Проф. Даниела Бобева: Създават се грешни нагласи към еврото

У нас се създават погрешни обществени нагласи към влизането ни в еврозоната. Тя е шанс и възможност - в нея някои страни печелят, а други губят, казва в интервю за БТА проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при БАН. Положителните моменти от присъединяването на страната към еврозоната, както и рисковете от такава стъпка бе темата на пленарния доклад, който експертът представи на международна научна конференция, провела се в Икономическия университет във Варна и посветена на 100-годишнината от създаването на висшето учебно заведение.

"Надявам се нищо да не се промени и след приемането на еврото, което означава, че икономиката е положила успешно теста за присъединяване към еврозоната. Валутният механизъм не е чакалня и това е фундаментална грешка, включително на представители на правителството, да разбират така присъединяването. Докато левът е в механизма, трябва да се провеждат политики, които да поддържат валутния курс стабилен, да се предпазва той от вътрешен и външен натиск", твърди проф. Бобева.

Според нея нашата икономика е преживяла доста сътресения след въвеждането на валутния борд и, въпреки че курсът удържа на значителни вътрешни и външни шокове, не трябва да се смята, че това е автоматичен и непроменим процес. Той изисква да се правят структурни реформи. Те трябва да ограничат рисковете от натрупване на дисбаланси, които могат да навредят на стабилността. Валутният курс и цялата икономика ще бъдат обект на непрекъснат анализ и мониторинг от страна на Европейската централна банка и еврозоната, а решенията за курса вече няма да се взимат само от нас, заявява Бобева. Според нея пребиваването в ЕРМ II (чакалнята на еврозоната) без сътресения е едно от условията за приемането на еврото, като минималният срок е две години. Очакванията на Бобева са, че заради пандемията следващите две години ще са достатъчно трудни за българската икономика и без влизане в предпазния валутен механизъм. Освен краткосрочните, ще има много сериозни дългосрочни последици от коронакризата, прогнозира тя. Те ще съвпаднат със значителните структурни проблеми, с които трябва да се справя икономиката във връзка с т.нар. Зелено споразумение на Евросъюза, заявява Бобева.