16 Януари 2022неделя21:37 ч.

ново:

Националният съвет на БСП свиква заседание на 50-ия Конгрес *** Пакет от 1,5 млрд. лв. в помощ на бизнеса и ЕРП заради енергийната криза *** Земетресение разклати Гърция, усети се в София *** Окончателно: Гонят Джокович от Австралия Националният съвет на БСП свиква заседание на 50-ия Конгрес *** Пакет от 1,5 млрд. лв. в помощ на бизнеса и ЕРП заради енергийната криза *** Земетресение разклати Гърция, усети се в София *** Окончателно: Гонят Джокович от Австралия

Греди Асса много би искал да сподели това, което знае и прави, Снимка личен архив

Неделник

Срещи

Проф. Греди Асса: Изкуството дава доброта и смисъл

Най-високата награда е чувството, че някак си полезен на другите, сподели световноизвестният художник

/ брой: 9

автор:Дума

visibility 622

Интервю на Альона НЕЙКОВА


- Колко време ви отне "да се потопите в забавеното време" и да сътворите картините за "Посока юг", Маестро?

- Последните години минаха необичайно. Външни обстоятелства прекрояваха и моето време. Работих около две години върху тези картини, но имаше и периоди на прекъсвания. 

- Много са поетични думите ви, цитирани по повод новата ви изложба на сайта на галерия "Ракурси". Изкушаван ли сте през годините не само от изобразителното изкуство, но и от литературата?

- Думите, които съпътстват изложбите ми, са продиктувани от мисли и емоции, които се стремя да предам, доколкото мога. Стоя все повече встрани от претенциозните текстове, които въвеждат в изложби през тъмните коридори на взети назаем понятия. Изкушенията на писането са опити да се вникне в мисленето, да се сподели с думи един вътрешен опит. Аз правя това с подготвителните рисунки за картините. Трудно е да се рисува с думи, но понякога се получава. 

- Представяте ли си хората, които проявяват интерес към вашето творчество? Случвало ли се е да наблюдавате отстрани как реагират, разглеждайки картините ви по време на изложба? Харесва ли ви да се запознавате и да разговаряте с онези, които идват да видят вашите произведения?

- Винаги съм имал желание да разговарям с хора, които оценяват положително или отрицателно работата ми. Опитвам се да вникна в думите им. Вярвам, че този контакт би разкрил нещо ново за мен.

- Важно ли е за вас да знаете какви личности се сдобиват с ваши произведения? 

- Бих искал да познавам хората, които притежават мои картини. Има колекционери, за които събирането на творби е съкровено занимание, което държат далеч от любопитството на околните.

- Рисувате много котки, защото ги предпочитате като животни или има друга причина?

- Като бях малък, наблюдавах тези странни животни, които живееха в къща до нашата. Виждах как те се променят, дори стават непредвидими, след което се връщат отново към себе си.

- Съществува ли създадена от вас творба, с която не бихте искали да се разделите, колкото и пари да ви предлагат за нея?

- Да, винаги имам картини, които пазя. Сега това са творби, които рисувам с мисъл за моя внук Александър.

- С Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров създавате авангардната група "Градът". Възможни ли са сега подобни обединения между творци?

- Разбира се, че са възможни обединенията между художници. Достатъчно е да споделят вижданията си за съвременното изкуство и да вярват, че заедно имат какво да предложат на публиката. Вярно е, че днес конкуренцията сякаш изостря отношенията, но винаги има основа за сътрудничество, особено когато то е свързано с нови творчески хоризонти.

- Направихте Вавилонската кула пред музея "Дом на хумора и сатирата" в Габрово като монумент на неразбирателството между хората. Смятате ли, че тази творба някога ще спре да бъде актуална?

- Този монумент и днес е като стрела в центъра на мишената на времето. Разноезичието, невъзможността за разбирателство, фалшивите новини, враждебната реч са изградили новата Вавилонска кула на дигиталните технологии. Информацията се движи с невероятна скорост, светът е станал достъпен и обозрим, напредъкът на технологиите прави бита ни по-лесен. В същото време уважението към другия, е избутано от една безпринципна конкуренция, от дълбинно чувство за несправедливост.

- Ваши произведения са били показвани на изложби в Швейцария, Китай, Словения, Полша, Австрия, Великобритания, Германия, САЩ, Русия... Къде се чувствахте най-разбран като творец? В коя друга страна бихте искали да представите изкуството си?

- България безусловно е моето място в света. Тук работя и вярвам, че дори въздухът ми помага. По време на престоя ми в САЩ също чувствах подкрепа и разбиране. В далечна Азия, по време на биеналетата в Пекин и на самостоятелните ми изложби в Сеул, Хонконг и Шанхай, също намерих своя публика. Духовната територия на България се разширява, когато български артисти показват изкуството си по света.

- Кога разбрахте, че сте забелязан като творец?

- Първата ми самостоятелна изложба през 1983 година в София ми даде увереност, че макар и току-що да съм напуснал Академията, съм на верен път.

- Дъщеря ви - известната българска дизайнерка Ина Асса, създава прекрасни шалове с изображения на ваши картини. Как реагирахте, когато тя ви сподели тази идея? Представяхте ли си някога, че Ина ще тръгне по вашия път и ще стане художник?

- Не съм разочарован от избора й да се насочи към модата. Ина беше съвсем малка, още не ходеше на училище, когато реши, че ще стане дизайнер. И остана последователна в решението си дори когато ние с майка й се опитвахме да я пренасочим към архитектурата. Не съм разочарован, че тя не избра чистото изкуство, дори се радвам. Изкуството, с всяка изминала година, става все по-трудно поприще. Разбира се, и модата не е лесно поле за реализация. Опитвам се да подкрепям идеите на дъщеря ми, без да се намесвам. 

- Създател сте на катедра "Мода" в НХА. Какво ви дават преподавателската дейност и срещите със студентите? Успявате ли да ги заразите с вашия плам в изкуството? Усещате ли, че новото поколение творци няма да ви посрами в бъдеще?

- Много бих искал всичко, което знам и правя, да го споделя. Може би това е най-чистият емоционален продукт в изкуството, което е отдаденост и искреност. Контактът със студентите е най-прекрасното преживяване в моя художествен опит. Студентите добре съзнават трудните условия, в които трябва да се изградят като творци и като личности.

- Споделяте, че вашите родителите са ви научили на човечност, да бъдете добър... Ценят ли се тези качества днес?

- Надявам се доброто винаги да е ориентир - за този, който вижда надалеч, в перспектива.

- Смята се, че хората в чужбина са по-склонни да инвестират в изкуство и по-често купуват картини и скулптури - и за себе си, и като подарък за приятели. Какви са наблюденията ви - има ли шанс обикновените хора в България да започнат да проявяват също толкова засилен интерес към художествени произведения? Или нашите финансови възможности още дълго време няма да съвпадат с желанията в това отношение?

- Безспорно, в Европа или в Америка има утвърдени традиции в това отношение: колекции, музеи, сбирки на артефакти от всякакъв порядък. Това са едновременно натрупвания и реални богатства. В България съществуват прекрасни археологически музеи, например. Има и интелигентна, отворена към света на изкуството публика, която посещава галериите. Притежанието на оригинални творби все още е лукс, който не всеки може да си позволи, за съжаление. 

- В онлайн пространството бе създадена група, наречена "Купи изкуство, подкрепи художник", чиято цел е да подпомогне български творци, засегнати от свития пазар заради пандемията. Какво мислите за подобни инициативи?

- Смятам, че това е полезна инициатива, особено в периода на затварянето заради пандемията.

- Носител сте на много престижни награди за вашия талант. Има ли сред тях най-ценна или най-желана? Важни ли са отличията за хора на изкуството?

- Наградите са само моменти на признание. Те са част от културния процес. Най-високата награда е чувството, че някак си полезен на другите.

- Какъв би бил светът без изкуство?

- Свят без изкуство би бил свят без красота, доброта и смисъл. Не мога да си го представя дори като мисловен експеримент...

Чужда сметка

автор:Аида Паникян

visibility 533

/ брой: 9

Проф. Греди Асса: Изкуството дава доброта и смисъл

автор:Дума

visibility 612

/ брой: 9

Шипченските камбани

автор:Димитър Копривленски

visibility 610

/ брой: 9

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ