Външният дълг на България нарасна с над 14 млрд. евро за година

Брутният външен дълг на България продължава да расте и в края на юли 2026 г. достига 69,8143 млрд. евро, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Това означава увеличение с 14,572 млрд. евро, или 26,4%, спрямо юли 2025 г. Тогава общият външен дълг на страната е бил 55,2423 млрд. евро. Като дял от брутния вътрешен продукт външният дълг вече достига 56,1% от БВП, при 47,6% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ към края на юли възлиза на 18,846 млрд. евро. За година той се е увеличил с 1,0508 млрд. евро, или 5,9%. Въпреки ръста държавният сектор вече заема по-малък относителен дял от общия външен дълг. Към края на юли 2026 г. той представлява 27% от него, докато година по-рано делът му е бил 32,2%. Това означава, че значителната част от увеличението на общия външен дълг идва от други сектори на икономиката, а не само от държавата.
Един от най-значимите акценти в данните на БНБ е ръстът на краткосрочните външни задължения. В края на юли те достигат 19,3626 млрд. евро, или 15,5% от БВП и 27,7% от целия брутен външен дълг. Само за година краткосрочните задължения са се увеличили с 10,1003 млрд. евро, което представлява ръст от цели 109%. За сравнение, през юли 2025 г. те са били 9,2624 млрд. евро. Така именно краткосрочните задължения са сред най-съществените фактори зад годишното увеличение на общия външен дълг.
Дългосрочните външни задължения на България в края на юли 2026 г. възлизат на 50,4517 млрд. евро. Те са нараснали с 4,4718 млрд. евро, или 9,7%, спрямо същия месец на 2025 г.
Така дългосрочният дълг представлява приблизително 72,3% от общия брутен външен дълг, докато краткосрочните задължения формират останалата част. В предоставените данни се посочва и стойност от 47,4669 млрд. евро за дългосрочните задължения към края на април, равняваща се на 38,5% от БВП и 71,1% от брутния външен дълг за съответния момент.
Съществена промяна се вижда и при външните задължения на Българската народна банка. Към края на юли 2026 г. те възлизат на 10,6042 млрд. евро, като са се увеличили с 8,715 млрд. евро спрямо година по-рано. Според БНБ това увеличение е свързано със задълженията, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Тоест част от значителната промяна в структурата на външния дълг през 2026 г. е свързана с новото положение на страната като член на еврозоната. 
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар, определяни от БНБ като „други парично-финансови институции“, достигат 11,3979 млрд. евро към края на юли. Това се равнява на 9,2% от БВП. На годишна база увеличението е 3,6863 млрд. евро, или 47,8%. Така финансовият сектор също има съществен принос към нарастването на външните задължения на страната.
В края на юли 2026 г. вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,1255 млрд. евро, или 11,3% от БВП. За една година този вид задължения са нараснали с 533,3 млн. евро, което представлява увеличение от 3,9%. Ръстът тук е значително по-умерен в сравнение с този при краткосрочните задължения и задълженията на финансовия сектор.