски самолети над морето. 

Това ако не е партньорство, какво е?" 

Проблемът е, че тези стратегически проекти, след като бяха замразени, сега са в процес на реанимиране. "Турски поток", "Балкански поток" или "Хъб Борисов" - как се нарича той е без значение, от изключително значение е обаче дали по тези тръби ще тече руски, смятай недемократичен, газ. Подобна перспектива е не само неприемлива, но и недопустима за американската страна. Същото е и със строежа на "Белене", в който руският "Росатом" в момента е в по-изгодна позиция спрямо своите конкуренти. 

Този акт на несъобразяване с американската страна не се ограничава единственно с руските енергийни проекти. Категоричният отказ на Борисов от нова черноморска флотилия, заедно с Турция и Румъния, целяща възпирането на "нарастваща руска агресия", изглежда не е забравен. Още повече след силно охладените връзки между Турция и САЩ след неуспешния преврат срещу Ердоган през 2016 г., геополитическата роля на България нарасна значително. На България е отредено да бъде много по-сериозен играч, въпреки явната неохота на премиера към подобен сценарий.

В тази ситуация Борисов, макар и опитен въжеиграч, балансирайки под самия купол на цирка, съзнава, че всяка следваща стъпка би го пратила в политическата бездна, още повече след като някой услужливо е отрязал въжето. Така че какъвто и ход  да предприеме, той неизбежно е обречен да бъде фатален. 

Подозирам, че Борисов осъзнава това. Протестите играят ролята на публиката, която би аплодирала този летеж и би легитимирала следващата (засега неясна) политическа конфигурация под лозунга за единство и общонационално спасение.   

Бъпросът е все пак кой прояви 

дързостта да пререже въжето

и кой политически ще оглави цунамито на народното недоволство? Ако това бъдат десни политически групировки, неизбежно се сблъскваме с диалектически непреодолимо противоречие - десните са все още апологети на напълно дискредитираната неолиберална идеология, сринала България към до болка познатия мафиозно-олигархичен модел, срещу който народът изригна. Протестиращите идентифицираха корупцията и мафията като генезис на проблема, но не се вгледаха по-надълбоко. За да функционира олигархичният модел така успешно, това се дължи също така и на известни външни зависимости, или да си го кажем направо - на едно силно външно управление. България ще възприеме ли желания от САЩ външнополитически курс на "втвърден" евроатлантизъм срещу Русия: днес спиране на руските енергийни проекти, утре  флотилия, по-късно военни бази на Черно море и евентуално настаняване на ПРО... 

Дълбоко се съмнявам в "професионализма" на казионната, дискредитирана пиар машина и в това, че тя ще успее да промени традиционите русофилски и пацифистки настройки на българския народ. Това едва ли би било достатъчно. Изходът? 

Нова "демократура" с нови лица? 

Предстои да видим.

До 50 % по-малко клиенти в търговските вериги

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 153

Маркират месо от рискови региони с диамант и кръст

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 153

Въглищните ни централи ще работят до 2050 г.

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 153

Розовата индустрия е в шок

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 153

За първи път от 11 години Великобритания е в ресеция

автор:Дума

visibility 133

Доналд Тръмп забрани приложението TikTok

автор:Дума

visibility 137

Протестите в Беларус ескалираха

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 153

Русия първа в света регистрира ваксина

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ