30 Октомври 2020петък13:56 ч.

Снимка ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА

Интервю

Проф. Тодор Кантарджиев: Маските ограничават не само КОВИД-19

Застудяването на времето и неспазването на противоепидемичните мерки увеличиха случаите, казва директорът на Националния център по заразни и паразитни болести

/ брой: 197

автор:Аида Паникян

visibility 1549

ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ е роден в София. Възпитаник е на Медицинската академия в София. От 1981 до 1982 г. работи като лекар в гр. Белово, след което е научен сътрудник в Катедрата по военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в Националния център по заразни и паразитни болести, където ръководи сектор, след това лаборатория, обединени лаборатории, завежда отдел, зам.-директор е на центъра и в момента е негов директор. През 1986 г. придобива специалност микробиология, през 2001 г. - клинична имунология, а през 2004 г. - епидемиология на инфекциозните болести. Доктор е по медицина от 1991 г., а от 2008 г. е доктор на медицинските науки. Специализира в Роберт Кох Институт и на други места в Германия и Великобритания.

"Вирусът продължава да е толкова смъртоносен, колкото бе и преди десет месеца"

- Проф. Кантарджиев, медицината по-добре ли познава вируса SARS-Cov-2?

- Да, за девет месеца донякъде го опознахме - от една страна биологията му, а от друга - хода на заболяването, както и неговото пандемично разпространение. Вече знаем, че вирусът атакува рецептори, които се намират предимно в дихателната система, но поразява и рецептори в другите вътрешни органи. Много такива рецептори има примерно и в храносмилателната система, но тя е защитена от солната киселина на стомаха, която убива вируса, попаднал там. В Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) работим по целогеномното секвениране на вируса, като по този начин виждаме последователността на неговите нуклеотидни бази в неговата рибонуклеинова киселина. Като повечето други РНК-съдържащи вируси, SARS-Cov-2 мутира по-трудно. От първите вируси, които доказахме у нас през март и април, досега наблюдаваме няколко мутации при разпространението му сред българското население. В света при сравняване на целите геноми на над 100 хиляди вируса са открити над 1000 мутации.

- Различни ли са от тези в други страни?

- В НЦЗПБ доказахме два идентични вируса в област Благоевград в началото на епидемията - единият, доказан през март, а другият - в началото на април, те са абсолютно идентични на уханския щам. Другите мутации имаме възможност компютърно да преценим от кои държави (предимно европейски) са дошли и евентуално от България кои мутирали вируси са отишли в други държави.

- Споменахте, че вирусът засяга немалко органи.

- Да, в НЦЗПБ следим и поведението на вируса в човешкия организъм. Колегите от имунологичния отдел проучиха имунния отговор, който се създава при вируса, както и клетъчния имунитет и клетките на паметта, който създава този вирус. Оказа се, че някои от другите циркулиращи коронавируси, които причиняват есенно-зимни респираторни заболявания (известни са няколко генетични линии), създават имунитет. Едно от обясненията, че децата прекарват по-леко е, че те много често боледуват от есенно-зимни респираторни вирусни инфекции и имат изграден кръстосан имунитет. Около 15% от сухата кашлица и 20% от гърлобола се причиняват от коронавируси. Открихме хора, които не са били в контакт с новия коронавирус, но имат известна имунологична памет към другите коронавируси. Те прекарват новата инфекция с много леки симптоми или безсимптомно. 

- Какво установихте за протичането на болестта?

- Второто, което изучаваме в НЦЗПБ, е патогенезата на болестта. За разлика от другите често появяващи се през есента и зимата вече по-добре познати ни вируси, SARS-Cov-2 прави две огнища на инфекция в човешкото тяло. Едното е в горната част на дихателната система, а другото - в белия дроб. Това се изучава много задълбочено, включително с аутопсии на починали от КОВИД-19. (Въпреки разпространяващите се слухове, че аутопсии на починали от КОВИД-19 не се правят, те се правят, включително и в България). Миналата седмица на конгреса на Дружеството по инфекциозни болести дойде патолог от Базел, българин - д-р Александър Цанков. Той специализира в тази област през цялата си лекарска кариера, като досега се е занимавал с изменения на органите на починали от СПИН, а от осем месеца - и на починали от новия коронавирус. Установено е, че КОВИД-19 засяга вътрешната част на малките кръвоносни съдове. Най-много от най-малките засегнати кръвоносни съдове се намират в белия дроб. Засягането и увреждането на тези мънички съдове пречи на усвояването на кислорода. Малките кръвоносни съдове, включително отговорните за газовия обмен - въздуха, който вдишваме, как трябва да стигне до хемоглобина на еритроцитите, се запушват от действието на вируса. При този вирус е интересен един феномен - човек не усеща силно липсата на кислород, защото част от отделения въглероден диоксид минава през кръвната плазма. Но изведнъж тези малки кръвоносни съдове в белия дроб се запушват, еритроцитите не могат да минават през тях и човек изпада в кислороден глад. 

В края на епидемията в Китай се появи мутация, която направи вируса по-лесно възприемчив и хората започнаха по-лесно да се заразяват - неговите рецептори откриват аналогичните рецептори в човешките клетки. За жалост, не се забеляза това, което очаквахме в началото на епидемията - вирусът да стане по-малко смъртоносен. В замяна на това се повиши познанието на медицината за лечението на болестта - основното е образуването на тромби в малките кръвоносни съдове.

Вече се разграничиха три фази на заболяването (говоря за тежките случаи, а не за онези 80%, които протичат леко или безсимптомно). Първата е на ускорено размножаване на вируса (вирусната репликация). Протоколът за лечението е с антивирусни лекарства. В началото е опитвано с противогрипни медикаменти, но резултатът не беше удовлетворителен. Сега в схемата е включен ремдесивир - широкоспектърно антивирусно лекарство. Прилага се интравенозно. При втората фаза се засяга имунната система. Това е фазата на ангажирането на продукцията на интерферон - белтък, който се отделя от човешките клетки, в това число мускулните и клетките на вътрешните органи, който има антивирусно действие, независимо от вируса. Оказа се, че при различни хора има различно количество гени, отговорни за интерферона. Това означава, че всеки образува различно количество интерферон, когато е нападнат от даден вирус. Именно това различава хода на заболяването при различните пациенти. Обикновено много силна експресия на интерферон може да доведе до по-тежка клинична проява. При тази фаза настъпва и т.нар. коагулопатия - образуването на тромбите в кръвоносните съдове, от вируса се засягат вътрешните стени на кръвоносните съдове.  

- Ако човек, който не е заболял от КОВИД-19, взема редовно 100-милиграмов аспирин, това може ли да му "помогне", ако заболее?

- По мое мнение - да. Антикоагулантите са полезни, но задължително трябва да се вземат само след консултация с лекар и категорично под лекарски контрол! Хората, на които е предписан 75 или 100-милиграмов аспирин, трябва да продължават да го вземат, защото той пречи за съсирване на кръвта. Аспиринът може би е едно от най-успешните лекарства на човечеството повече от 120 години и почти всяко десетилетие откриваме нови негови качества и ползи.

Третата фаза на заболяването е отключването на цитокиновата буря, активиране на макрофагите. През тази фаза трябва да се дават лекарства за намаляване на имунитета. В момента се коментира широко приложението на дексаметазон. Има няколко групи лекарства, които се наложиха. А най-модерното лечение е с моноклонални антитела, но предстои проверката на безвредността им, което ще отнеме време. 

Най-важното за противоепидемичните мерки е носенето на маските, те ограничават заразата. На 6 октомври излезе голям обзор в "Нейчър" - едно от най-авторитетните световни издания за медицина и биология, за носенето на маски. Статията започва с експеримент в Гвинея Бисау. По време на епидемията, където са ползвали маски, има много по-малко заразени, много по-леко протича заболяването и разпространението на заразата е много по-бавно. Не само КОВИД-19 се ограничава с носенето на маски. През 1918-1919 г. по време на испанския грип маските са спасили милиони животи. 

- Защо се увеличиха тези дни случаите на КОВИД-19?

- Причините са две. Едната е застудяването на времето и повишената влажност. През септември най-много ни пазеше топлото и сухо време - слънцето е най-добрият дезинфектант срещу коронавируси. Хората бяха на открито, а и в България винаги има ветрец. Всичко това рязко намали разпространението по аерозолен път. Сега се увеличиха случаите и по друга причина - хората започнаха да не спазват противоепидемичните мерки, в обществото надделя неправилното мнение, че маските са излишни и са наложени за тормоз от Националния оперативен щаб, а НОЩ не издава заповеди за маски, карантиниране и не налага глоби.

Щабът само предлагаше мерки до 12 май 2020 г., до края на извънредното положение. Щабът е създаден във втората половина на февруари с решение на Министерския съвет. Членовете му периодично анализираме ситуацията по десетки показатели, следим за броя случаи и предлагаме решение. Но щабът не затваря или отваря заведения, училища, офиси и каквото и да било. Щабът не слага маски, нито глобява за неносенето им. Противоепидемичните мерки, част от които е носенето на маски (кога, къде, от кого), се предлагат от главния държавен здравен инспектор и се налагат със заповед на министъра на здравеопазването.

- По-предвидим ли е вирусът или продължава да е подмолен и лицемерен като в началото?

- През тези месеци доста неща се разбраха за вируса. Стана горе-долу като през 1976 г., когато бе открит нов микроб - причинителя на легионерската болест. Тогава всички лаборатории по света работеха за нея и изведнъж се оказа, че за легионелата знаем повече, отколкото за салмонелата, която от 300-400 години през лятото масово поразява с диария. 

- Поради каква медицинска причина отпада изискването за отрицателен тест след карантина и изписване от болница? Какво се промени във вируса или болестта от март досега? 

- Когато инфекцията минава леко или безсимптомно, на втората седмица пациентът не може да отделя вируса и да заразява. Затова изследването е излишно.

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 86

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ