Проф. Боян Дуранкев: Бюджетът прелива от неоправдан оптимизъм

- Проф. Дуранкев, дали бюджетът, който управляващите ни предлагат за догодина, не е предизборен, а е социален и добре балансиран в условия на криза? Теглиха солиден кредит от 5 милиарда лева, сега раздават пари наляво и надясно - това ли е смисълът на социалната политика?

- Има популярно "златно" правило, отнасящо се до системи на изборна демокрация с конкурентни политически сили, което се преподава на младите икономисти в началото на тяхното обучение. А именно: всяка политическа сила, която идва на власт, още през първата година на своето управление трябва да извърши всички реформи, особено болезнените за населението; обратно - през последната година на мандата тя резонно може да "развърже кесията" и да очертае "розово" бъдеще, ако отново бъде преизбрана. Затова на управляващите не трябва да се гледа като на самоходни калкулатори, а като на хора със специфични интереси, които силно стискат властта и насочват в желаните посоки финансовите потоци.

Е, не е изненада, че организираните политици от "заинтересованото трио" - ГЕРБ-ОП-ДПС (последните ги включвам поради всеобщото подозрение, че се облажиха и от тази власт) - си защитават интереса, особено когато им се "клати столът". Ако са съставили проекта на бюджет без "задни мисли", заслужават укор, че не мислят да инвестират в тези, които са ги изстреляли във властта. Но нямам основания да ги укоря, че не защитават интересите си, напротив - те това и правят. Затова бих ги укорил за липса на достатъчна компетентност, за безсмислено манипулиране на общественото мнение, а също за остра и вече "хронична" финансова заинтересованост.

За доказателствата на това ми твърдение няма да стигне и цял брой на вестника. Ще посоча няколко "компрометиращи" данни от проектобюджета. За тази и за следващата година прогнозният брутен продукт прелива от оптимизъм: световната икономика се срива с около 5 на сто през 2020 г., европейската - с над 8 на сто, а българската - само с 3 на сто; догодина очакванията са за 2,5 на сто растеж! Или икономическото и финансовото министерство са проспали, че коронавирусът затваря и ще затваря допълнително икономиките (до получаването на ваксина и лекарства против него), или нарочно подвеждат с очакванията. Реално брутният продукт ще намалява, износът се срива, съответно и приходите в бюджета намаляват, а разходите летят нагоре - в това няма логика, освен ако Дядо Мраз не е донесъл неочаквано пълна торба с пари за харчене.

Понеже няма Дядо Мраз, това означава, че приходите ще дойдат от брюкселската манна небесна, както и от поредните заеми. Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. (16,92 млрд. долара), т.е. 23,5% от прогнозния БВП, при 22 млрд. лв. през 2019 г. Отчитам в него и онези 5 млрд. лв., които бяха поети от международните пазари съвсем наскоро. През следващите три години управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде 4,5 до 6,8 млрд. лв. всяка година в зависимост от вътрешния потенциал на страната. Според прогнозите до 2023 г. държавният дълг ще достигне около 38,9 млрд. лв. И понеже работещите са малко над 3 милиона, това означава, че всеки от тях ще има по 13 000 лв. дълг за връщане. 

В края на 1989 г. външният дълг на българската държава възлизаше на 10,6 млрд. долара, но при потенциал от почти 9 милиона население - "длъжници". В края на 2020 г. външният дълг ще е към 16,92 млрд. долара, но вече при под 7 милиона "длъжници". Това не е "розово" бъдеще, а тежко бъдеще на солиден длъжник.

- Според анализатори може да се стигне до нови заеми и до вдигане на данъците, дори се прогнозира фалит на държавата до 2 години. Съществуват ли такива рискове?

- Да не пресоляваме финансовата супа, опасност от фалит засега няма, освен ако от ЕС не продължат да се оттеглят най-богатите страни - това ще наруши сериозно експортния потенциал на нашата държава. Да, през 2021-2027 г. очакваме по новия инструмент на ЕС за възстановяване от кризата около 7,7 млрд. евро безвъзмездно и възможност за други 4,5 млрд. евро заеми. Но те ще бъдат целеви и на тяхното харчене ще се гледа през европейска лупа.

Който и да поеме властта след предстоящите избори, ще се сблъска с новите реалности. Разходите на бюджета ще се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. И ако кризата с пандемията не отшуми до 1.01.2021 г. (а тя няма да приключи дотогава!); ако тук-там започнат фалити на някои малки, средни, а може би и големи фирми, то има само два пътя за туширане на проблемите. Първият е ясен - нови заеми, има мераклии да ни заборчляват още. Вторият е също видим, но неприятен - вдигане на данъци и осигуровки. Ако управлението се повери на коалиция тип "орел, рак и щука" с разнопосочни интереси, вероятно ще наблюдаваме комбинация от двете. Две неясноти тегнат обаче над прогнозите: кога ще се ликвидира пандемията и дали ще спечели изборите някой, който да състави правителство с развързани ръце за промени.

- Доколко адекватни са мерките, с които правителството подпомага засегнатите от пандемията фирми и хората, чиито доходи бяха ударени? Как ще се отрази на икономиката ново затягане на мерките?

- Наблюдавам как реагираха страните по света на заплахата от коронавируса. Една група държави въведе драконовски мерки и незабавни строги правила, затваряйки несъществените сектори за кратко. Реално там смазаха вируса, спасявайки хората. Става дума и за гиганта Китай, и за Тайван, и за Нова Зеландия, и за Австралия, и т.н., като това са предимно страни, приети за демокрации.

В България и в другите страни от ЕС отначало на власт дойде операцията "Шок и Ужас", като всяка страна се затвори в националните си граници и ЕС де факто престана да съществува.

"Борисов 3" наистина заслужава оценка среден (3) за своята реакция; за парламента не споменавам, той е елементарна функция на правителството, негов незначителен апендикс. От днешна гледна точка може да се оценят мерките - и тогавашните, и сегашните - като закъснели, бюрократизирани и нискоефективни, но и прекалено щедри за тези, които нямат нужда от подпомагане. Ала, както казват оптимистите, "най-лошото може би предстои".

- Властта твърди, че здравеопазването е първа грижа и първи приоритет. Милиарди се изливат в него, а какво наблюдаваме в последните 2-3 седмици - хаосът е пълен, мерките са панически, говори се за колапс.

- Наблюдаваме повсеместно недофинансиране най-вече в държавния сектор, съжителстващо с огромни порции на присвояване от здравната каса (най-често чрез частния сектор), придружени с изкуствено поддържани ниски или нулеви здравни вноски. Тази триада води здравеопазването към ада.

Да прибавим и системното заграбване на български лекари, медицински сестри и санитари, привличани от крайнонуждаещите се "богати" страни от ЕС и от САЩ. Политиците у нас са си сложили маските не на устата, а на гърлата - за да не кажат и дума за това безочливо ограбване от "големите им приятели". Знаехме, че здравната ни система е в кома, но сега е и малко умряла. Дядо Боже да дойде да управлява нашата здравна "система" - също няма да се справи.

Препоръки за следващото правителство: доминиращо обществено здравеопазване, по-високи здравни вноски, задължителна електронна здравна карта, таван на цените на лекарствата и справедливи европейски заплати на заетите в системата.

- По Плана за възстановяване и устойчивост страната ни ще получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно от ЕС, похвали се Томислав Дончев. Какво ще се прави с тези средства, къде и как ще се инвестират, за да има ефект, не става ясно. Шопинг лист за усвояване, както го нарече един политик. Така ли е?

- Този План за възстановяване и устойчивост, разгърнат на цели 60 страници (обем на студентска дипломна работа), не е план по дефиниция. Подозирам, че Борисов е разбрал що за "план" е това и е прехвърлил горещия картоф на Дончев. В "плана" се говори за иновативна, зелена, свързана и справедлива България - красиви думи, но всъщност основната цел е да способства за икономическото и социалното възстановяване от кризата, породена от КОВИД-19. В показателите накрая става дума за промени (някои от тях много хубави на цифри), опиращи в 2030 г., но разработени от правителство, което съзнава, че си отива. Всъщност, разбивката на плана, ако се случи да бъде приет, ще бъде направена от следващото правителство. И това е хубавото. Лошото е, че фирмите, облажили се от досегашния преход, имат натрупан такъв потенциал, че по-лесно ще свалят всяко правителство, което не им играе по гайдата, отколкото правителството ще създаде условия за конкуренция. Раздаването на картите е приключило, музиката е спряла за години напред.

- Прогнозите ви - оптимистична и песимистична, какво можем да очакваме в близките месеци, които по думите на Борисов ще са най-тежките? 

- Оптимистичната прогноза е първо за Бойко Борисов, който скоро ще стане най-дълго управлявалият премиер на България, надхвърляйки рекорда на Станко Тодоров от 114 месеца и на Тодор Живков от 104 месеца. Оптимисти са и новобогаташите, които се насладиха на огромното неравенство в България, първенец сме по този показател в ЕС. А песимистичната прогноза е за онези "остатъчни" български граждани, които трябва да извървят пътя от сегашните беди и несправедливости към онова място, откъдето ще продължат техните деца и внуци. Стига да имат мъдър и справедлив водач. За Данко на Максим Горки ми е думата - ако го няма да ги води напред, светлото бъдеще няма да се покаже скоро.